Общество

„Подкова за троянски кон“ – Мартин Спасов представи четвъртата си поетична книга

В дъждовната вечер на 8 ноември в София пристигна не само есента, но и талантливият Мартин Спасов с неговата „Подкова за троянски кон“ (издателство „Библиотека България“).

В залата на Театър „Възраждане“ в Столична библиотека топло го посрещнаха много приятели и почитатели на неговата поезия. Премиерата на новата му стихосбирка уважиха и редица от най-талантливите съвременни български поети, а водещ на събитието бе актьорът Боян Младенов, който прочете пред публиката любимите си стихове от книгата. За очарованието на вечерта се погрижиха и дует KsANa.

Думи за книгата споделиха нейният редактор, поетесата Маргарита Петкова, както и неговите издатели. Мартин Спасов също поговори за книгата с присъстващите и с радост раздаде много автографи.

Атмосферата на събитието улови обективът на Светослава Мадарова.

Мартин Спасов е роден в Шумен на 29 юни 1985 година. Завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Автор е на „Аз мога да цитирам тишина“ (2013), „Костилки от спомени“ (2015), „Приятелят, когото нямам“ (2019). „Подкова за троянски кон“ е четвъртата му поетична книга.

Удостоен е със следните награди:

Национален литературен конкурс „Хермес“ за дебютна книга – 2013 г.;
Национална награда за поезия „Южна пролет“ – Хасково, 2014 г.;
Национална награда за поезия „Усин Керим“ – Чепеларе, 2014 г.;
Национална литературна награда „Владимир Башев“ – София, 2015 г.
Национална награда за поезия „Дамян Дамянов“ – Сливен, 2016 г.;
Награда на Шумен за изкуство и култура – в раздел „Литература“, 2017 г.;
Национална награда за лирика „Иван Пейчев“, Дружество на писателите – Шумен, 2019 г.

***

Между глаголи и междуметия,
с които те гонех и охках,
покрай миговете, от теб проклети,
възпитавах живота в болка.
Впечатлен от бодли и кипариси,
отегчен от мъгли излишни,
тишината ти ме опари
и аз опитах да я допиша.
Зад сигурности и колебания,
след спънки насред покоя
аз привиквам, че теб те няма
и душата ми не е моя.
От това, че ме давят истини
и мъглата е гъсто мляко,
аз бозая тъга и те искам.
И така аз за теб съм някой.

***
Какво съм повече? Дубльор
в невероятната си сцена.
Едно море е придошло
отникъде и в мен изстена.
Ръми над мен една ръжда
от недокоснати планети.
Не искам нищо да ти дам,
защото то от болка свети.
Така ревнувам от това,
че болката ми те привлича.
Излез от моята глава.
Противното е зла поличба.
Ще те залее благодат
от недописани скрижали.
За тебе само ми е жал.
Мен друга рана ме пожали.

***
Каквото искаш си мисли за мен.
Упреквай тържеството на духа ми
след всеки неотложно болен ден.
Диви се на свещта в мига ми тъмен.
Разделяй ме на после и преди.
Кори ме, че отглеждам празни ясли.
Не чакам Витлеем да ми роди
това, което няма да порасне.
Сърцето е единствена вина.
Сърцето ми е довод и алиби.
Ти всичко знаеш, само не узна
защо душата първа си отиде.

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest