Пет неща, които британците откриват от руснаците
Какво е общото между мините и масления крем? За англичаните и двете са „донесени“ от Русия.
Кожи
Джордж III от Обединеното кралство, 1793 г., Гейнсбъро Дюпон/Кралска колекция/Замъкът Уиндзор/Свободни източници; Кралица Виктория, 1838 г./Британски музей/Свободни източници
Когато английските търговци установяват контакти с Московското царство през XVI в., кожите скоро стават най-важната, най-скъпа и най-луксозна стока, която започват да внасят от руските земи.
Не само че самите англичани не могат да ловуват самури, катерици, сребърни лисици и невестулки в сибирските гори – дори и руснаците не могат да го правят както трябва. Животните трябва да се залавят внимателно, за да може кожите им да не бъдат увредени, и само коренните сибирски народи знаят как да го правят. Местните руски власти получават кожите на животните като знак на почит от коренните народи и след това ги продават на английските търговци.
Във Великобритания скъпите (и луксозно топли!) московски кожи са наричани „руско злато“. „Изисканите кожи, чиято употреба бе ограничена от законите срещу излишния разкош и които до голяма степен са признак за позиция или ранг, идват основно от Балтика или от Русия“, пише британският историк Едуин Рич.
Слюда
Слюден прозорец. Русия, края на 17-ти – началото на 18-ти век. дърво, слюда, калайСвободни източници
Друга луксозна стока е слюдата от Русия. Тя е толкова силно асоциирана с Московското царство, че става известна като „московско стъкло“ или „мусковит“. Слюдата е минерал, който се състои от кристали, които могат да бъдат разточвани в еластични листове. Затова слюдата се използва като заместител на стъклото, който се радва на популярност в Англия през XVI век. Всички, ако не и целите количества, се внасят от Русия.
Британците използват мусковита за остъкляване на прозорци на къщи, карети и за улични лампи, защото материала издържа на температурните спадове и не се деформира. Поетът Джордж Търбървил, който посещава Русия през 1568 г., признава, че „дори стъклото не дава по-добра светлина (от мусковита)“.
Хайвер
Legion Media
Белугата, която се смята, че дава най-добрия черен хайвер, се среща в изобилие в Каспийско море, където иранските и руските рибари я ловят още от времената, когато хайверът не е познат в Европа. През Средновековието той се разпространява в Европа и в Англия – още през 1254 г. крал Едуард II издава указ, с който обявява есетрата за кралска риба. Това означава, че всяка белуга, хваната близо до или в Британия, трябва да бъде доставена на кралската трапеза.
Но не само английският кралски двор обича хайвер; той се изнася от Русия и за Нидерландия, Испания, Франция и на други места. Само през периода от 1651 до 1653 г. Архангелското пристанище, както пише шведският търговец Йохан де Родес, продава над 320 тона хайвер.
Морски мини
Библиотека на Конгреса
Кримската война (1853-1856) е опустошителна за Русия както във военно, така и в дипломатическо отношение. Един от епизодите ѝ обаче се оказва наистина славен за руските военни техници. На Мориц Херман фон Якоби – пруски инженер на руска служба, се приписва изобретяването на морските мини. Поставени на дъното на морето, те са свързани с брега с кабел. Мощта на експлозията е около 14 кг черен барут.
През 1854 г. 60 мини на Якоби са заложени близо до крепостите „Павел“ и „Александър“ (Кронщат), за да попречат на британския Балтийски флот да я атакува. Когато през юли 1855 г. английският Балтийски флот приближава Кронщат, мините повреждат четири кораба, след което вицеадмирал Чарлз Джон Непиър издава заповед флотът му да се оттегли и отказва да атакува Виборг и Свеаборг. Руският императорски военноморски флот става първият в световната военна история, който използва морски мини не спорадично, а като елемент от планирана военноморска стратегия. Руските морски мини остават най-добрите в света чак до началото на XX век. През Първата световна война Американският военноморски флот и британският Кралски военноморски флот успешно създават Северния бараж, чиято цел е да пази Британските острови от немските кораби и подводници.
Масло (и маслен крем)
Jupiterimages/Getty Images
Когато посещават Русия за кожа, слюда и коноп, английските търговци се запознават и с необичаен начин за правене на масло. Топеното масло, което е млечна мазнина, отделена от твърдите вещества в млякото и водата чрез топене, е начинът, по който руснаците приготвят масло, и той става много популярен сред английската аристокрация.
И до днес в Англия има „руско“ масло – но го наричат „руски млечен крем“, който съдържа само две съставки – масло и подсладено кондензирано мляко, което само по себе си е руски феномен.
автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
