„Омега“: екзотичният руски хеликоптер, създаден от Иван Братухин
В края на 30-те години на миналия век истинските изисквания за прехода от експериментални към универсални хеликоптери вече са формулирани в световната авиационна индустрия.
Съветският съюз не остава по-назад.
Въпреки някои постижения в тази област, съветските лидери предпочитат да инвестират в създаването на най-новия боен самолет, тъй като призракът на Втората световна война вече витае във въздуха. Хеликоптерът, който преди не е особено обичан, все още се възприема като екзотична летателна машина. Въпреки това през януари 1940-а професор Б.Н. Юриев успява да издейства да бъде създадено специализирано конструкторско бюро.
Борис Николаевич ЮриевАрхивна снимка
Няколко месеца по-късно, тъй като е твърде зает с друга работа, Юриев е принуден да напусне Конструкторското бюро и да предаде работата на Иван Павлович Братухин.
Както е обяснено на специализирания уебсайт Airwar.ru, през пролетта окончателно е решено каква да бъде формата на хеликоптера. В момента остава да се разбере защо Братухин избира напречния дизайн. Напълно възможно е това да е продължение на разработката на подобна машина в Централния институт по аерохидродинамика (ЦАГИ) или може би е подхранвано от успеха на германската компания Fokke-Wolf, която построява успешния FW 61 през 1936 година. Този хеликоптер постига добри характеристики и поставя няколко световни рекорда.
Лиценз за свободна документация ГНУ
През юли вече е изготвен идеен проект за хеликоптер, наречен „Омега“ (познат още като 2MH). Изработката отнема почти година и през август 1941 г. машината е предадена за заводски тестове. Размерите на хеликоптера са впечатляващи. Дължината му е 8,2 м, следата на шасито 7,2 м, а диаметърът на главния ротор 7 м.
Вече са изминали два месеца от началото на Великата отечествена война срещу Хитлер, когато поради евакуацията на стратегически предприятия целият завод за производство на хеликоптери на Конструкторското бюро-3 се мести на изток. Евакуацията в Алмати забавя първия полет на „Омега“ с близо две години. През лятото на 1943 г. пилотът К.И. Пономарьов прави първите вертикални излитания и кацания, като продължава да лети в кръг с ниска скорост.
airwar.ru
Високите температури на въздуха, достигащи +50°C, намаляват мощността на двигателите MV-6 и тягата на главното витло (MV). Двигателите с въздушно охлаждане бързо прегряват и времето за полет не надвишава 12-15 минути. При полетно тегло от 2050 кг е възможно да се достигне скорост от 115 км/ч и надморска височина от 150 м, докато според изчисленията тези параметри се очаква да бъдат съответно най-малко 186 км/ч и 2900 м.
Основното заключение от кратките полети обаче е, че хеликоптерът е стабилен във всички тествани режими на полет и че контролите са прости и надеждни. Препоръчва се двигателите MV-6 да бъдат заменени с по-мощни.
Фюзелажът на „Омега“ представлява рамкова конструкция от заварени стоманени тръби, облицовани с перкал. В предната секция е разположена пилотска кабина и наблюдателница за двама души.
След завръщането си от евакуацията екипът на ОКБ-3 разработва „Омега-2“. За разлика от своя предшественик, неговите редови двигатели са заменени от двигатели тип звезда MG-31F с нови скоростни кутии. Страничните арматури са реновирани, но диаметърът на NV остава непроменен.
airwar.ru
Този хеликоптер обаче не излиза извън платформата за експериментиране и тестване. След безброй проекти и модификации по различни причини е решено да се сложи край на аеронавигационното приключение на хеликоптерите на Братухин в ЦАГИ, институт, който няколко години по-късно през 1951-а ще затвори врати.
автор: НИКИТА ПЕТРОВ
източник: bg.rbth.com