Откъси от дискусия с участието на Кристалина Георгиева и Паоло Джентилиони

Това са редактирани откъси от изказвания по време на събитието „Определянето на курс за икономическо обновление в Европа“, проведено в рамките на Пролетните срещи на МВФ и СБ.

Дискусия между Кристалина Георгиева и комисар Паоло Джентилони“, 13 април.

Сам Флеминг (СМ): За мен е удоволствие да приветствам с добре дошли Кристалина Георгиева и Паоло Джентилони, изтъкнати панелисти, които не се нуждаят от обширно представяне. Ще напомня само, че Кристалина Георгиева е управляващ директор на МВФ от 2019 г., а преди това заема поста Главен изпълнителен директор на Световната банка и е била член на Европейската комисия под председателството на Жан-Клод Юнкер и Жозе Мануел Барозо.

СМ: Позволете ми да отправя първия въпрос към управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева. Бихте ли споделили своите виждания за настоящата политика по ваксинация? Имам предвид това, че в известен смисъл ваксинационната политиката в момента е икономическа политика. А от докладите за случващото се от последните седмици научаваме, че в Европейския съюз кампанията се разгръща мудно, поне в сравнение със Съединените щати. Виждате ли убедителни причини за оптимизъм що се отнася до икономическата перспектива на Европа, предвид темпа, с който се разгръща ваксинационната кампания?

Кристалина Георгиева (КГ): Позволете ми в самото начало да кажа, че по-светлият хоризонт през 2021 г. и през следващите години дължим именно на ваксините, но в съчетание с два фактора, които не бива да подценяваме. Първият е предоставената солидна подкрепа чрез политически мери, която не допусна срив на световната икономика. Вторият фактор е това, че се научихме да функционираме по-добре в условията на нестихваща пандемия. Ако погледнем показателите за заболеваемост, настоящата вълна на пандемията е доста тежка, но няма същия негативен ефект върху икономиката. Така че по-оптимистичните прогнози за 2021 г. са обусловени от съчетанието на тези три фактора. Политиката за ваксиниране на населението продължава да бъде най-важната икономическа политика. Изчисленията ни сочат, че ако темпа на ваксиниране в света се ускори до 2025 г. ще успеем да реализираме допълнителни икономически ползи на стойност девет трилиона щ.д., от които 60 процента ще облагодетелстват възникващите пазари и развиващите се страни, а 40 процента страните с развити икономики. Това ще бъде ефектът само от ускоряването на кампанията по ваксиниране. Приходите от допълнителни данъчни постъпления ще бъдат в същия размер. В този смисъл, за мен няма съмнение, че най-добрата публична инвестиция, която може да направи всяка страна, е да ускори ваксинирането. И това важи в пълна степен и за Европейския съюз. Виждаме, че вниманието на политиците е съсредоточено върху ваксините, и така трябва да бъде. А прогнозите ни дават основание на считаме, че този подход вече дава резултати. Очакваме, че през втората половина на годината, страните от еврозоната и Европейският съюз ще успеят да наваксат изоставането в растежа. На тази основа прогнозите ни са за ръст на икономиките на страните от еврозоната от четири цяло и четири процента. Като цяло през 2021 г. в Европа прогнозираме икономически ръст от четири до пет процента. Необходимо е обаче да разгледаме и рисковете. Прав сте за това, че съществува огромна несигурност — не знаем какво ще бъде отражението на мутациите на вируса. Няма яснота по отношение на лошите новини, които биха могли да съпътстват добрите вести. Ускоряването на растежа неизбежно ще се отрази на перспективата за нивата на лихвените проценти. Въпреки че продължаваме да бъдем оптимисти и вярваме, че не ни предстоят драматични обрати, ситуацията наистина поражда несигурност. Освен това, все още предстои да осъществим изключително важния преход от по-унифицирана към по-прецизно насочена подкрепа за фирмите и домакинствата. Успехът ни в тази задача ще определи дела на корпоративните фалити и рисковете от безработица. Така че не трябва да се отпускаме. Не трябва да се успокояваме от постигнатото до момента. През следващите месеци трябва да бъде направено много.

СМ: Бихте ли желали през тази и следващата година да видите по-решителни действия на ЕС по отношение на бюджетния дефицит?

КГ:Твърде рано е за победен тур за овации, тъй като кризата все още не е приключила и все още срещаме немалко трудности. Важно е обаче да отбележим, че както САЩ и ЕС, така и други икономики с достатъчно фискално пространство се справиха забележително добре и предприеха бързи и решителни действия в огромен мащаб. Ако тези действия не бяха предприети, рецесията мината година щеше да бъде три пъти по-дълбока и щяхме да бъдем на границата на рецесия. Това трябва да бъде отчетено като безспорен успех. Що се отнася до сравненията, необходимо е да си даваме сметка, че те често са между несравними неща. Европейският съюз разполага с някои автоматични механизми за стабилност, които бяха задействани, най-вече чрез схеми за запазване на заетостта. В пиковия момент на защитата на работни места, тези схеми предпазиха 68 милиона лица от безработица. ЕС също така разчита на много повече гаранции под черта. Анализирахме и разликите между ЕС и САЩ за миналата и за тази година и това, което ни направи впечатление беше, че разликата до голяма степен се дължи — нека кажем така — на структурата на икономиката и на наложените ограничения за защита на хората от пандемията. Причината за драматичния спад е структурата на икономиките на някои европейски страни, които са много по-силно зависими от контактите и туризма. Ако погледнем страни като Испания, Италия и Франция, този спад в производството ще продължи и в бъдеще, поради различното въздействие на кризата върху ключови отрасли като туризма, хотелиерството и ресторантьорството спрямо развитието, което наблюдаваме в САЩ. Редно е да отбележим и това, че в сравнителен план наложените в САЩ ограничения на икономическата дейност бяха по-леки от тези в Европа. Така или иначе не съм специалист по епидемиология и не бих искала да гадая. Между САЩ и Европа съществуват редица различия по отношение на гъстотата на населението и начините и средствата, които хората използват за да се придвижват от едно място на друго. Тези фактори трябва да се отчитат. Разбира се важно обстоятелство е, че САЩ предложиха двукомпонентен пакет от мерки в подкрепа на икономиката, който включва масирана подкрепа за облекчаване на последствията от кризата и пакет от мащабни инфраструктурни проекти. Възможно ли е сравнение между този подход и мерките, които се предприемат в ЕС, и какъв е отговорът на директния Ви въпрос може ли ЕС да направи повече? Като цяло сравнението е благоприятно. ЕС представи на ранен етап пакета „Ново поколение ЕС“, който изигра ролята на своеобразен модел за по-късно оповестения в САЩ пакет за зелена инфраструктура. Други сходства в сравнителен план откриваме в начина, по който Европа и САЩ планират постепенното оттегляне на подкрепата с публични средства. Може ли ЕС да направи повече? Могат ли страните еврозоната да направят повече? Повечето, макар и не всички, страни в ЕС действително разполагат с достатъчно фискално пространство и следят внимателно случващото се. Утре ще публикуваме актуализираната ни регионална икономическа перспектива за Европа. Ще подчертаем, че прецизно насочените допълнителни фискални мерки могат да стимулират растежа в ЕС и да намалят дълбоките белези от икономическата криза. Политически отговорните лица в Европа трябва да обмислят този въпрос и съм уверена, че ще го направят. Ние отдавна се застъпваме за съгласувано усилие за даването на тласък на зелените инвестиции в подкрепа на прехода към нова икономика на климата, но и на растежа и работните места в Европа. Застъпваме се също така за по-внимателна преценка на подходящите мерки. Позволете ми в заключение по темата да споделя и още две неща. Първото е критичната важност на това пакетите от мерки да не предвиждат само финансиране, а и реформи. В Европа има потенциал за повишаване на конкурентоспособността — ние знаем това, знае го добре и самата Европа. Това е причината, поради която призивът в рамките на инициативата „Ново поколение ЕС“ е държавите членки да представят своите инвестиционни планове в съчетание с пакет от структурни реформи. Крайният срок за това изтича в края на април. Така че изключително важно е в центъра на вниманието да бъдат въпроси като подкрепата за гъвкавост на пазара на труда и преквалификацията на работещите в западащи сектори на икономиката за осъществяване на бърз преход към заетост в динамично развиващи се сектори. Второто е, че следващият проблем, който може да ни сполети, са несъстоятелности, което отново изисква пренасочване на вниманието към подкрепа за жизнеспособните фирми — това ще бъде критично важно навсякъде, включително в Европа. Изследванията ни сочат, че подкрепата за ликвидност трябва постепенно да бъде оттеглена и пренасочена към подкрепа чрез капиталово финансиране, както и е в Европа вливането на дялов капитал на стойност на 2 до 3 процента от БВП би било достатъчно, за да гарантира жизнеспособните фирми да продължат да осигуряват заетост. Така че, в заключение — да, Европа разполага с известно фискално пространство. Много по-важно ще бъде качеството на използване на това фискално пространство. Не по-малко важно е осъзнаването на необходимостта от премахването на някои пречки пред растежа, които са пряко свързани с конкурентоспособността на Европа — именно това следва да бъде основният акцент на следващата серия от действия в Европейския съюз.

Паоло Джентилони (ПД): Приканваме всички държави—членки на ЕС да продължат да прилагат фискалните политики в подкрепа на домакинствата и фирмите. На всички международни срещи повтаряме нещо, което вече звучи като мантра. То е, че в настоящия момент предприемането на твърде ограничени и недостатъчни мерки е много по-опасно от това да направим повече отколкото е необходимо. Или че преждевременното оттегляне на мерките за подкрепа е по-опасно от оттеглянето на мерките на твърде късен етап.

КГ:Знаем, че въпреки популярния призив да изградим отново старите си икономики, повечето икономики всъщност ще се придвижат напред. Ще бъдем свидетели на изключително важни промени, някои от които вече са факт в сфери като цифровите технологии, чието развитие пандемията ускори, и ясното осъзнаване на липсата на време за осъществяване на прехода към нисковъглеродна и устойчива на климата икономика. Знаем и трябва да споменем и това, че пандемията продължава да задълбочава неравенствата, които бяха с траектория на нарастване дори и преди кризата вследствие на Covid-19. Така че анализът на основните показатели налага заключението, че страните трябва категорично да инвестират в ускорена цифровизация, без това да поставя други сфери, като например образованието, в догонващо положение. Напротив, образователната система не трябва да изостава, а да предложи в много по-висока степен интегрирани начини за усвояването на знания и да постави много по-силен акцент върху уменията на бъдещето. Знаем, че са необходими стимули за позеленяване на икономиката. Знаем също така, че нискоквалифицираните работници, младите хора и жените бяха най-тежко засегнати от пандемията, въпреки че в развитите икономики се наблюдава известно наваксване на пазара на труда по отношение на жените. В тези сфери е ясно какви политики трябва да се приложат и те трябва да бъдат изрично посочени. Бих искала да обърна внимание на един конкретен аспект, тъй като считам, че действията, които предприемем, ще имат огромно значение за ефективността и темпа на прехода. Това е изменението на климата. Даваме си сметка, че този преход ще се опре на три стълба, които ще трябва да изградим едновременно. Първият е цената на въглеродните емисии и даването на ориентирани към бъдещето насоки във връзка с повишаването на цената на емисиите във времето. Вторият стълб включва публичните инвестиции в зелена инфраструктура и изграждането на устойчивост. Това между другото е направлението с най-голям потенциал за създаването на нови работни места, ако вземем предвид строителството, инвестициите в модернизация, повторно залесяване, подобряване на продуктивните характеристики на земя с влошени показатели и немалка част от сектора на енергията от възобновяеми източници. Третият стълб са начините да гарантираме справедлив преход, т.е. да компенсираме загубите от западането на някои сектори на икономиката, което неизбежно ще се отрази на фирмите и хората. Това е наборът от проблеми, на които трябва да търсим решения чрез нови политики. Кристалина Георгиева: [00:33:32] Много ще зависи и от това какви действия ще предприемем в сферата на—да речем—индустриалната политика, която същевременно е и политика на конкурентоспособността. Страните очевидно ще трябва да направят изключително внимателна оценка както на състоянието на корпоративния сектор, така и на действащите процедури по несъстоятелност и тяхната адекватност. За щастие в това отношение повечето европейски страни се намират в добро положение. Но още един преглед на процедурите във всички случаи ще бъде необходим. След това вниманието трябва да се насочи към инвестициите в хора и подкрепа чрез целеви субсидии за наемане на работа и на фирми, които набират скорост благодарение на икономическата трансформация. В бъдеще ще се изправим пред трудни въпроси. Мога единствено да се надявам, че решителните действия, които бяха предприети за справяне с първия етап на кризата, ще бъдат повторени в рамките на прехода на икономиката след пълното й възстановяване от кризата.

СМ: Въпрос от аудиторията относно перспективите за безработицата в Европейския съюз. В каква степен ще се промени пазарът на труда вследствие на кризата? Можем ли да очакваме много различен пазар на труда в Европейския съюз или нещата малко или много ще се върнат към старото положение? Какви са очакванията на МВФ в това отношение?

КГ: Очакванията ни са за промяна на най-търсените умения, както и за по-широко навлизане на автоматизацията и изкуствения интелект. Ще се промени и начинът, по който работим. Някои от тези промени ще имат положително отражение върху динамиката на пазара на труда, чрез по-гъвкав подход за използване на уменията, по примера на работещите във виртуалната икономика, които на практика не усетиха кризата. Със сигурност, обаче, ще възникне проблем за работещите в индустриите, в които основна роля играе контактът с хората, но надеждите ни са, че тези сектори също ще се възстановят. Тези процеси обаче ще бъдат съчетани със значително намаляване на контактите спрямо периода преди пандемията. Бихме желали поставянето на много по-силен акцент върху повишаването на квалификациите, инвестирането в хора, в тяхното образование и здраве, както и в гъвкави форми на социална закрила. Бихме искали също така да сме сигурни, че в рамките на прехода към позеленяване на икономиката ще бъде поставен акцент върху сферите с най-висок потенциал за създаването на работни места. Такива добре обмислени политики ще подпомогнат хората с ниски умения в намирането на трудова заетост. В заключение, преструктурирането и оттеглянето на подкрепата за нежизнеспособните, но изкуствено поддържани чрез подкрепа компании, неизбежно ще доведе до повишаване на безработицата. Това трябва да се очаква. Именно това налага въвеждането на политики на гъвкава подкрепа за хората. Тази задача е неотложна. Ако бъдат предприети действия в тази посока, структурната безработица в Европа може да бъде избегната. В противен случай, рискът кризата да остави дълбоки белези както в Европа, така и в други части на света ще продължи да съществува.

СМ:Една от темите, които до момента не сме засегнали в дискусията, е данъчната страна на уравнението. Очевидно бяха отправени важни предложения като например въвеждането на минимална корпоративна данъчна ставка в целия свят, за което апелира финансовия министър на САЩ Джанет Йелън. От гледната точка на МВФ, организацията изложи аргументи относно необходимостта от облагането на големите печеливши от пандемията с т.нар. данък „солидарност“. В каква степен считате, че това е стъпка в тази посока? И приветства ли МВФ усилията в тази насока?

КГ: Очакваме по-голяма прогресивност на данъчното облагане. Изключително високите нива на задлъжнялост трябва да се понижи и за това ще спомогнат както по-високият икономически ръст, така и увеличаването на публичните приходи. Фондът от много време — дълго преди аз да се присъединя към организацията — се застъпва за идеята за минимална данъчна ставка. Защо? Защото единственият начин да се справим с избягването на данъци и да повишим тяхната събираемост. Едновременно с това, обаче, бихме желали да се отделя повече внимание на специфичните обстоятелства в развиващите се страни. Даваме си сметка, че постигането на обща договореност по принципните въпроси навярно ще бъде по-лесно от практическото приложение на новата рамка. Приветстваме горещо и постигнатия напредък в областта на данъчното облагане на индустрията на цифровите технологии. Тя очевидно е един от големите печеливши от тази криза и сфера, която може да подобри живота на обществата като цяло с прилагането на добре обмислен механизъм за данъчно облагане на цифровите услуги.

ПД:Мисля, че възраждането на многостранната дипломация ни дава достатъчно увереност, че ще успеем да намерим глобални решения, които впоследствие да приложим по различни начини и в различни области и страни. Убеден съм, че можем да намерим изключително добри, съвместни решения.

СМ: Нека завършим с тази оптимистична увереност. Много благодаря и на двама ви за тази отлична дискусия.

Pin It on Pinterest