Откъси от „Разговори за един по-добър свят“, Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева в разговор с Брад Смит, президент на Майкрософт

Предимствата на свързаността позволяват на някои от нас не само да продължат да работят, но в някои случаи намаляват разходите и повишават ефективността на труда.

Това обаче не се отнася за всички хора по света. Добрата новина е, че в по-бедните държави навлизането на цифровите технологии също се ускорява. Пандемията даде силен тласък на множество иновации. Виждаме например много страни, в които социалните услуги се предоставят чрез приложения за мобилни телефони в много по-голям мащаб отколкото преди. Виждаме и страни, които с приемат ученето с помощта на технологии с отворени обятия.

Наблюдаваме и впечатляващо изпреварващо развитие на някои държави (т. нар. ‘leapfrogging’) спрямо лидерите. Бахамските острови станаха първата държава в света, чиято централна банка въведе цифрова валута. Тази стъпка беше предприета, поради необходимостта банката да обслужва дигиталните трансфери на над 700 острова. Така че благодарение на ускорената цифровизация се случват много неща, които облагодетелстват хората както в богатите, така и в бедните страни. От друга страна, обаче, не трябва да пренебрегваме огромния риск, който поражда кризата и който аз наричам „Голямото разминаване“. По-конкретно това е обстоятелството, че страните с големи възможности предоставиха солидна подкрепа на своите икономики. Те се възползват от автоматизацията и цифровизацията в широк мащаб за разлика от бедните страни, които изостават.

Какво трябва да се направи? Две неща. Първо: Съсредоточаване на усилията върху цифровизацията във всички точки на света — например, само половината Африка е свързана с интернет и това трябва да се промени. Направихме някои проучвания, които сочат, че повишаването на достъпа до интернет в Африка с 10 процента ще доведе до икономически ръст от 4 процента. Само по себе си това е невероятно. И второ: необходимо е да насочим вниманието си към хората, изложени на най-голям риск от изключване. Помислете за момичетата, които отпадат от училище и никога не завършват. И за това колко критично важно е да бъдем чувствителни и да проявяваме емпатия, към хората, които могат да изостанат. Именно тук важна роля играе моята организация, като усилва гласовете на по-слабите, които нямат достъп до коридорите на властта, но ще бъдат от първостепенна важност за едно по-приобщаващо и по-динамично бъдеще, ако днес свършим работата си добре.

Всеки човек трябва да има равен достъп до възможности — това е изключително важно, ако желаем да избегнем обичайното след пандемия задълбочаване на неравенствата. Рискът е да това да се случи година или две след пандемията, освен ако не предприемем решителни действия сега.

Какво означава това? В тази криза има победители и те трябва да поемат своята отговорност за заздравяването на обществената тъкан. Преведено на езика на МВФ, това означава, че е необходимо да обърнем поглед към прогресивните скали за данъчно облагане, за да бъдем в състояние да предложим възможности на всички. И второ, как ще изглеждат работните места в бъдеще? Знаем, че е в ход огромен по своите мащаби процес на автоматизация, който обаче не отменя необходимостта от работни места, които изискват човешки контакт. Твърдо вярвам, че възможностите, които предоставим на хората да развиват своите умения и да преследват житейските си цели в условията на равнопоставеност, ще им позволи да се насочат към различни неща. Така че трябва да си представим бъдеще, в което сме по-мобилни в работата си, можем лесно да осъществяваме преход от една дейност към друга и съществуват възможности за по-бърза еволюция на уменията, които притежаваме, в рамките на целия ни живот.

Урокът, който научихме от кризата е, че трябва да бъдем много по-гъвкави в реакциите си при сътресения — много по-устойчиви. Ако преведем концепцията за устойчивост на езика на практичността, това означава хората да бъдат по-устойчиви — да бъдат по-образовани, в по-добро здраве и да имат достъп до социална закрила при необходимост. Означава също и планетата ни да бъде по-устойчива. Като човешка цивилизация, твърде дълго живеем без да щадим ограничените ресурси, с които разполагаме. Това означава и устойчивост на нашите институции и тяхната способност да се адаптират много по-бързо и да предвиждат промените. А това изисква напълно различен тип взаимодействие в обществото и много повече взаимно доверие и отговорност. Чарлз Дарвин казва, че оцеляват не най-силните или най-интелигентните видове — оцеляват тези, които са най-адаптивни, и именно тази способност за адаптация е причината, поради която трябва да работим заедно.

Рисковете за финансовата стабилност се повишиха, поради изключително бързия темп на цифровизация и нарастването на потенциала за смущения във функционирането на големи финансови институции, поради действия на злонамерени страни. Международното сътрудничество в сферата на киберсигурността е от огромно значение. То вече е факт, но трябва да бъде допълнително засилено. В момента правим ново изследване на начина, по който съхраняваме данни. Сега, когато данните ни се съхраняват в облака. Възлагаме облачните услуги на трети страни доставчици, което повишава риска. Така че намираме се в момент, в който сътрудничеството в областта на данните [е крайно необходимо], като се чуват и гласове, които подчертават необходимостта от световна организация за данните и рисковете, произтичащи от евентуален пробив на финансовите системи или данни. Усилията, които ние във Фонда полагаме в това отношение, включват засилено сътрудничество с централните банки и финансовите власти на всяка от нашите сто деветдесет и една държави-членки, за да гарантираме, че тези рискове се контролират изпреварващо и страните не изостават.

От 80-те години на миналия век до днес наблюдаваме нарастване на пазарната мощ и концентрациите във всички клонове на индустрията, особено в сектора на високите технологии. Добрата страна на това развитие са по-ниските цени на услугите, икономиите от мащаб, както и по-широкия достъп до услуги. Отрицателните страни включват на първо място обстоятелството, че някои компании злоупотребяват с пазарната си мощ и продават продуктите си с огромни надценки. От 80-те години на 20-ти век до момента, това е довело до повишаване на надценките в развитите икономики с невероятните 30 процента. Подобно развитие, но с двойно по-бърз темп, в момента наблюдаваме и в цифровата индустрия. Това се отразява на иновациите, а чрез тях и на растежа и благосъстоянието на обществата. Компаниите могат да решат да извличат свръхпечалби от надценките вместо да инвестират и да продължат да повишават иновационния си отпечатък и това не е добре. Още по-притеснително е, обаче, че броят на малките конкуренти на пазара постоянно намалява, мотивацията им за иновации се свива, а изследванията ни показват шест процентен спад в темпа на нарастване на продажбите на малките компании и четири процентен спад в инвестициите им в изследователска и развойна дейност. Какво можем да направим в тази ситуация? Очевидно органите по конкуренцията трябва да повишат експертния си потенциал в сферата на цифровите технологии.

Регулаторите трябва да заработят по-добре. Тенденциите, които виждаме и от двете страни на Атлантическия океан, т.е. както в САЩ, така и в Европа, са изключително положителни. Свидетели сме на нов импулс за анализ на цифровия сектор за очертаване на необходимите действия. Има ясно разбиране, че тези компании трябва да допринесат за общественото развитие под формата на данъци, както и че данъчното облагане е важен компонент на споделянето на ползите от постигнатия напредък.

Организациите като МВФ са ценен източник за предаване на опит между различните държави и институции и полагат усилия да гарантират възможността да се учим, адаптираме и усъвършенстваме заедно, за да постигнем динамизма, който изисква от нас светът, в който живеем. Най-важната промяна, на която сме свидетели, е скоростта на тази трансформация.

Pin It on Pinterest