Почина Василий Лановой

Великият руски актьор е починал от COVID-19 на 87 години

“За мен най-добрата поезия и проза са военните“

Василий Лановой — за значението на “Безсмъртния полк”, паметта на поколенията и патриотизма

„Безсмъртният полк” се роди от чувството на благодарност на съвременниците към поколението, защитило страната ни, отстояло руската култура, литература, музика, нашата природа и нашата душа. Всичко, което прави Русия различна и горда. Мисля, че “Безсмъртният полк” е нещо прекрасно и затова се съгласих да бъда един от трите съпредседатели на движението…”

“А какви потресаващи стихове са написали тогава! Сергей Орлов по време на войната е написал стихотворението “На Войника” (“Солдату”):

Его зарыли в шар земной,

А был он лишь солдат,

Всего, друзья, солдат простой,

Без званий и наград.

Ему как мавзолей земля —

На миллион веков,

И Млечные Пути пылят

Вокруг него с боков.

На рыжих скатах тучи спят,

Метелицы метут,

Грома тяжелые гремят,

Ветра разбег берут.

Давным-давно окончен бой…

Руками всех друзей

Положен парень в шар земной,

Как будто в мавзолей.”

От 1957 г. до последния си ден Василий Лановой играе в театър “Вахтангов” – в това постоянство, също по свой начин, се проявява неговото почти военно чувство за лоялност към дълга. Дълг и към себе си. През 1968 г. той постъпва в КПСС – по убеждение, а не по практически съображения, както са направили много от колегите му.

И за разлика от другите звезди на театъра и киното, Лановой не е скъсал партийния си билет, в очакване на пристигането на репортери. Той остава верен на своя избор и идеалите си до края.

Владимир Иванов, режисьор на театър “Вахтангов”:

Василий Семьонович е един от последните мохикани на театър “Вахтангов”. Такива хора почти не са останали. Лановой е символ на епохата. Той беше верен на театъра, страната, своята публика.

Това е един от най-великите хора в театъра. Василий Семьонович е човек с напълно определена позиция, винаги неизменна. И, независимо от обстоятелствата, той открито и твърдо, понякога яростно я отстояваше.
Когато го обявяваха на концерти или в театъра, той настоявше, че е носител на Ленинската награда. Останалите звания можеха да не бъдат изброявани. Това за него беше най-високата награда. Такъв човек беше той, такъв беше и животът му…

Той ще бъде запомнен като яростен, ентусиазиран, страстен и с голяма любов към хората. Василий Лановой е явление. Името му се свързва и с Безсмъртния полк. Благодарение на него този проект се превърна в толкова важен феномен. Той беше неговото олицетворение. И страната се гордееше с това. И той също.

Лановой никога не  забрави своята отговорност към онези, които са вярваха в него – няколко поколения зрители. 

Той е не просто филмова звезда, обект на поклонение, а нравствен ориентир. Самият той неизменно е излизал на 9 май  начело на колоната, до президента, до колегите актьори, до обикновените руснаци.

Източници:

https://iz.ru/739007/daniil-poliakov/dlia-menia-luchshie-stikhi-i-proza-voennye

https://iz.ru/1117541/vladislav-krylov/dobrovoletc-chesti-umer-vasilii-lanovoi

Pin It on Pinterest