Петима французи, служили блестящо на Русия
Едни от тях защитават Русия от Наполеон и Хитлер.
Други дават ценен принос в развитието на руската култура.
- Луи Каравак
Свободни източници
Френският художник Луи Каравак пристига в Русия за първи път през 1716 г. по покана на цар Петър I, „за да прави портрети и батални сцени“. Договорът е сключен за три години, но в крайна сметка творецът, роден в Марсилия, решава да остане в страната завинаги.
Диапазонът на творчеството на Каравак е много широк: той изобразява бойни сцени от Северната война срещу Швеция, декорира царски резиденции и дори изографисва икони за православни църкви. Визитната картичка на художника обаче е портретната живопис.
Французинът рисува множество портрети на руски монарси и членове на техните семейства. Тези негови творби удивляват съвременниците с необичайното си сходство и фино изработените детайли. Освен това Луи Каравак обучава редица руски художници и организира първото училище за рисуване на голо тяло в Русия.
- Арман-Еманюел дьо Виниеро дю Плеси-Ришельо
Томас Лоуренс
Потомъкът на известния кардинал Ришельо, Арман-Еманюел дьо Винеро дю Плеси-Ришельо, е принуден да избяга от Франция след революцията от 1789 година. След като се оказва в Руската империя, той на практика веднага се включва във войната срещу Османската империя.
На 22 декември 1790 г. херцог Ришельо участва в успешния щурм на определяната като непревземаема турска крепост Измаил. За храбростта си е награден с ордена Свети Георгий 4-а степен и златна шпага. „Обичам хората с достойнства и затова му пожелавам всичко най-добро, макар и да не го познавам лично“, пише тогава императрица Екатерина II по повод на награждаването на смелия французин.
По-нататък френският аристократ служи както на самата императрица, така и на нейния внук император Александър I на военни и граждански длъжности: участва във войните срещу Наполеон, заема поста генерал-губернатор на Новоросия (Северното Черноморие), а също и кмет на Одеса, като дава огромен принос за просперитета и благосъстоянието на този град. В чест на Ришельо по-късно тук с признателност ще бъдат кръстени улици, учебни заведения, алкохолни напитки и дори футболни клубове.
Френският аристократ, направил толкова много за Русия, се завръща в родината си през 1814 година. В израз на своята благодарност към него император Александър I съдейства за назначаването му от крал Луи XVIII на поста министър-председател на страната.
Новината за смъртта на херцога през 1822 г. силно опечалява руския цар. „Оплаквам херцог Ришельо като единствения приятел, който ми казваше истината. Той бе образец на честта и правдивостта“, заявява тогава Александър пред френския посланик в Петербург граф Дьо Ла Фероне.
- Гийом-Еманюел Гиняр граф дьо Сен-При
Джордж Доу
Подобно на много други представители на аристокрацията Великата френска революция носи на Гийом-Еманюел Гиняр граф дьо Сен-При само страдание и разруха, като същевременно го лишава от родината му.
Гийом-Еманюел посвещава целия си живот на борбата с бившите си сънародници за връщането на „стария ред“ и династията на Бурбоните във Франция. Известно време графът служи в корпуса на принца на Конде, сформиран от френски емигранти, но военните му таланти се разкриват истински в армията на Руската империя.
В битката при Аустерлиц, злощастна за руските и австрийските войски, на 2 декември 1805 г. Гийом-Еманюел, начело на лейбгвардията на йегерския батальон, хладнокръвно отбранява селището Блазовиц и е сред последните, които отстъпват от бойното поле. Впоследствие графът участва в десетки битки срещу армията на Наполеон в Русия и Европа и е удостоен с множество награди, включително и със златна сабя „За храброст“ с диаманти.
Когато в началото на 1814 г. руската армия навлиза на територията на Франция, генерал-лейтенант Гийом-Еманюел Гиняр граф дьо Сен-При е по-близо от всякога до осъществяването на мечтата си. Въпреки това не му е писано да види падането на наполеонова Франция – на 13 март, по време на битката при Реймс, той е тежко ранен и скоро умира.
- Анри Луи Огюст Рикар дьо Монферан
Eugène Pluchart
Дело на живота на френския архитект Анри Луи Огюст Рикар дьо Монферан е изграждането на Исакиевския събор – най-големият православен храм в Санкт Петербург и един от основните символи на града. Французинът живее 41 години в Русия, а 40 от тях посвещава на създаването на тази монументална постройка.
Друг грандиозен проект на архитекта е Александрийската колона на Дворцовия площад, издигната по указание на цар Николай I в чест на руската победа над Наполеон. Дълго време жителите на града се опасяват, че колоната ще падне върху главите им и я заобикалят на почетно разстояние. За да разсее тези страхове, Монферан започва да я обикаля всеки ден с кучето си и спазва тази традиция до края на живота си.
През 1836 г. талантливият французин ръководи дейностите по вдигането на 200-тонната Цар Камбана от земята. Този гигант, който никога не е използван по предназначение, прекарва век в яма на територията на московския Кремъл. Камбаната, издигната при втория опит, е монтирана на пиедестал до камбанарията на Иван Велики. Тя се намира там и до наши дни.
- Марсел Албер
Hulton Archive/Getty Images
Далеч не всички френски военни слагат оръжие след поражението, което Франция претърпява през 1940 година. Последователите на генерал Шарл дьо Гол продължават да се бият с ненавистния враг на други фронтове, включително и на Източния.
В СССР френски пилоти на съветски самолети се бият с германците като част от въздушния полк Нормандия-Неман. Най-ефективният от тях е роденият в Париж Марсел Албер.
Колегите отбелязват, че в битки с врага Албер е смел, упорит и винаги действа тактически компетентно. В полка няма пилот, който да забележи врага във въздуха преди Марсел.
В актива на удостоения със званието Герой на Съветския съюз Марсел Албер има 23 въздушни победи, а от тях 15 са завоювани в групово сражение. Титлата най-добър френски летец във Втората световна война той отстъпва само на воювалия в Кралските ВВС Пиер Клостерман. Той сваля 33 самолета на противника (19 лично и 14 във формация).
автор: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
