Общество

Обърканият свят!

Котаракът Елинор живееше при рибките. Рибките живееха върху котаракът. Техният общ свят беше толкова необичаен за околните, че всяко определение за нормалност би било лудост.
В този неподправен свят, единственото същество което липсваше беше магьосникът Влад. Той не съществуваше, когато липсваше. Но всъщност, Влад никога не липсваше, присъстваше под всякакви форми на създания и по всяко време. Едно от любимите занимания на Влад бе, всяка сутрин да се появява в замъка „Мъркан“, и преобразен като разперен танцуващ чадър да събужда обитателите на аквариума. Когато се случеше това, рибките се протягаха сънени, и весели мятаха опашки, а Елинор се потапяше самодоволен във водния свят на „стъкления океан“.
Замъкът „Мъркан“ се издигаше величествен, по размери необятен, като галактиката на „Танцуващата роза“, на която преди да умре от старост бе владетел бабата на Влад. Но оттогава единствените обитатели на „космическото царство“ са приказните герои, различни по физикохимичен състав. Най -честите гости на „галактическия дом“ бяха няколкото водни кончета, които всъщност носеха космическите вести на обитателите му.
Единствените неприятели във вселената обезпокояващи мирът на Влад бяха Коралоидите, обитателите на „Кораловата“ планета. Коралоидите бяха живи организми в най -различни форми и цвят, имащи нужда от водата на Влад за своето биологично съществуване. Но Влад не даваше водата на своето царство на никой, освен на рибките си.

За тайните на магьосничеството, Влад предпочиташе да разговаря единствено с котаракът Елинор, и то насаме заради дарби на магьосник от предишният му живот. Една от дарбите на Влад, която никой не подозираше, че е приел от котаракът, бе да поглъща като „черна дупка“ всяка застрашаваща го опасност.
Някои от ритуалите им бяха загадъчни и необясними, особено когато очакваха пиршество с обитателите от галактиката на „Потъналите кораби“ (Корабистите) близка до тяхното галактическо царство. Близка, разбирайте до 12 000 светлинни години разстояние една от друга.
Друг ритуал, който те изпълняваха в усамотение, бе този на войната, преди битка с войните от планетата „Дамагор“, Дамагите.
Този ритуал изпълваше със страхопочитание „дамагосаните“ войни преди всяка битка на умовете.

След претворението на света всичките герои на приказката живееха на далечната планета „Земя“, но заради постъпките им Творецът ги бе разделил в уединение на различни планети и галактики. Това бе определил за изпитание и прераждане в доброто.

За героите в тази приказка времето беше спряло. Никой от тях не знаеше, не можеше да разбере, дали планетите се въртят около своята ос или събитията в този объркан свят се променят. И всичките тези беди се случваха, и бяха заради вселенската сила на злокобният владетел на планетата „Крамола“ (Крамофриц). Всъщност, той бе завладял околопланетните орбити , като чрез многото сателити държеше в информационно робство обитателите на планетите и галактиките. Крамофриц изпитваше садистична радост от това да гледа „апокалиптичната картина“ на своите космически врагове, които живееха без информация за заобикалящият ги свят. Единственият начин Коралоидите, Корабистите и Дамагите да бъдат информирани за всичко около тях беше да открият и завладеят „Кристалната космическа решетка“, която Влад притежаваше, но я бе направил с магия невидима за всички около него. „Кристалната космическа решетка“ представляваше стационарна система за видеонаблюдение, управление и контрол на галактиката „Танцуващата роза“, както и на заобикалящият ги космос.

Още от древността на планетата „Земя“ са казали, че войните имат причина и цел. И правилата на героите тук, в битката за орбитите не са самоцел, те имат първопричина. Също така в тяхната война на умовете едва ли ще има победител. Вярно е ѝ друго – всеки е длъжен да спечели своята битка. Убедени в действията си занапред, един срещу друг ще опитват да доказват правдивостта на своите умове, своето разумно съществуване в Космоса. Спокойствието и щастието, вероятно ще бъдат тяхната крайна цел. Но Влад, известният магьосник и окултен учител на котарака Елинор със своите практики и похвати е способен да заключи психичните възможности на враговете си, да достигне до сетивата им и да парализира войнският им потенциал.
По всичко личи, че орбиталната им война е съвсем реалистична възможност. Но какви ще бъдат противодействията на „агресията в орбита“?

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest