Парите – с ума: Как съюзът между бизнеса и науката помага за развитието на икономиката на Русия
Путин разказа защо в Русия са решили да намалят броя на докторантите и защо човек трябва да бъде щастлив
Ефективното взаимодействие между бизнес общността и учените спомага за развитието на Русия като държава и икономика. Това заяви Владимир Путин на среща с млади учени в Кремъл на 28 ноември. Днес практически всички водещи руски компании в различна степен работят с изследователи, което вече дава своите плодове. Отделно Владимир Путин потвърди, че Русия продължава да засилва взаимодействието в областта на науката с чуждестранни партньори, въпреки че някои страни се опитват да „затворят“ сътрудничеството в научната сфера. За това, което тревожи младите учени днес и какво, според президента, съставлява щастието на съвременния човек, – в материала на „Известия“.
Как завърши Конгресът на младите учени в „Сириус“
В Научно-технологичния университет „Сириус“ приключи последният, трети ден от работата на Конгреса на младите учени. Тази година събитието се провежда за пети път. На черноморското крайбрежие се събраха над 8 хиляди участници от 88 региона на Русия, както и специалисти от почти 90 страни по света. Средната възраст на делегатите е 33 години. Деловата програма се състоеше от 185 сесии, заседания и лекции, по време на които учените обсъдиха най-актуалните теми в областта на научното и технологичното развитие. Сред тях – изкуствен интелект, генна и ядрена медицина, роботика, безпилотни и селскостопански технологии, атомна енергетика, космос и много други.
Конгресът на младите учени е ключово ежегодно събитие на Десетилетието на науката и технологиите в Русия. През 2025 г. той започна на 26 ноември и продължи до 28 ноември, а събитията се проведоха на федералната територия „Сириус“. Основната тема на форума беше „Енергията на науката: от потенциала на знанията към създаването на бъдещето“.
Конгресът събира на своята площадка представители на водещи научни школи от различни региони на Русия, научни и образователни организации, държавни органи, индустриални партньори, представители на бизнеса и държавни корпорации, а най-важното — талантливи млади учени, победители в конкурси за грантове от Русия и други страни.
Конгресът приятно изненадва с броя на хората, интересуващи се от науката, и позволява да се открият неизвестни досега направления на изследвания, каза пред „Известия“ 27-годишният водещ инженер-конструктор в лабораторията за молекулярна медицинска диагностика на МФТИ Евгений Филатов. Тук, на щанда на проекта „Наша лаба“, специалистът представи създадения от него съвместно със Сколтех научен уред – масс-спектрометричен комплекс с висока разделителна способност за анализ на газови смеси, който може да се използва за изучаване на сложни вещества в медицината и нефтогазовата промишленост. Благодарение на конгреса много учени проявиха интерес към изобретението.
— Работата в условия на санкции ни кара да търсим местни доставчици, затова нашата разработка е съставена изцяло от руски компоненти. Основният проблем в научната сфера днес е слабото финансиране, което се усеща най-силно в крайните етапи — тестовете и търсенето на потенциален производител. Също така пречи и излишната бюрокрация. Например, при подаване на заявление за грант е задължително да се посочи какъв ще бъде крайният резултат от изследването. В случая на фундаментална работа обаче самият учен не знае до какво може да доведе тя, — обясни специалистът.
С това, че липсата на финансиране затруднява пускането на проектите на пазара, е съгласна и друга участничка в КМУ, 36-годишната Лилия Урусова, доктор на науките, завеждаща отдел „Фундаментална патоморфология“ в НМИЦ „Ендокринология“. На конгреса тя представя разработено съвместно със специалисти от физическия факултет на МГУ устройство за определяне на границите на органите за безгрешно провеждане на операции.
— Аз съм лекар. Ние правим операции на щитовидната жлеза. Там има тумори и доброкачествени образувания, които изискват отстраняване. По време на тази операция е важно да не се повредят малките паращитовидни жлези, които се намират в близост, но не се виждат. Нямаше медицински методи за тяхното откриване и физиците от МГУ ни помогнаха. Разбрахме, че оптичните свойства на тези жлези се различават значително една от друга и създадохме уред за тяхното откриване, — каза Лилия Урусова.
Според нея, в условията на санкции на учените им е по-трудно да закупят компоненти и реактиви, възможни са проблеми с публикациите в чуждестранни научни списания, въпреки че напоследък някои от тях с особена готовност сътрудничат на изследователи от Русия.
— На нас ни липсва финансиране на крайния етап. Например, за да може нашето устройство да бъде в всяка болница, където се извършват операции на щитовидната жлеза, сега ни е необходим индустриален партньор. Той ще ни помогне да създадем производствена площадка и да разширим производството. Но за да го намерим, трябва сами да произведем няколко екземпляра, за което ни липсват средства“, каза Лилия Урусова.
Благодарение на конгреса разработчиците на устройството вече са получили много предложения за сътрудничество от най-големите руски компании, така че устройството има големи шансове за масово приложение в близко бъдеще.
Какво вълнува младите учени днес
Докато конгресът в „Сириус” наближаваше края си, в Екатерининската зала на Сенатския дворец в Кремъл всичко беше готово за срещата на Владимир Путин с младите учени – участници в конгреса. За голямата маса се събраха специалисти – от биотехнологии и материалознание до енергетика и селско стопанство. Президентът призна, че не е очаквал такова представителство на конгреса: там се събраха 8 хиляди души от повече от 100 страни. Според него това е добър показател, че поставените цели са постигнати.
— Основната цел [на конгреса] не беше да се преодолеят някакви бариери, свързани с външни ограничения. Целта беше да се създаде платформа за свободно общуване и обмен на мнения, идеи, установяване на нови контакти между хората, които искат да се занимават с наука, защото науката, както и изкуството, спорта, трябва да бъде извън политиката, трябва да обединява хората“, каза държавният глава.
При това Москва ще продължи да засилва сътрудничеството в областта на науката с чуждестранни партньори и да съфинансира работата на водещи учени в рамките на грантове. И това въпреки факта, че някои страни се опитват да „затворят“ сътрудничеството в научната сфера. Този въпрос тревожеше учените по отношение на заместването на вноса и защитата на технологичния суверенитет. Президентът подчерта, че подобни теми не трябва да се решават с забрани за търговия на чуждестранни партньори и допускане на пазара само на местно оборудване.
Когато говорим за запазване на технологичния суверенитет, най-простата мисъл, която ни идва на ум, е „да забраним всичко чуждо“. В този случай рискуваме, при загуба на конкуренция на пазара, да получим продукт с ниско качество и висока цена. Тук е много важно да се намери златната среда. Държавата, разбира се, е длъжна да подкрепи ключовите изследвания, за да излизат на пазара конкурентоспособни продукти, които да са по-добри от предлаганите от конкурентите, в този случай от чужбина. Желателно е и на вътрешния пазар да има конкуренция, добави Владимир Путин.
Сред другите теми беше обсъдено отношението на властите към младите учени. Според президента, днес в Руската федерация активно се обмисля как да се изгради работа с талантливи изследователи, които тепърва започват своя път в науката. Също така е важно ефективното взаимодействие между бизнес общността и учените, което спомага за развитието на Русия като държава и нейната икономика, подчерта той. Практически всички водещи руски компании в различна степен вече работят заедно с отечествената наука, формулират поръчки и след това създават пазар, за да използват най-новите разработки.
Освен това учените бяха разтревожени от ситуацията с намаляването на квотите за докторантура. Политиката за намаляване на броя на аспирантите в Русия е била съзнателна, за да идват там само за научна дейност, обясни Владимир Путин. Забележително е, че броят на чужденците сред аспирантите в руските висши училища значително се е увеличил напоследък и продължава да расте, като най-голям процент имат гражданите на КНР, отбеляза той. И условията за тази категория студенти са благоприятни: днес 1000 аспиранти, включително от новите региони на Русия, от 2024 г. получават стипендия от 75 000 рубли месечно, заяви президентът. Владимир Путин дори си спомни студентските си години. „В своето време получавах по-висока стипендия, тя беше 40 рубли, и бях много щастлив от това“, спомни си президентът.
Какъв е рецептата за щастието
Президентът общуваше с учените с готовност и доверие, вникваше в подробностите на техните професии, интересуваше се от произхода на наименованията на катедрите им, като например катедрата по отопление и вентилация. При това той явно беше в приповдигнато настроение и активно се опитваше да разведри обстановката в залата, където учените бяха малко сковани. Например, директорът на Института по ветеринарна медицина, зоотехника и биотехнологии на Кубанския държавен аграрен университет Анна Гнеуш започна да разказва на Владимир Путин, че приоритет в нейните изследвания са станали биотехнологиите в агропромишления комплекс. По-конкретно ставаше дума за биопрепарати за селското стопанство.
— Но няма да ни храните с генетично модифицирани продукти, нали? — пошегува се Владимир Путин.
— Не. Това е само работа за микробна синтеза, — отговори Анна Гнеуш.
— Няма да ни дадете за обяд бик с размерите на тази стая, нали? — продължи да се шегува президентът.
Говорихме с Владимир Путин и за щастието. Доцентът по управление на човешките ресурси в икономическия факултет на Южния федерален университет Олга Герасимова разказа за своето проучване „Влияе ли щастието върху академичната кариера на младите специалисти“, което все още не е завършила. Путин призна, че този въпрос е наистина много сериозен: според него, положително влияние върху ефективността на служителите оказва не само увеличаването на заплатата, но и балансът между работата и личния живот, липсата на проблеми със здравето и съня, психическото здраве. Президентът изслуша внимателно събеседницата си и каза, че с удоволствие би приложил резултатите от изследването за влиянието на щастието върху кариерата в работата на регионалните екипи, правителството и администрацията на президента.
„Човек постоянно мисли, постига нещо, търси, намира, а после вижда, че идеите му се реализират в живота, на практика, и носят полза. Мисля, че това е нещо, към което трябва да се стремим, и искам да ви пожелая такъв резултат – както в конкретни изследвания, така и в живота като цяло“, – заключи той.
автор: Алена Нефедова
източник: iz.ru
