Посланик Митрофанова поднесе цветя на Паметника на Свободата
По повод 146 години от боевете за Шипченския проход по време на Руско-турската война 1877-1878 гг. Посланикът на Русия в България Е.В.Митрофанова присъства на панихидата в църквата „Рождество Христово“ в с.Шипка и поднесе цветя на Паметника на Свободата.
Отбраната на Шипченския проход, извършвана от 9 (21) до 13 (26) август 1877 г., е една от най-героичните страници на Руско-турската Освободителна война. Задачата на малкия руско-български отряд под командването на генерал Н.Г.Столетов, наброяващ около 7 500 души, е да спре настъплението на значително превъзхождащата армия на Сюлейман паша (около 27 000 души с резерв от 10 000 души), да не допусне да премине Балкана с цел да се съедини с турските части в Североизточна България и по-специално с армията на Осман паша в обсадения Плевен.
Шест дни руските войници и българските опълченци отбиват непрекъснатите атаки на турските войски. Решаващ за отбраната на прохода е третият ден – 11 (23) август, когато турците затягат огнен обръч край защитниците, които остават почти без патрони. По обяд Сюлейман паша хвърля всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този критичен момент, когато изглежда, че Шипка ще бъде напълно обкръжена, пристигат първите подкрепления от Габрово, изпратени от генерал Радецки. След ожесточен бой турците отстъпват.
Боевете за прохода продължават още два дни, до 13 (26) август, но благодарение на новите подкрепления Шипка остава в ръцете на защитниците. Отбраната на Шипченските височини устоява както през есента, така и през зимата на 1877 г. Този период е останал в историята като така нареченото „зимно шипченско стоене”. Въпреки студа и мъглата, снежните бури и виелици защитниците на Шипка отстояват героично прохода. И през цялото това време телеграфът съобщава кратко: „На Шипка всичко е спокойно“.
Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непревземаема крепост, „затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград“. След падането на обсадения Плевен на 29 ноември (10 декември) 1877 г. руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват армията на Вейсел паша в укрепен лагер при Шейново на 28 декември (9 януари) 1878 г. Победата при Шипка и Шейново се превръща в достоен финал на Шипченската епопея.
На връх Шипка и в полето при Шейново руските полкове и българските дружини губят 11 000 души, а по време на зимното шипченско стоене от болести и преохлаждане загиват над 9 000 души.
