„Огромен и гръмогласен“: 4 факта за най-известния руски певец Фьодор Шаляпин
Фьодор Шаляпин е първият изпълнител, удостоен със званието „Народен артист на СССР“, както и със звезда на холивудската Алея на славата.
- Селянин в най-добрия театър на империята
„Оставам в леглото… и чета… и си припомням миналото: театри, градове, трудности и успехи. Колко много роли съм изиграл! И ми се струва, че не е чак толкова лошо. Толкова за един селянин…“, пише Шаляпин в едно от писмата си малко преди смъртта си през 1938 година.
Съюз на фотохудожниците на Русия/russiainphoto.ru
Шаляпин е от обикновен произход, а това е от голямо значение в имперска Русия. Въпреки липсата на изтъкнато родословие, обаче, той става невероятно популярен и уникалният му бас звучи в най-добрите оперни театри на Русия. Царят го обявява за солов певец на Негово Величество. След революцията от 1917 г. става художествен ръководител на Мариинския театър в Петроград, един от най-прочутите в страната.
Гласът му е високо оценен и на Запад, а през 1901 г. прави сензационен дебют в миланската Ла Скала. Казват, че изпълнението на Шаляпин е било една от основните атракции на първите Руски сезони, организирани от Сергей Дягилев в Париж, когато Европа открива руското изкуство. Огромен на ръст и гръмогласен, в очите на много чужденци Шаляпин е символ на Русия.
Фьодор Шаляпин като Борис ГодуновGlobal Look Press
Ключът към успеха му е фактът, че той е не само голям певец, но и голям актьор. Впечатлява публиката с артистичния си темперамент, като изиграва най-добрите си трагични роли – като Мефисто, Дон Кихот и Борис Годунов.
- Пътят от отчаянието към славата
Шаляпин започва да пее в църковен хор на деветгодишен, а се увлича по операта на 12-годишна възраст, когато я вижда и чува за първи път в руски провинциален театър. По-късно става изпълнител в гастролираща трупа, която често пътува. Често обаче е разорен, отчаян и мисли за самоубийство.
Максим Дмитриев/Wikipedia
Трамплинът към успеха му е поканата за участие в Руската частна опера на известния руски филантроп Сава Мамонтов. От края на 1890-те години придобива статут на звезда и славата му не спира да расте. Въпреки това той никога не забравя онези трудни ранни дни и по-късно си спомня, че майка му е умряла от глад.
- Презрян от либералната интелигенция
Вече известен, Шаляпин започва да се наслаждава на това, което някои наричат „хедонистичен начин на живот“. Освен това има репутацията на човек, близък до обикновените хора, и пее не само оперни, но и народни песни, като например „По Питерска“ или „Дубинушка„. Един от най-близките му приятели е Максим Горки, известният писател, който симпатизира на левите радикали и техния етос да служат на трудещите се маси. Шаляпин също така подкрепя идеята за революция, която е широко разпространена по онова време. И все пак той изпада в немилост пред голяма част от образованото руско общество.
Съюз на фотохудожниците на Русия/russiainphoto.ru
През 1911 г., по време на представление в Мариинския театър, на което присъства самият цар Николай II, публиката моли певеца да изпълни националния химн. Шаляпин се съгласява и пада на колене. Това е денят, в който получава титла от царя.
Последвалият скандал е яростен. Много руски знаменитости сипят обиди и закани по негов адрес. За много руснаци царят е реакционна фигура и на Шаляпин са му необходими години, за да възстанови репутацията си.
- Труден избор да напусне Русия
Вече свикнал с лукса, Шаляпин има проблеми да преживее революцията от 1917 г. и периода на Гражданската война с нейните трудности. Понякога за пеенето му плащат с чувал картофи. Притеснява се и за многото си деца: има цели 11!
Karl Fischer/Wikipedia
Отношението на новите социалистически власти е двусмислено. От една страна, те превръщат Шаляпин в първия народен артист на Съветската република, но от друга го смятат за „буржоазен елемент“. Имуществото му е конфискувано, а жилището му – претърсено. Така той започва да мисли за емиграция и по-късно признава, че това е било трудно решение. „Тогава ми се струваше, че ще е грешно, преди всичко пред самия себе си: „Ти искаше революцията, носеше червена лента и ядеше революционната каша“, казах си тогава. „Но когато кашата свърши, реши да напуснеш. Това е лошо“.
През 1921 г. Шаляпин получава разрешение да напусне Русия и заминава за САЩ, но в крайна сметка се установява във Франция. Не е било ясно обаче, че той никога няма да се върне в Русия. Един инцидент прави завръщането му невъзможно. През 1927 г. певецът решава да помогне на децата на руските емигранти във Франция, които са предимно от белите движения, и поради това, разбира се, са политически противници на болшевиките. Съветската преса и някои представители на червената интелигенция представят това като открита подкрепа на Шаляпин за заклетите врагове на съветска Русия. Той е лишен от званието народен артист и от съветско гражданство. Говори се, че когато съветският посланик съобщил на Шаляпин за това решение, певецът се разплакал.
Погребението на ШаляпинМАММ/МDF/russiainphoto.ru
Въпреки това Шаляпин се радва на голяма популярност до смъртта си. От 1921 г. той пее в Метрополитън опера в продължение на осем сезона, като се радва на голям успех и одобрение от критиката. Отново се заиграва с киното (след като участва в руския филм „Иван Грозни“) и се появява в холивудския „Дон Кихот“. Съветската му титла е върната едва през 1991 г., а през 1994 г. прахът му е пренесен обратно в Русия.
автор: АЛЕКСЕЙ ТИМОФЕЙЧЕВ
източник: bg.rbth.com