„Объкраният свят“ – продължението
Докато повечето герои в космическото приключение мислеха, че времето, в което не правят нищо, е пропиляно време, останалите бяха на мнение, че великите умове са днешните обитатели на вселената. Но всички бяха единодушни, че винаги има нещо добро в новия ден.
За сметка на тях, Мравкомоните, далечни роднини на „Електриковите звездни мравки“ не брояха дните, нито годините. Те смятаха, че да са подвластни на времето, значи да му се подчинят. А за тях свободата на духът беше най- важното нещо, смисъла на живота.
В този ден Мравкомоните пълзяха на пълчища всред вселената, безгрижни покатерваха звездите, за кратко играеха със светлините им, и отново се сливаха с черната бездна. Мравкомоните бяха почти неразличими когато се рееха в космическия мрак. Единствено светещите им ярко очи, които бяха наследили от „Електриковите звездни мравки“ показваха къде са. Маршрутът им беше предварително очертан от нишката мравки -водачи прихванати една за друга. Те пълзяха неуморно към търсене на истината, която трябваше да открият някъде между „царството“ на Влад, галактиката на Корабистите, „Кораловата“ планета, войните от планетата „Дамагор“ и владетелят Крамофриц, криещ тайната азбука на Сътворението.
Приблизително след 4 хил. години живот на „Земята“, човечеството бе напуснало своята планета. Това което бяха оставили след себе си наподобяваше разложен труп на праисторическо животно. Известното на всички, от Влад до Крамофриц, бе единствено речта на Илон Мъск от средата на Второто хилядолетие в която той е предоставил „пътна карта“ за колонизацията на планетата „Марс“ и „превръщането на човечеството в многопланетарен вид“. И другото, че „Марс“ има нужда от достатъчно хора и достатъчно тонаж, така, че планетата да може да оцелее и да продължи съзнанието, дори нещо ако се случи на „Земята“. Но дали в началото на Четвъртото хилядолетие имаше живот на „Марс“, не го интересуваше никой от героите на „Обърканият свят“. Те имаха своите неприкосновени, поне засега светове. Чумата, която бе отнела милиарди човешки живота в края на Второто хилядолетие, и почти обезлюдила планетата „Земя“ все още оставаше загадка за всички герои на приказката. Но единствено Влад обмисляше за своите водни кончета мисия до „Земята“. Проницателният магьосник, чрез телепатия успял да разбере от Мравкомоните, че на „Земята“ в подземна лаборатория има създадено, но неизползвано от „земляните“ молекулярно злато под името „Голден“. Новият материал бил невероятно тънък, направен от златни молекули можел да има множество приложения. Но това, че „Голден“ бил предвиден за пречистване на водата, която от всички космически обитатели, единствено царството на Влад имаше в изобилие на неговата галактика „глождеше“ съзнанието му, и тръпнеше в очакване за мисията на водните му кончета.
Зиг и Заг, водачите на колонията Мравкомони се отклониха от първоначално очертания маршрут в бездната, и не след дълго спряха изумени пред кубически звезден лабиринт. Към тях се носеше огнено кълбо, променящо формите си. Заставайки между Зиг и Заг, и входният портал на звездния лабиринт, огненото кълбо се преобрази в кристална пирамида. Изумлението на Зиг и Заг прерастна във вцепенение. Те, както и цялата колония Мравкомони гледаха втренчено Кристалната пирамида. Всички бяха в очакване какво ще се случи, но никой не знаеше точно кога.
