„Обърканият свят“ – Продължението
Преди да поеме в търсене на непознати светове, Илон Мъск бе отстъпил на Крамофриц околоорбиталните сателити заради верното му поданичество.
Всички от колонията Мравкомони се бяха вкупчили около пирамидата и преродилия се Мъск.
Дали водачите Зиг и Заг случайно откриха небесното тяло на истината, или то ги намери за отговор, никой от двете страни на случайността не предполагаше следващите моменти на „космически сблъсък“.
Може би точно в този момент определението „сблъсък“ изигра лоша шега на „сборът“ от умове. Войните Дамаги кръстосващи всемира, непрестанно, надлъж и шир в своите завоевателни походи бяха усетили необичайната топлина на враговете. Тези същества обитаващи планетата „Дамагор“, бяха колкото умни, толкова и ревниви към по- умните от тях в космоса.
Дамагите излязоха не след дълго от долината на „потъналото море“. Летящ Дискус, дезертьор от галактиката на Влад им предложи да ги отнесе на гърба си до „сборът на умовете“. Преди пътя и по време на пътуването, Дамагите предполагаха, но не очакваха такъв „сбор от умове“ срещу които трябваше да мерят сили.
След като пристигнаха на мястото, Мъск обеща на всички нелеката задача с много неизвестни. Уравнението на вселената трябваше да се представи с дроби под общ знаменател – мирът на всички в космическата необятност. Формулата за решаването на задачата беше скрита незнайно къде, вероятно в тайник на магьосника Влад. Единствено Корабистите, които бяха допускани в царството на Влад можеха да „исмукат“ шифърът на мистериозния тайник и да оповестят животворящата формула за всички герои на приказката.
След многото неуспешни опити на Коралоидите да се домогнат до галактиката на „Танцуващата роза“ на която имаше вода в изобилие, и така важна за тяхното съществуване, обитателите на „Кораловата планета“ взеха решение за откриване на вода по други начини. Първата загадка която бе изправена пред тях е, да поемат или не курс към планетите „Уран“ и „Нептун“. Бяха чували, но не бяха сигурни в предположения, че двете далечни планети могат да имат 50 000 пъти повече вода от всички океани на планетата „Земя“. Това което ги обнадеждаваше, бяха древни ръкописи които разказваха, че долният слой на „ледените планети“ съдържал компресирана супериорнна вода.