Общество

Палех: всичко, което трябва да знаете за легендарната лакова миниатюра

„Палешанинът може да нарисува всичко“, казват съвременните художници.

Един от най-младите руски занаяти води корените си от древното иконописно изкуство и възниква през 1920-те години: страната се променя, а с нея трябва да се променят и художниците. Но майсторлъкът им остава: и вместо златни икони и храмови стени палешаните започват да рисуват черни лакирани кутии, напръстници и миниатюрни брошки.

Благодарение на блaгоприятното си местоположнеие във Владимиро-Суздалското княжество през XVII в. в село Палех се оформя силна иконописна школа, която съчетава едновременно няколко традиции: новгородската, строгановската, московската, ярославълската и шуйската. Град Шуя, разположен само на 30 км от Палех, е старинен център на иконописта. В съвременна Русия и Палех, и Шуя, са част от Ивановска област.

село Палех, кутийка, 1934 г. И. М. Баканов

село Палех, кутийка, 1934 г. И. М. БакановСвободни източници

„Мислим, че влиянието на шуйската иконопис върху палехския рисунък е много силно, но основата, естествено, независимо на всички многобройни влияния, е строгановският стил (кръстен на богатия род от търговци на сол Строганови, тъй като този стил се проявява най-ярко в редица произведения, свързани с тяхното име)“, разказва художничката и ръководител на „Обединенито на художниците в Палех“ Светлана Шчирова. „Палехските художници попиват много стилове, защото много пътуват. Те пътешестват, за да рисуват и да реставрират Грановитата палата в Москва, Новодевическия манастир, Троице-Сергиевската лавра, пътуват до Петербург, в Урал, поемат скъпи поръчки на икони. Викат ги, понякога дори насила“.

С. И. Хазов.

С. И. Хазов. „Поход на Ермак“. Кутия, 1935 г.Свободни източници

Това продължава няколко века, докато през 1917 г., след Октомврийската революция, палешани са изправени пред избор: да позволят на своята иконопис да пропадне или да се приспособи към новите условия, когато всичко, свързано с православната вяра, се изкоренява. „Художниците просто не знаят какво да правят“, разказва Светлана Шчирова. „След революцията нямат избор. През лятото орат, а през зимата рисуват“.

Пробват най-различни неща, включително да рисуват върху дърво, но се спират на федоскинската лакова живопис, при която се рисува на папиемаше на черен фон. Вместо религиозни мотиви, в творбите им се появяват светски: „Федоскинската кутия изиграва своята роля. Традицията в рисунка от XVII в. е съхранена: въпреки че върху кутийката са изрисувани дървета, то тяхната форма, извивки и златни елементи са като на иконите“. Така старата иконописна традиция е съхранена в умален стотици пъти мащаб, а Съветите продават тези произведения зад граница.

Иван Голиков

Иван Голиков „Гадаене с венци“, 1920-теСвободни източници

Палехските икони се отличават с елегантните си тънки линии, изключително прецизни детайли, изобилие от злато и прозрачни, сияещи цветове. Занаятът се предава от баща на син и се слави със своята изключително фина детайлност, съчетавайки малки икони с няколко сюжета. Това също изиграва роля за трансформирането на палехската иконопис в палехска лакова миниатюра.

Един от потомпствените художници-иконописци Иван Голиков, след революцията и завръщането си от Първата световна война, попада в страна, където вече няма място за иконите. Той се занимава с театрални декори, а през 1921 г. рисува първата кутийка от папиемаше.

Иван Голиков

Иван Голиков „Трети интернационал“, 1927 г.Свободни източници

Неговият стил предизвиква възхищението на ръководството на Музея на занаятите в Москва и изкуствоведа Александър Бакушински. През 1924 г. с тяхна помощ той създава „Артел за древна живопис“, а образци от новия народен занаят са пратени на международни изложения в Италия и Франция. 

„След фурора на изложбите в Италия всичко потръгва. Държавата управлява процеса и става наш клиент, но почти всичко се продава в Америка – 99% от миниатюрите се изнасят, като при изготвянето им се вземат предвид предпочитанията на чужденците. Темите са руски, сюжетите – епични и приказни, а понякога и чисто съвестки, пропагандитски“, казва Светлана Шчирова.

Архив на Светлана Шчирова

Вълчи зъб и яйца от магазина

Процесът по създаването на палехската миниатюра е сложен и трудоемък. Всяко произведение, независимо дали става въпрос за кутия, брошка, фиба или напръстник, е малко, а рисунките са изпипани до най-дребния детайл.

Производството на заготовките за рисуване от папиемаше отнема до половин година. Картонът се обработва няколко пъти: лепи се, кисне се в кипящо ленено масло, суши се в пещи. В крайна сметка заготовката става твърда „като кокал“.

„След това се шпаклова, прави се червен фон отвътре и черен отвън и се покрива с алкиден лак. За да светят цветовете, се извършва подготвително избелване: композицията се рисува – всеки пръст, ръка, очи, след това се нанася самият рисунък, покрива се три пъти с лак, обработва се с пемза и се рисува със злато. Златото се полира с вълчи или лисичи зъб, за да блести. И още седем слоя лак. Всеки слой съхне за не по-малко от 24 часа в пещ на умерена температура. Талисман от „Вълчи зъб“ не е подходящ за полировка“, смее се Шчирова.

Белилна подготовка

Белилна подготовкаАрхив на Светлана Шчирова

Архив на Светлана Шчирова

Детализация

ДетализацияАрхив на Светлана Шчирова

Нанасяне на златото

Нанасяне на златотоАрхив на Светлана Шчирова

Готовата работа

Готовата работа „Зима“ Н.В.ЧапаринАрхив на Светлана Шчирова

Боите, също като при иконите, са специални – наричат се темперни. Художниците си ги правят сами от жълтък и вода с оцет. „Това е естествен прах, химикалът изплува, затова не е подходящ. Жълтъкът трябва да е с ниско съдържание на мазнини, затова домашните яйца не са подходящи, само купените. С маслени бои не може да се рисува, не става и с акварел. Художниците определят степента на мазност от опит, на око, регуллират я с оцетния разтвор, а по-рано са го правели с квас“, обяснява Шчирова.

Подготовката на златото, с което се покриват рисунките, също изисква усилия:  от телчетата се прави изключително тънък лист и се лепи върху кутията или златото се разтваря върху гума арабика – натурална смола от диворастяща акация. „Това е много сложен процес. Тънкостта на рисунъка се крие в умението да се рисува с това разтворено злато. Едва ли в света вече има такива майстори“, разказва художничката.

И до ден днешен художниците продължават да си правят сами и четките – от опашка на катерица, казва Шчирова. „Не са като в магазина: върхът им може да се види само с лупа. Такива четки трябват, за да се постигне тънкият рисунък със злато“.

Художник с лупа

Художник с лупаАрхив на Светлана Шчирова

Палехската миниатюра се отличава не само със своите златни орнаменти и строги традиционни канони, но и с техниката на полагане на цветовете, която Шчирова описва по следния начин: „Ако например оградата е зелена, то тя не е просто зелена. В палеха зеленият цвят свети, състои се от няколко оттенъка. Например, под зеленото е положено жълто. Емулсията се полага на тънки пластове, за да може цветовете да са прозрачни. Тази сложна технология е нужна, за да се постигне игра с цветовете“.

Изкуство, което не всеки разбира

В училището

В училищетоАрхив на Светлана Шчирова

С разпдането на СССР работилницата „Артел за древна живопис“ се разделя на две части: „Обединение на художниците от Палех“ и „Задруга на Палех“. Техните художници продължават да се занимават само с миниатюри, но занаятът се оказва на границата на изчеването независимо от държавната подкрепа и палехското училище, което продължава да работи от 1930-те.

Архив на Светлана Шчирова

„Приемственост няма“, констатира главата на „Обединението на художниците от Палех“ Светлана Шчирова. „Днес младите художници си работят по домовете, няма възможност да почерпят опит един от друг, както по-рано. Човек завършва училище и чак след 7 години разбира защо цветовете в рисунъка му изгарят. Аз съм на 59 години, никое от децата на моите колеги не се захвана със създаването на миниатюри. След училище човек трябва да учи още дълго и упорито, за да може да създаде добра миниатюра, която да бъде закупена от колекционер, ценящ качественото изкуство. А училището, макар и създадено да обучава децата как да правят миниатюри, не изпълнява тази функция на практика. И не учи на любов към миниатюрата“.

Колектив

КолективАрхив на Светлана Шчирова

Също като в СССР, в Русия майсторите на палехска миниатюра работят за износ до февруари 2022 г.: именно чуждите колекционери купуват единичните изделия, които се смятат за произведения на изкуството. В Русия колекционерите са малко, а този занаят няма развита сувенирна продукция.

Архив на Светлана Шчирова

„Палехското изкуство е много сложно и се отличава със своята уникалност: всяко произведение е в единичен екземпляр, няма повторения. Копия се правят само в училищата, където се учат. Изкуството не се разбира от обикновения човек: защо е толкова скъпо, защо са такива мотивите, композицията, черният фон? Защо фигурите са издължени? Като цяло, защо традициите при кутийките са като в иконописа“, разказва Шчирова.

Архив на Светлана Шчирова

Тя допълва, че една малка кутийка не може да струва по-малко от 5000 рубли, иначе веднага може да се нарече фалшификат. Миниатюрата не е хляб – разказва художничката. От тези 5000 рубли, след като си плати данъците, тока, материалите, на художника му остават 1000, а една кутия се рисува поне една седмица. Някои произведения струват и 100 000 рубли, ако са от известен художник.

„В нашето обединение има цех, в който работят около 50 художници. Събираме цялата младеж, но младите са около 10-има, останалите са на средна възраст 65 години. Династиите още са живи: младите от семействата на Палех могат да натрупат опит от родителите си. Други пък след училище си работят от вкъщи, без да видят своите грешки и не могат да нарисуват композиция – това е началото на гибелта на този занаят. След училище отиват да рисуват храмове или нокти. Това носи повече пари. В храмовете има много работа и не е нужно да гледаш през два чифта очила и лупа“.

Палех и Полет, часовници

Палех и Полет, часовнициPalekh Watch

Независимо от всички трудности, палехската лакова миниатюра ще оцелее, убедена е Светлана Шчирова. Тя разказва как, с помощта на държавата, палехските художници са започнали да работят с часовниковия завод „Полет“ и да рисуват циферблати за часовници: „Това е миниатюра на миниатюрите, дори не всеки от нашите художници би се захванал с това. Възрастните хора вече не могат: прекалено фина работа е, зрението им не им позволява. А на някои просто не им се получава: от двадесет останаха десетина. Но Палех може всичко“.

автор: ДИНА СЕТДИКОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest