Първият съветски аеровагон – и неговата мрачна история

Той трябва да стане първият скоростен влак в страната, но се оказва замесен в яростната революционна борба.

А какво ще се получи, ако се кръстоса влак със самолет? Ще „лети“ ли той по релсите?

Преди 100 години този въпрос си задават инженерите на много страни. Парните локомотиви, чиито предимства все още надвишават недостатъците им, са популярни и не бързат да останат в миналото, но постоянно се правят опити да бъдат преработени в нещо по-перспективно. Първоначално се експериментира със скоростта. Но най-устойчива е идеята на вагона да се монтират самолетен двигател и витло.

Първи тази идея изпълнява германецът Ото Щайниц през 1919 г. Неговият прототип на самоходен вагон с авиационна силова установка Dringos развива скорост от 120-150 км/час.Аеровагон Dringos на изпитания. Вляво отпред е авторът на проекта – Ото Щайниц.

Аеровагон Dringos на изпитания. Вляво отпред е авторът на проекта – Ото Щайниц.Архивна снимка

Но аеровагонът Dringos не влиза в серийно производство – пречи забраната на Варшавския договор за производство и използване на самолетни двигатели. Но година по-късно съветски машинист опитва да осъществи тази идея.

Съветска версия

Наричат го Валериан Абаковски. Живее в Руската империя, а след революцията през 1917-та той се оказва в град Тамбов (460 км от Москва), където работи като обикновен машинист в местните органи за сигурност за борба с контрареволюционна дейност. 24-годишният Абаковски боготвори техниката и слуша за експеримента Dringos.

Убеждава да го пуснат в Тамбовската железопътна работилница и в началото на 1920-те години проектира свой собствен аеровагон.Аеровагонът

АеровагонътАрхивна снимка

За образованието на Абаковски не се знае нищо, но проектът му влиза в особена графа: преди всичко, защото е идеален за превоз на високопоставени лица и важни документи между руските градове.Валериан Абаковски Иванович на жп гара Павелецки

Валериан Абаковски Иванович на жп гара ПавелецкиАрхивна снимка

За да се сдобие с обтекаемост и добра аеродинамика, предната част на кабината е клиновидна, а покривът е леко скосен. В предната част на кабината е поставен самолетният двигател, който върти дървен винт с две лопатки с диаметър почти 3 метра. Средната и задната част на кабината са отделени за пасажери: може да превозва 20-25 души наведнъж.https://www.youtube.com/embed/L8c2ZzAHIvU

Вагонът на Абаковски развива скорост до 140 км/ч. До лятото на 1921 г. започват изпитания, а към средата на юли аеровагонът успешно изминава над 3000 км. Разработката е счетена за успешна и е решено първи на нея да се возят важни личности. Голяма грешка.

Катастрофата на Курския път

Изобретател Абаковски с другарите си отстрани на аеровагона

Изобретател Абаковски с другарите си отстрани на аеровагонаАрхивна снимка

През юли 1921 г. аеровагонът идва в погрешното време. В Москва се провеждат няколко заседания на Комунистическия интернационал с участието на чуждестранни делегации. Съветските болшевики решават, че е по-добре да се разказва за руската революция в непосредствена близост с нейната движеща сила – пролетариата. Делегацията е оглавена от Фьодор Андреевич Сергеев, известен като другаря Артьом – близък приятел на Сталин, който през 1918 г. основава Съветската република Донецк-Кривой Рог, получила сред народа названието „Република Донбас“. Изборът пада върху неголяма обиколка на Подмосковския въглищен басейн край Тула.Групата делегати на Коминтерна и придружители на аеровагона на перона на жп гарата в град Тула

Групата делегати на Коминтерна и придружители на аеровагона на перона на жп гарата в град ТулаАрхивна снимка

В утрото на 24 юли Артьом, Абаковски, немският комунист Оскар Гелбрих, австралийският комунист Джон Фриман и други чужденци се отправят към съветските мини. „Революционната аеродрезина“ се движи със скорост 40-45 км/час и без инциденти достига началото на мините, а след това и до Тулския оръжеен завод.Сбогом със загиналите при жп катастрофата при изпитанията на аеровагона на 24 юли 1921 г.

Сбогом със загиналите при жп катастрофата при изпитанията на аеровагона на 24 юли 1921 г.Архивна снимка

След като присъства на тържествено заседание на градския съвет в местния театър, делегацията тръгва обратно – и аеровагонът развива до 80-85 км/час. В 18:35, на 111 км от Москва, близо до Серпухов, аеровагонът дерайлира и се „разбива на парченца“. До два дни в. „Правда“ в статия под заглавието „Катастрофа на Курския път“ пише: „От намиращите се във вагона 22-ма души са загинали общо 6: Ото Струнат (Германия), Гелбрих (Германия), Хсуулет (Англия), Константинов Ив. (България), председателят на Централния комитет на Съюза миньорите др. Артьом (Сергеев) и др. Абаковски“.

Политическа разправа?

Сред официалните причини за трагедията е посочено и състоянието на жп пътищата в Русия. Предполага се, че аеровагонът е минал върху неравност и е дерайлирал. Разследването е прекратено. Разработването на аеровагона – също.

Но синът на др. Артьом, един от основателите на зенитните ракетни войски на СССР – Артьом Фьодорович Сергеев (в момента на катастрофата той е на 4,5 месеца, а след три дни Сталин го взима в семейството си, за да се грижи за него), има друга версия. Той си спомня:

„Както казваше Сталин, ако случайността има политически последствия, трябва да се разгледа внимателно. Беше пояснено, че пътят на аеровагона е бил осеян с камъни. Освен това е имало две комисии. Едната е оглавена от Анукидзе (Авел Енукидзе, секретар на ЦИК и кръстник на жената на Сталин – бел.ред.), като той вижда причината за катастрофата в недостатъци на конструкцията на вагона, но Дзержински (Феликс Дзержински, революционер и основател на първия орган за сигурност на СССР – бел.ред.) казал на майка ми, че това трябва да се разгледа допълнително: камъните не падат от небето.Лев Давидович Троцки (1879-1940, истинско име – Лев Бронщайн), руски революционер

Лев Давидович Троцки (1879-1940, истинско име – Лев Бронщайн), руски революционерGlobal Look Press

За да противодейства на влиянието на Троцки Артьом, по указание на Ленин, създава Международния съюз на миньорите. Организационният комитет на съюза е създаден няколко дни преди катастрофата. По това време Троцки е много голяма сила: на негова страна са както значителна част от армията, така и дребната буржоазия…“

Лев Троцки, един от лидерите на революцията, е най-вероятният лидер на Съветския съюз след смъртта на Ленин. През 1940-та обаче той е изпратен в изгнание, а след това, по заповед на Сталин, го убиват в Мексико. И според версията на Сергеев именно Троцки стои зад плана за смъртта на баща му.

След тези неуспехи Съветският съюз рискува пускането на аеровагон чак през 1970 г. – като на тавана му е поставен турбореактивен двигател АИ-25. Вагонът развива до 250 км/ч, а тези изпитанията помагат за разработката на следващи поколения влакове.

След завършването на изпитанията аеровагонът дълго стои без работа на станцията, където постепенно става негоден. През 2008 г. носът му с реактивния двигател е отрязан, боядисан е и е издигнат като паметник в част на 110-годишнината на Тверския вагоностроителен завод.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest