Откриха изложбата „Томичовият псалтир в България. Книжовност и духовност”

„Вълнувам се от факта, че между две толкова светли дати в историята ни – Деня на независимостта и Деня на народните будители, прославящи делото на българските просветители и книжовници, имаме уникалната възможност да видим едно от най-значимите произведения, безспорно и категорично свързвано от учените с Търновската книжовна школа.

Науката обективно оценява блестящите качества на То́мичовия псалтир, като оригинално произведение, редящо се по значимост до Манасиевата хроника и Лондонското четвероевангелие. Но този изключителен шедьовър притежава още едно голямо достойнство – той има огромна документална и сантиментална стойност за българския народ. Защото представлява живо доказателство за безценните страници на нашата история и завета, който са ни оставили нашите предшественици“. Това каза заместник-министърът на културата Амелия Гешева при официалното откриване на изложбата „Томичовият псалтир в България. Книжовност и духовност” в Националния археологически институт с музей при БАН тази вечер. Ценният псалтир от „Втория златен век“ на България излиза за първи път от архивите на Държавния исторически музей в Москва, за да стане част от събитията, посветени на 150-годишнината от създаването на Българската академия на науките. Заместник-министър Гешева не скри вълнението си от досега с историческия шедьовър и сподели, че за нея той има значение на световен паметник на културата. Тя благодари на ръководствата и екипите на Националния археологически институт с музей при БАН и на Държавния исторически музей в Москва за уникалната възможност, която предоставят на българската публика. Начало на изложбата дадоха още председателят на Академията акад. Юлиан Ревалски, зам.-директорът по научната дейност на Държавния исторически музей в Москва д-р Андрей Яновский, зам.-кметът на Столична Община доц. д-р Тодор Чобанов, директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов, представители на научната и дипломатическата общност у нас. От 117 г. Уникалното произведение не е излизало от пределите на страната, уточни в словото си представителят на Държавния исторически музей в Москва д-р Андрей Яновский. Той уточни, че музеят е подарил електронно копие от Псалтира на водещи библиотеки у нас, за да могат да го изучвават. Това е наш общ празник – на културата, историята и изкуството, отбеляза д-р Яновский и поздрави всички с празника, какъвто е завръщането в Родината на тази реликва. От своя страна ръководителят на БАН акад. Ревалски благодари за прекрасния подарък към Академията и отбеляза факта, че гостуването на Псалтира в страната е станало възможно веднага след приключването на неговата десетгодишна реставрация. Директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов призна, че за него вълнението да види книгата, разгръщана лично от цар Иван Александър, е голямо и представлява уникална възможност да се обърнем към корените си. Заместник-кмета по културата на Столичната община д-р Тодор Чобанов отбеляза, че именно хората, които стоят в основата на създаването на БАН издигат и София за столица на България и историята е предопределила успешно заедно да работят през годините. Представянето на един от най-значимите паметници на българската духовност от времето на Средновековието беше съпроводено от изпълвания на прочутият мъжки хор „Йоан Кукузел“. „Томичовият псалтир” е един от най-ценните и богато илюстрирани ръкописи на Средновековна България от ХIV в. Създаден е по време на 40-годишното царуване на българския цар Иван Александър (1331–1371). От 40-годишното царуване на Иван Александър до наши дни са дошли три богато илюстрирани ръкописа, създадени в рамките само на близо 20 години – Манасиевата летопис (Ватикана, Vat. Slav. 2) от 1344–1345 г., Лондонското евангелие (Лондон, Британски музей, Add. Ms. 39627) от 1356 г. и „Томичовият псалтир” (Москва, Държавен исторически музей, ГИМ Муз. 2752) от около 1360 г. „Томичовият псалтир” се отличава от другите два средновековни ръкописа със своята прецизна орнаментална украса и миниатюри. Категорично се свързва с дейността на Търновската книжовна школа. Допуска се, че конкретното място на създаване е Килифаревският манастир. Специалистите са категорични, че с богатите си илюстрации ръкописът, заедно с Манасиевата хроника и Лондонското евангелие, е един от най-важните книжовни паметници, останали ни от времето на Второто българско царство. От 1901 г. ръкописът се съхранява в Държавния исторически музей в Москва. Названието „Томичов псалтир“ е получено във връзка с неговия откривател, филолог-слависта Сима Томич (1867–1903), който го продава на Московския исторически музей. Гостуването в страната ни на „Томичовия псалтир” е организирано от Националния археологически институт с музей и Държавния исторически музей – Москва, със съдействието на БАН, Министерство на културата, Столична Община, Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”. Изложбата „Томичовият псалтир в България. Книжовност и духовност” ще може да бъде разгледана в Националния археологически институт с музей при БАН в продължение на 2 месеца – от утре до 8 декември т.г.

Pin It on Pinterest