Посланикът на Република Казахстан Н.Пр. Виктор Темирбаев: България е наш надежден приятел и доказан във времето партньор
Интервю на посланика на Република Казахстан в Република България Н.Пр. г-н Виктор Темирбаев
България и Казахстан – отношения извън времето
На 5 юни се навършват 33 години от установяването на дипломатически отношения между Република България и Република Казахстан.
Нашите две страни имат както много прилики, така и различия. Именно това допринася за развитието на стабилни отношения. Отношенията се изграждат на основата на приятелство, взаимно уважение, зачитане на интересите на всяка страна. Юни ще бъде месец на сериозна активност на различни държавни и бизнес нива между двете страни. Президентът на България ще направи официално посещение в Република Казахстан. Освен това представители на българския бизнес ще вземат участие в бизнес форум, организиран в рамките на посещението на президента. Всички тези причини ни накараха да поканим на разговор Негово Превъзходителство Извънредния и пълномощен посланик на Република Казахстан г-н Виктор Темирбаев.
– Ваше Превъзходителство, благодарим Ви, че се съгласихте да говорите за Казахстан, България, а защо не и за живота. Как се чувствате в България?
Преди всичко бих искал да Ви изкажа благодарност за проявения интерес към въпроса за сътрудничеството между Казахстан и България и неговото по-нататъшно развитие.
За мен е чест да представям страната си тук в България. Между другото, аз съм роден и израснал в Павлодарска област – североизточния регион на Казахстан, където живее най-многобройната българска диаспора. Сред моите приятели и съседи имаше много етнически българи. Затова за мен е особено символично да бъда в сегашното си качество във Вашата прекрасна страна.
Пристигайки в София, аз и моето семейство от първите дни усетихме местното гостоприемство, доброто отношение към чужденците и малките етнически групи. Между другото, това е подобно на нашия казахски манталитет и традиции. Впечатлен от изобилието от зеленина, много паркове и площади, добре поддържани градини и полета, грижовно отношение към природата. София ми напомня за любимия ми град – Алмати, където прекарах най-добрите си години. Накратко, тук се чувствам като у дома си.
– Може да се каже, че месец юни ще бъде месецът на българо-казахстанските отношения. На 5 юни се навършват 33 години от установяването на дипломатически отношения между България и Казахстан. Можете ли да споделите как се развиха отношенията през годините? Как могат да се развият в бъдеще? Според Вас в какви посоки трябва да се подобри работата, за да се постигне по-голям резултат?
Наистина първият месец на лятото тази година ще заеме специално място в двустранния календар. Отбелязваме 33 години от установяването на дипломатически отношения между Казахстан и България. За толкова кратък по исторически стандарти период нашите страни успяха да изградят солидна основа на взаимно разбирателство, уважение и приятелство. Сътрудничеството обхваща всички области, от политическия диалог до икономиката, културата и образованието.
България е наш надежден приятел и доказан във времето партньор. Ние високо ценим многостранното взаимодействие с Вашата прекрасна страна, включително междуправителствените контакти.
Особено значение се отдава на търговско-икономическия и инвестиционния компонент. Ярко потвърждение за това стана провеждането на 20 май 2025 г. в София на Петата сесия на Казахстанско-българската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество. Събитието се проведе под съпредседателството на заместник министър-председателя и министър на националната икономика на Казахстан г-н Серик Жумангарин, което ясно демонстрира високото ниво на интерес към задълбочаване на двустранното партньорство. В рамките на сесията бяха обсъдени конкретни стъпки за разширяване на взаимодействието в ключови области като търговия, инвестиции, транспорт и логистика, селско стопанство, фармация, зелена икономика, туризъм, космос и дигитализация. Също така, по време на проведения с подкрепата на Българската търговско-промишлената палата бизнес форум са определени механизми за активизиране на преките контакти между бизнес средите на двете страни.
Ние отдаваме голямо значение на развитието на Средния коридор като алтернативен и устойчив маршрут между Европа и Азия, където България и Казахстан могат да играят важна синергична роля. Радваме се, че всичко това намира подкрепа от страна на нашите български приятели.
В хуманитарната област културният и образователен обмен остава приоритет. Уверен съм, че взаимното увеличаване на броя на студентите, академичните програми и съвместните инициативи в областта на науката ще спомогне за укрепване на взаимното разбирателство между нашите народи.
Както виждате, потенциалът за взаимноизгодно сътрудничество между Казахстан и България е наистина огромен. Вече изградихме солидна основа, но за нас е важно да не спираме дотук. Днес сме изправени пред предизвикателството да използваме всички налични инструменти. Това се отнася както за политическия диалог на най-високо ниво, така и за развитието на икономическите връзки, включително механизмите на бизнес форумите и търговско-икономическите мисии, културния и академичния обмен.
В същото време особено значение се отдава на развитието на двустранната договорно-правна рамка, която служи като надеждна правна основа за устойчиво взаимодействие между държавните структури, бизнеса и гражданите. Към днешна дата са подписани редица споразумения, но е необходимо работата по актуализиране и разширяване на този списък да продължи.
Разчитаме на активното участие на бизнеса и регионалните структури, на подкрепата на инициативи на ниво правителства и парламенти, както и на формирането на по-тесни хоризонтални връзки между хората.
Уверен съм, че в атмосфера на доверие и взаимно уважение нашите държави ще могат не само да разкрият пълния потенциал на сътрудничеството, но и да му придадат стратегическо измерение, ориентирано към устойчиво и дългосрочно развитие.
– Предстои официално посещение на президента на България Румен Радев в Република Казахстан. Можете ли да ни кажете какви срещи са насрочени и какви са очакванията за посещението?
С голямо нетърпение очакваме официалното посещение на президента на България в Казахстан, което е насрочено за 9 юни 2025 г.
Това е първото посещение на български държавен глава в страната ни за последните 15 години и има наистина емблематично значение.
Доколкото е известно, президентът Радев за първи път ще посети Централна Азия – регион, който играе все по-важна роля в международните дела. За нас е чест, че именно гостоприемният Казахстан ще стане първата държава в региона, домакин на Негово Превъзходителство. Това също така придава на посещението особено значение и историческа стойност.
Актуалността на това мероприятие на най-високо равнище е продиктувана от необходимостта от активизиране на двустранния диалог в условията на възникващия „нов световен ред“. Виждаме нарастващото значение на България като държава, заемаща стратегическо положение на Балканите и Югоизточна Европа, на кръстопътя на транспортни и енергийни маршрути между Европа и Азия.
Нашите страни споделят общ стремеж към безопасен и справедлив свят, върховенство на международното право, провеждане на балансирана и многовекторна външна политика. Ние последователно се застъпваме за укрепване на многостранните формати на сътрудничество и уреждане на всички въпроси чрез преговори и дипломация.
По време на посещението в Казахстан са планирани разговори между държавните глави, както и срещи на държавния глава на България с ръководителя на правителството на Казахстан и бизнес средите. По време на посещението се очаква подписване на редица двустранни документи, които ще придадат ново измерение на нашето инвестиционно, транспортно и технологично сътрудничество.
Няма съмнение, че посещението на президента Радев ще стане важно събитие на десетилетието в двустранните отношения и ще отвори нова глава за стратегическо партньорство не само между България и Казахстан, но и между регионите на Централна Азия и Балканите (Югоизточна Европа).
– С президента Радев ще пътува делегация от представители на българския бизнес. Какво се планира за бизнес делегацията като срещи и участие?
Както вече споменах, имаме големи надежди за предстоящото посещение на българския президент Румен Радев в Казахстан. Убеден съм, че то ще даде значителен тласък на развитието на търговско-икономическите и инвестиционните отношения между нашите страни. В състава на бизнес делегацията, придружаваща президента, влизат около 40 ръководители на водещи български компании, представляващи ключови отрасли като информационните технологии, транспорта и логистиката, отбранителната промишленост, селското стопанство, възобновяемите енергийни източници и други.
Едно от ключовите икономически мероприятия в рамките на посещението ще бъде бизнес форум, в който ще вземат участие представители на държавните структури и бизнес общностите на Казахстан и България. Това ще бъде отлична възможност за обсъждане на текущото състояние на бизнес контактите и очертаване на обещаващи насоки за по-нататъшното им разширяване, както и ефективна платформа за установяване на нови бизнес връзки и обмен на идеи.
Освен това в рамките на форума се планира подписване на редица търговски споразумения, насочени към задълбочаване на сътрудничеството в такива сфери като търговия, хранително-вкусова и горска промишленост и други перспективни отрасли.
– Как се развиват търговско-икономическите отношения между България и Казахстан? Какви тенденции се наблюдават в тяхното развитие? В кои сектори на икономиката бизнес отношенията са най-активни?
България за нас е един от ключовите търговско-икономически партньори в Югоизточна Европа. През последните години нашето взаимодействие в търговско-икономическата сфера демонстрира стабилна динамика. По наши данни през 2024 г. стокообменът между нашите страни е нараснал 3,9 пъти и възлиза на 375,2 милиона щатски долара, а според предварителни данни за миналата година на българския Национален статистически институт Казахстан влезе в топ 5 на страните вносителки на България, които не членуват в Европейския съюз. В същото време показателите на взаимната търговия продължават да растат. Така, за 3 месеца на 2025 г. стокообменът възлиза на 66,6 милиона долара, което е увеличение с 93,3% в сравнение със същия период на 2024 г.
В същото време, въпреки положителните показатели, повече от 80% от взаимната търговия между Казахстан и България все още се състои от нефт и газ. Казахстан е заинтересуван от диверсификация на стоковата номенклатура и разширяване на спектъра на изнасяната продукция, включително селскостопански стоки, продукти от химическата и металургичната промишленост, както и готови продукти с висока добавена стойност.
Специална роля в развитието на двустранните търговско-икономически и инвестиционни отношения играе Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество (МПК). В средата на май т. г., след 9-годишно прекъсване, проведохме в столицата на България Петата сесия на МПК, което създаде солидна основа за по-нататъшно взаимодействие. Страните, водени от заместник министър-председателя и министър на националната икономика на Казахстан Серик Джумангарин и министъра на икономиката и индустрията Петър Дилов, обсъдиха широк спектър от въпроси за задълбочаване на двустранното взаимодействие, по-специално в областта на търговията и инвестициите, транспорта и логистиката, промишлеността, селското стопанство, туризма, енергетиката, културата и образованието.
Преди сесията на МПК се проведе Българо-казахстански бизнес форум, на който присъстваха над 70 представители на бизнес средите на двете страни. Особено място в дневния ред на двустранните ни отношения заема сътрудничеството в транспортно-логистичната сфера.
Непосредствено преди заседанието на МПК се състоя двустранна среща на заместник министър-председателя и министър на националната икономика на Казахстан Серик Жумангарин със заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията на България Гроздан Караджов, по време на която подробно бяха разгледани перспективите за задълбочаване на отношенията в рамките на Транскаспийския международен транспортен маршрут (ТМТМ, Среден коридор) в контекста на неговата нарастваща роля в осигуряването на транспортно-транзитните потоци между страните от Европа, Централна Азия и Китай.
България, както и Казахстан, намирайки се на кръстопътя между Европа и Азия, играе важна транзитна роля в глобалните търговски потоци. И както по-рано отбелязах, ние сме заинтересовани от развитието на транзитните възможности за превоз на товари от Казахстан и Китай до България и по-нататък до страните от Европа и в обратна посока.
Сега срокът за доставка на товари по Средния коридор от границите на Китай (пристанище Лянюнган) до границите на Турция, страните от ЕС (България, Румъния, Полша, Италия и др.) е средно 18-25 дни. Като се има предвид разширяването на капацитета на ТМТМ, плановете са да се намали времето за доставка до 12-15 дни.
През миналата година обемът на превозите по този маршрут се е увеличил с 62% и е достигнал 4,5 милиона тона. Очаква се, че тази година този показател ще достигне 5,2 милиона тона. Готови сме да разгледаме възможността за реализиране на съвместни проекти в транспортната и логистичната сфера, включително развитието на Средния коридор.
Функционира „Международна асоциация „ТМТМ“, обединяваща превозвачи с различни видове транспорт от Казахстан, Азербайджан, Грузия, Турция, Украйна, Румъния, Полша, Китай. Основната задача на Асоциацията е да приеме ефективни интегрирани тарифи за контейнерни превози. Седалището на Асоциацията е в Астана.
Бих искал да подчертая, че един от най-големите пристанищни оператори в България – „BMF Port Burgas“ стана асоцииран член на Асоциацията. През октомври 2024 г. „BMF Port Burgas“ и казахстанският национален превозвач „KTZ Express“ подписаха Меморандум за сътрудничество, насочен към подобряване на логистичните и транспортните решения чрез укрепване на веригата за доставки между Европа, Централна Азия и Китай.
Наред с това, има доста голям интерес сред другите български транспортни компании да се присъединят към Асоциацията.
Като цяло перспективите за Средния коридор ще помогнат за привличане на чуждестранни инвеститори в различни не-петролни сектори на икономиката на страната, включително автомобилостроенето, фармацевтиката, хранително-вкусовата промишленост и производството на строителни материали.
– По отношение на инвестициите – България представлява ли интерес за казахстанските инвеститори? Какъв е интересът на българските инвеститори към Казахстан?
Преди всичко искам да подчертая, че Казахстан е искрено заинтересован от укрепване на инвестиционното сътрудничество с България и от съвместно навлизане на нови пазари.
В Казахстан са създадени всички необходими условия и има ефективна институционална среда за успешното изпълнение на инвестиционните проекти. Правителството на страната предприема системни мерки за по-нататъшно повишаване на инвестиционната привлекателност на страната. Нашето законодателство предвижда широк спектър от преференции, включително данъчни и митнически облекчения, помощи в натура, както и присъединяване към инфраструктурата.
За инвестиционни проекти в приоритетни сектори на стойност над 60 млн. долара има възможност за гарантиране на стабилността на законодателството на срок до 25 години чрез сключване на инвестиционно споразумение. Такива проекти се обслужват комплексно – от етапа на иницииране, „кацане“ в региона, въвеждане в експлоатация и до достигане на проектния капацитет.
За удобство на инвеститорите работи Национална дигитална инвестиционна платформа, в рамките на която могат да се получат държавни услуги и преференции онлайн.
Функционират специални икономически и индустриални зони, снабдени с инфраструктура и предоставящи данъчни и митнически облекчения.
Държавата също така предоставя възможност за споделяне на бизнес рисковете чрез преференциално кредитиране и частични държавни гаранции.
Като цяло, ние сме насочени към увеличаване на инвестициите, трансфер на съвременни технологии, локализиране на производството и създаване на клъстери с високо преразпределение с участието на чуждестранни инвеститори.
През 2024 г. българските компании са инвестирали в казахстанската икономика 7,8 млн. долара. – с 86,5% повече в сравнение с 2023 г. Днес на територията на Казахстан успешно работят над 60 предприятия с българско участие в минното дело, преработващата промишленост, строителството, транспорта, търговията на дребно и науката.
Днес в Казахстан вече се реализират и разработват 3 съвместни проекта с участието на български партньори на стойност около 105 млн. лв. със създаването на 750 работни места – това е производството на промишлено хладилно оборудване (на два етапа) и гъбесто желязо.
От своя страна, по данни на Българската търговско-промишлена палата, днес в Единния търговски регистър фигурират 23 компании с казахстански капитал и 284 търговски представителства на Казахстан. Доколкото ни е известно обаче, регистърът е доброволен и не отразява реалната картина.
Според нас съществуват значителни перспективи за взаимноизгодно партньорство в агропромишления комплекс, промишлеността и логистиката, което ще позволи да се установи сътрудничество в преработката на продукти и създаването на съвременни логистични центрове.
Освен това изграждането на съоръжения за производство на възобновяема енергия и развитието на туристическата инфраструктура могат да станат важни двигатели за нови съвместни проекти за насърчаване на по-силни икономически връзки.
Агропромишленият комплекс за нас е една от стратегическите области, който има значителни възможности за растеж и развитие. Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) призна Казахстан за една от петте най-перспективни държави производители на селскостопански продукти в света.
Също така страната ни е най-голям производител на селскостопанска и животновъдска продукцияв Централна Азия, което създава възможности за създаване на съвместни предприятия за преработка и износ на селскостопански стоки.
От своя страна България има опит и технологии в производството и преработката на плодове, зеленчуци и млечни продукти, които могат да станат основа за взаимноизгоден обмен и сътрудничество.
По този начин разширяването на взаимодействието в агропромишления комплекс не само допринася за увеличаване на стокообмена, но и създава предпоставки за внедряване на съвременни технологии и увеличаване на добавената стойност на продуктите.
Що се отнася до сферата на промишлеността, тук бих искал да подчертая, че Казахстан има значителни запаси от твърди минерали и е готов да предложи широка гама от продукти – от минерални суровини до продукти от химическата промишленост, металургията и машиностроенето. И днес цялата територия на страната е отворена за геоложки проучвания.
Функционира Единна платформа за използване на земните недра „Minerals.e-qazyna.kz“, която онлайн предоставя възможност за получаване на правото на ползване на недра.
През юни се планира да бъде обявен електронен търг за 47 находища на твърди минерали. Ползвателят на земните недра, който е инвестирал средства и е открил находище, има изключително право да преминава към етапа добив.
Освен това виждаме и потенциал за увеличаване на сътрудничеството в сферите на ВЕИ, ИТ и туризма. Ние предлагаме на българските компании активно да използват потенциала на Казахстан за взаимноизгодно партньорство.
- Какви са основните цели на външната политика на Казахстан?
Казахстан, като миролюбива държава и отговорен член на международната общност, последователно прилага принципите на откритост, многовекторност, прагматизъм и баланс на интересите. Ние се придържаме към линията за развитие на равноправни, конструктивни отношения с всички държави, както в рамките на двустранен формат, така и на многостранни платформи.
В контекста на обсъждането на основните цели на външната политика на Казахстан е важно да се отбележи, че президентът на страната Касъм-Жомарт Кемелевич Токаев в статията си “Целта е да се укрепи икономиката и суверенитета“, публикувана във вестник „Ана Тiлi“ в началото на тази година, определи приоритетите на държавната политика, които са пряко свързани с външнополитическия курс на страната.
Президентът К.Токаев отбеляза, че на външнополитическата писта основната задача е укрепването на икономическия потенциал, суверенитета и международните позиции на Казахстан. В условията на променяща се геополитическа обстановка е необходимо да се провежда балансирана и многовекторна външна политика, насочена към защита на националните интереси и осигуряване на устойчиво развитие.
Държавният глава акцентира и върху важността на развитието на транспортно-логистична инфраструктура, привличането на инвестиции и укрепването на връзките с международните партньори. Тези области са неразделна част от външнополитическата стратегия на Казахстан, насочена към интеграция в световната икономика и повишаване на конкурентоспособността на страната на международната сцена.
Разбира се, един от най-ярките примери за прилагане на принципите на мултилатерализма, залегнали в основата на външната политика на Казахстан, е Astana International Forum (AIF), който буквално онзи ден (29-30 май 2025 г.) се проведе в нашата столица. Тази година той се фокусира върху темата „Свързване на умовете, оформяне на бъдещето“ и съм сигурен, че AIF ще бъде сред ключовите дипломатически събития на годината.
На фона на нарастващата глобална нестабилност, фрагментацията на международната система и недостига на доверие, особено между различните силови центрове, Казахстан предложи открита и приобщаваща платформа, където световни лидери, експерти, представители на научната общност и бизнеса успяха да обсъдят по същество глобалните предизвикателства от сигурността и енергетиката до климата, технологиите и новия икономически ред. За нас този форум не е просто еднократна среща, а продължение на дългосрочната линия на Казахстан за насърчаване на глобалния диалог, намиране на практически решения и укрепване на международното сътрудничество. Казахстан, разположен на кръстопътя на Европа и Азия, притежаващ авторитета на неутрална и конструктивна държава, предлага на света не конфронтация, а консолидация.
В същия контекст си струва да споменем още едно важно събитие, което ще се проведе в Казахстан тази есен. Става дума за поредния конгрес на лидерите на световните и традиционните религии, посветен на ролята на междурелигиозния диалог и синергията във формирането на бъдещето.
Тази инициатива, реализирана за първи път през 2003 г., се превърна в реален принос на Казахстан в глобалния процес на взаимодействие на различни вероизповедания. За повече от две десетилетия Конгресът се превърна в международно призната платформа, подкрепена от организации като ООН, ОССЕ, ЮНЕСКО, ОИС, Алианса на цивилизациите, както и авторитетни духовни лидери от цял свят.
Казахстан днес се възприема като мост между Изтока и Запада, между ислямското, християнското и други културно-цивилизационни пространства. И това не е само географска метафора. Ние с право се гордеем с нашия модел на междуетническо и междурелигиозно разбирателство.
При нас живеят представители на повече от 130 етноса и 20 вероизповедания, а през годините на независимост Казахстан успя не само да запази, но и да укрепи атмосферата на доверие и взаимно разбирателство в обществото. Принципът „единство в многообразието“ се превърна в крайъгълен камък на нашата вътрешна политика и в същото време важно външнополитическо послание за света.
По този начин външната политика на Казахстан е тясно свързана с вътрешните приоритети и нейната основна цел е създаването на благоприятни условия за икономически растеж и укрепване на суверенитета на страната чрез провеждане на проверен курс за поддържане на конструктивни и взаимноизгодни отношения с всички глобални играчи, както и укрепване на позицията на Казахстан в глобалните процеси като средна сила.
– С напредването на технологиите все повече хора работят онлайн и могат да го правят от различни места. Казахстан въведе специални визи за „цифрови номади“. Можете ли да ни кажете малко повече за това?
Да, наистина Казахстан стартира три нови категории визи, предназначени да привлекат така наречените „цифрови номади“, включително квалифицирани специалисти, предприемачи и дистанционни работници. Страната ни е в крак с времето и затвърждава позицията си на център за привличане на глобални таланти и иновации. Визите „Neo Nomad“ (B12-1), „Digital Nomad“ (B9-1) и „виза за постоянно пребиваване“ (В9) предлагат гъвкави пътища за тези, които търсят дългосрочни възможности в Казахстан, независимо дали става въпрос за кариерно развитие, разширяване на бизнеса или работа от разстояние.
По този начин визата „Neo Nomad“ е специално разработена за професионалисти и дигитални предприемачи, които искат да живеят в Казахстан и да работят дистанционно, като същевременно запазват доходите си в чужбина. Това е многократна виза с валидност до една година с възможност за удължаване, предназначена, наред с други неща, за членове на семейството на работещите лица, които могат да получат тази виза за същия период, но тяхната трудова и религиозна дейност се ограничава от казахстанското законодателство.
С модерна инфраструктура, достъпни разходи за живот и развиваща се международна бизнес среда, Казахстан представлява отлична възможност за работници, които работят дистанционно и търсят динамична и добре свързана база в Централна Азия.
Визата „Digital Nomad“ е предназначена за търсени ИТ специалисти, които избират да живеят в Казахстан, получавайки разрешение за постоянно пребиваване. Тя им дава възможност да се интегрират в казахстанската работна сила и да допринасят за икономическото развитие на страната.
Бих искал да отбележа, че чужденците могат да получат еднократна електронна виза със срок на валидност до една година чрез Визово-миграционен портал. В случай, ако трябва да получат многократна виза от тази категория, също със срок на валидност до една година, чуждестранните граждани имат възможност да я получат чрез Министерството на вътрешните работи на Казахстан въз основа на получената по-рано еднократна електронна виза „Digital Nomad“.
Казахстан предлага стабилна, благоприятна за бизнеса среда с нарастващи възможности в технологиите, финансите и други търсени сектори. Виза „Digital Nomad“ позволява на професионалистите да се установят в Казахстан, докато процесът на кандидатстване за разрешение за постоянно пребиваване продължава. За получаване на виза „Digital Nomad“ е необходимо да се подаде заявление от Astana Hub или от упълномощен орган в ИТ сектора на Казахстан.
„Виза за постоянно пребиваване“осигурява структуриран път за чуждестранни специалисти с търсени умения в области като медицината, науката, иновациите, образованието и творчески индустрии, като им позволява да се установят дългосрочно в Казахстан. Еднократните визи от тази категория се издават с валидност до 90 дни, а многократните визи с валидност до 90 дни се издават веднъж годишно.
Пристигайки в Казахстан, професионалистите могат да получат разрешение за постоянно пребиваване, което осигурява стабилност и възможност за интегриране в местния пазар на труда. Стратегическото местоположение на Казахстан, високите темпове на икономическия растеж и благоприятната за бизнеса политика правят страната ни привлекателна дестинация за тези, които се стремят към кариерно израстване и високо качество на живот.
Като цяло трябва да се отбележи, че Казахстан е една от най-бързо развиващите се икономики в региона, предлагаща висок стандарт на живот, мощна цифрова инфраструктура и разширяване на професионалните възможности. Страната е уникална комбинация от съвременни градски центрове и зашеметяващи природни пейзажи, което я прави идеална дестинация за професионалисти, които търсят както кариерно развитие, така и активен начин на живот. Независимо дали сте квалифициран специалист, който търси дългосрочни възможности, или дигитален номад, който се стреми да намери ново, вдъхновяващо място, новите видове визи за Казахстан осигуряват гъвкавостта и подкрепата, от които се нуждаете, за да процъфтявате в развиващ се глобален център.
– Друга интересна тема, която бихме могли да обсъдим, са диаспорите, които живеят в нашите страни. В Казахстан има българска диаспора, както в България има казахска диаспора. Как се интегрират тези диаспори и какво може да се направи за тях?
На първо място, бих искал да обърна вашето внимание на факта, че Казахстан е уникална държава, в която представители на над 120 различни етнически групи и народи живеят в мир, разбирателство и хармония. При формирането на такъв модел на многонационално единство важна роля е отредена на Асамблеята на народа на Казахстан, която реализира национална политика за осигуряване на обществено-политическа стабилност в областта на междуетническите отношения.
В Казахстан всички хора имат равни права и свободи, независимо от раса, националност, език, отношение към религията и принадлежност към социални групи. Държавата провежда целенасочена политика за развитие на националните култури, езици и традиции на народа на Казахстан, както и формирането и разпространението на духовното единство, укрепването и запазването на приятелството на народите и междуетническото съгласие.
Много чуждестранни партньори се възхищават на нашето образцово многонационално единство и модел на междуетнически отношения. Нашите народи имат дълбоки исторически и културни връзки. Етническите българи – граждани на Казахстан са активни участници в живота на страната ни. Според преброяването от 2024 г. в Казахстан живеят около 6 хиляди етнически българи. Първите български бесарабски заселници се появяват на казахска земя по време на столипинските реформи на царска Русия през 1907 г., основавайки село Българка в Алгинския район на Актюбинска област. Оттогава българите се заселват компактно в западната, централната и северната част на Казахстан.
С цел развитие на националния език, култура и народни традиции на българите, в Казахстан бяха открити Български етнокултурни центрове. През 1997 г. е създадено българско отделение в училището за национално възраждане „К. Даржуман“ – гр.Павлодар, където има възможност за изучаване на български език, като се кани преподавател.
От 2002 г.в Павлодарска област осъществява своята дейност Областното българско етнокултурно сдружение „Славяни“. То работи в тясно сътрудничество с Министерството на образованието и науката на България и студентите имат възможност да кандидатстват в български университети по държавна поръчка.
В Талдикорган функционира обществено сдружение „Български културен център на Алматинска област“, чиято основна дейност е насочена към популяризиране на българската култура и обичаи по време на различни мероприятия, организирани от Асамблеята на народа на Казахстан.
На свой ред, от 2005 г. на територията на България осъществява своята дейност национално-културното дружество „Аруах“, обединяващо етническите казахи. В състава на това дружество влизат представители на казахската диаспора, преселили се в България в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век.
В катедрата по тюркология и алтаистикана Софийския университет „Св.Климент Охридски“ функционира „Център за изучаване на казахски език, история и култура“, в който български студенти изучават казахски език.
Според нашите наблюдения представителите на двете диаспори са се интегрирали хармонично както в Казахстан, така и в България. Така много граждани на Казахстан, живеещи в България, извършват трудова дейност, получават средно и висше образование, занимават се с бизнес и др.
Представители на нашето посолство ежегодно провеждат срещи с казахската диаспора и сънародници в регионите на България, по време на които се обсъждат актуални и значими въпроси.
Ние вярваме, че диаспората е един вид „мост на дружбата“ между нашите държави, позволяващ изграждането на по-тесни отношения във всички сфери на двустранното сътрудничество за благото на нашите народи.
– Казахстан е известен в света с много неща, но едно от основните е уникалната природа – планини, степи, реки, диви животни. Какви места бихте препоръчали да посетите в Казахстан, за да се докоснете до Казахстан и да усетите казахската душевност, култура и природа?
Казахстан, който има 9-та по големина територия в света с площ от 2,7 млн. км2 и население от над 20 милиона души, има значителни природни ресурси, включително различни видове национални паркове, както и потенциал за развитие на почти всички видове туризъм: културен, екологичен, спортен, здравен, религиозен, бизнес туризъм и др. За това допринася богатата история, оставила на територията на страната много археологически и исторически паметници. А благодарение на уникалното географско местоположение в Казахстан можете да намерите недокоснати кътчета на природата в голямо разнообразие от ландшафти, както и благодарение на развитието на туристическата инфраструктура, постоянната работа по облекчаване на визовия режим и много други фактори.
В епохата на глобализация, когато туристическите дестинации стават все по-сходни, много пътници търсят нещо автентично и различно. В този контекст Казахстан определено си заслужава да бъде открит. Местоположението по историческия път на коприната дава на страната значителен туристически потенциал. Националните природни паркове привличат любителите на трекинг, туризъм, колоездене и конни маршрути, наблюдаване на птици. Околностите на Алмати и перлите на Саръарка – Бурабай, Баянаул, Имантау и Каркаралъ заслужават специално внимание.
Ядрото на държавната политика за стимулиране на туристическата индустрия са ключовите 10 дестинации (места) с най-висок туристически потенциал: Астана (столицата на Казахстан), Бурабай, Баянаул, езерото Алакол, Алматинските планини, Балхаш, Туркестан (поклоннически център), Байконур, Мангистау и Имантау-Шалкар.
Туристическата марка на Казахстан получава все по-голямо признание на световната сцена. Казахстан е представен в CNN, CCTV, в Condé Nast Traveler, Wanderlust, Lonely Planet, The New York Times и други международни платформи. Водещите медии отбелязват Казахстан като дестинации must-visit и must-see. В Глобалния индекс за конкурентоспособност в туризма и пътуванията на Световния икономически форум, страната ни се изкачи от 66-то място през 2021 г. на 52-ро през 2023 г.
Стартира официален туристически портал „Kazakhstan.travel“ (www.kazakhstan.travel). Порталът разполага с цялата необходима информация за туристите (забележителности, снимки, видео съдържание, календар на събитията, пътеводители, възможности за инвестиции и др.) на 8 езика: казахски, руски, английски, френски, немски, китайски, корейски и арабски.
Като цяло през 2024 г. Казахстан прие около 10 милиона туристи и това още веднъж подчертава нарастващия интерес към страната ни в областта на туризма, бизнеса и културните открития. Например от 2020 г. броят на туристите от България за Казахстан се е увеличил 5,7 пъти (от 246 на 1409).
Граждани на 83 страни по света могат да влизат в Казахстан без виза. Нашата електронна визова система опростява процеса на получаване на визи за повече от 100 страни по света, съчетавайки лекотата на влизане с максимална сигурност. По-лесното влизане за туристи и инвеститори може само да укрепи нашата икономика и международния ни авторитет.
И не планираме да спираме дотук. Радвам се да кажа, че България е в този списък. Безвизово влизане с право на престой в страната за български граждани се предоставя за срок до 30 дни.
Каним нашите български приятели да използват по-активно туристическия потенциал на Казахстан и да се запознаят с основните му забележителности!
