Побеждавали ли са немците Червената армия след Сталинград?

Независимо от локалните успехи на немците, железният валяк на Червената армия, тръгнал на Запад, не може да бъде спрян.

След разгрома на Вермахта край Сталинград за съветската войска започва период на блестящи победи, който продължава чак до краха на нацистка Германия през май 1945 година. Въпреки това от време на време немците успяват да нанесат сериозни удари на Червената армия.

„Полярна звезда“

Демянската операция

Демянската операцияБундесархив

След триумфа в Сталинградската битка съветското командване решава, че е време да разгроми противника на всички фронтове. На 10 февруари 1943 г. в северозападната част на СССР започва мащабната операция „Полярна звезда“, чиято цел е срещу немската войска да бъде хвърлена Северната армейска група от Ленинград и да я унищожи напълно.

Не по-малко важна задача е да се ликвидира т. нар. Демянски котел, дълбоко вклинен в позициите на съветските войски. В продължение на цяла една година Червената армия безуспешно атакува този опасен плацдарм, с който Вермахтът би могъл да застраши съветския тил.

Настъплението на съветските войски много бързо показва, че надеждата за успешно приближаване на границата на съветска Естония в кратки срокове е прекалено оптимистична. Без нужната подготовка и разузнаване, съветските войски се натъкват на ожесточената съпротива на окопалия се противник и, с големи загуби и много труд, бавно се придвижват напред. Начало на настъплението на Ленинградския фронт. 1943

Начало на настъплението на Ленинградския фронт. 1943Всеволод Тарасевич/Sputnik

Задачата Демянският котел да бъде пресечен и така да бъде надвита намиращата се в него 16-а немска армия е реализирана само частично. Независимо че в крайна сметка достъпът до мястото е ликвидиран, немците успешно извеждат войските си в предварително подготвените отбранителни позиции.

„Полярна звезда“ струва на Червената армия 280 000 убити и ранени (немците губят над 78 000 души). През април, след като са се придвижили само на няколко километра, съветските войски са принудени да прекратят настъплението.

„След блестящите победи на Дон и Волга неуспехите на този фронт ни тежаха“, пише с досада маршалът от артилерията Николай Воронов. „Беше ясно, че тук не бива да се започва голяма операция. Нашата мощна техника имаше нужда от простор, а тук затъваше в блатата. За пореден път в душата ми се натрупа раздразнение срещу тези, които съставяха красиви планове за операцията, без да си направят труда да проучат условията на местността, пътя на съобщенията, особеностите на климата… Обрекохме на гибел техниката, загубихме много хора и неизброимо количество боеприпаси в очевидно безперспективно направление“.

Третата битка за Харков

Освобождението на Харков

Освобождението на ХарковАркадий Шайхет/russiainphoto.ru

На 16 февруари 1943 г. Червената армия, след като побеждава врага, влиза в големия промишлен център на съветска Украйна, Харков. Но на града не му е писано дълго време да се радва на върнатата свобода.

На 4 март, след като прегрупират силите си, немците, с подкрепата на авиацията, преминават в мащабно контранастъпление. Вече силно изтощена, съветската войска не успява да удържи на натиска им и започва стремително да отстъпва от позициите си. На 11 март части на 2-и танков корпус на СС пробиват в центъра на града.

Генерал Павел Рибалко, който ръководи отбраната на Харков, докладва на командващия на Воронежкия фронт генерал Филип Голиков: „Положението става критично. Няма да успея да удържа града, въпреки че имам подкрепата на 19-а стрелкова дивизия и 17-а бригада на НКВД. Нямаме резерви. Противникът може да прекъсне всички пътища за отход. Боеприпасите са на привършване, няма гориво. В града имам над 3000 ранени. Не мога да ги изкарам… противникът трупа сили, за да превземе града“.Харков, Panzer IV

Харков, Panzer IVБундесархив

На 13 март немските танкове влизат в тила на 3-а съветска танкова армия, като заплашват да я обградят. „Думата Харков магически привличаше войниците и средния ешелон на ръководството на армията“, спомня си командващият на армейската група „Юг“ фелдмаршал Ерих фон Манщайн. „Танковият корпус на СС искаше да представи отново завоюваната столица на Украйна (градът е столица на УССР до 1934 г. – бел.ред.) ‘на своя фюрер’ като знак за победата“.

След като предприема неуспешен контраудар, съветската войска получава заповед да се изтегли от Харков. На 17 март, след като е загубила в отбранителни боеве над 86 000 убити и ранени, тя се съсредоточава върху позициите на източния бряг на р. Северски Донец, на 30 км от града.

Немците си връщат контрол над Харков и Белгород, но заради започналото пролетно топене на снеговете и пристигането на съветските резерви те не успяват да развият настъплението си по-нататък. Мащабните бойни действия на този участък на фронта са прекратени за няколко месеца и са възобновени едва на 5 юли с началото на германската операция „Цитадела“.

Битката при Бауцен

Карол Сверчевски

Карол СверчевскиАрхивна снимка

Своя последен триумф във Втората световна война немците празнуват в Саксония през април 1945 година. Докато северната съветска войска вече е на път да щурмува Берлин, тук в посока Дрезден настъпват части на 52-а армия и 2-армия на полските войски.

Първоначално настъплението на съветските и полските войски върви напълно успешно. На 16 април те форсират река Нейсе и пробиват вражеската отбрана, а след три дни започват щурм на стратегическия важния град Бауцен. Скоро в покрайнините на Дрезден се появяват танковете на 1-и полски танков корпус.

Командващият на 2-а полска армия генерал Карол Сверчевски толкова силно иска именно поляците да превземат древния германски град, че не забелязва как във войската му се появяват сериозни проблеми: комуникациите са прекалено разтеглени, а танковите и механизираните части, увлечени в пробива, са твърде отдалечени от тила си.Полски ИС-2, пленен от германците

Полски ИС-2, пленен от германцитеАрхивна снимка

Немците моментално се възползват от тази грешка. Като нанасят неочакван удар по отслабените флангове на настъпващата войска, на 21 април те обграждат основните сили на 2-а армия на Полската войска и някои съветски части.

Сверчевски не осъзнава мащабите на надигащата се катастрофа веднага и продължава да движи настъплението към Дрезден. В крайна сметка, командващия на 1-и Украински фронт маршал Иван Конев се налага лично да се намеси и да спре войската. Един от полските офицери по-късно емоционално коментира тези събития: „Сигурно Сверчевски беше пиян, докато ни командваше“.

Обкръжените полски и съветски войски се налага дълго и мъчително да се борят, за да се измъкнат на изток. В крайна сметка 2-а полска армия губи повече от 18 000 убити, ранени и безследно изчезнали, което е около 1/5 от нейния състав. Загубите на съветските и немските войски остават неизвестни.

Въпреки това немците не успяват да развият настъплението си и да ударят настъпващите към Берлин съветски войски във фланга – те са спрени от свежите резерви, които пристигат. Но на Червената армия ѝ се налага да забрави за превземането на Дрезден за известно време. Той пада в ръцете ѝ едва в самия край на войната, на 8 май.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest