Общество

Новогодишните традиции в СССР

Новата година в СССР побеждава Коледа (която всъщност изобщо не се празнува) и става основният празник не само на зимата, но и на цялата година.

Всички се готвят за него много внимателно, като се започне от избора на празничното дръвче и се стигне до подготовката на собственото им тяло.

Само си представете – вие сте на седем години, събуждате се в мразовита снежна сутрин на 31 декември, отваряте очи и се оказвате … в Съветския съюз. В ъгъла стои украсена елха, цялата в сребрист „дъжд“, със стъклени играчки под формата на малки космонавти, червена звезда и … царевица. В кухнята се чува удар на нож по дъската – майка ви от сутринта реже продуктите за „главната салата“. По радиото Мая Кристалинская пее известната си „Снегът идва„. За да мине по-бързо времето до вечерта сваляте топлите си вълнени чорапи от радиатора и отивате на двора, където някой вече прави снежен човек.

Нова година през 1958 година

Нова година през 1958 годинаАлександър Овчинников/Архив на Руслан Павлов/Russia in photo

Така изглежда една типична сутрин на последния ден от годината за децата, които получават всички най-безгрижни моменти от новогодишните празници. За възрастните подготовката за основното парти на годината започва много преди сутринта на 31 декември. Развълнуваните хора организират всичко, което хич не е лесно. Има неща и ритуали, без които съветската Нова година е невъзможна. И със сигурност във всичко това има своя собствена магия.

Продукти от Елисеевския магазин. Москва, 1954 г.

Продукти от Елисеевския магазин. Москва, 1954 г.Анатолий Гаранин/Sputnik

На първо място започват да мислят за продуктите за новогодишната трапеза. „Ловът“ за нещо специално, нещо „много добро“ (и в условията на недостиг това е точно лов) започва няколко седмици или дори месеци предварително. Буркан пастет, консервирани ананаси или кутия с шоколадови бонбони могат да стоят непокътнати дълго време в най-далечния ъгъл на хладилника. „Това е за Нова година!“ – фраза, която всеки чува за храната, която трябва да се изяде точно в часа X.

Пазар за елхи 1986 г.

Пазар за елхи 1986 г.Владимир Федоренко/Sputnik

В съветско време много къщи имат истинско коледно дърво. Ето защо, няколко дни преди празника, хората отиват на пазара за коледни елхи или (тогава това е в ред на нещата) търсят сами подходяща елха в гората.

Деца украсяват елха във Веляминово, 1983 г.

Деца украсяват елха във Веляминово, 1983 г.Александър Грашченков/Sputnik

Цялото семейство украсява елхата. Повечето от играчките са наследствени или домашно изработени. Традиционно са направени в часовете по трудово в училищата. Много коледни украси са тематични (в зависимост от това какво е популярно в определен период от време в обществената сфера – космос, селско стопанство, така се появяват играчки под формата на царевични кочани, ябълки или моркови. Също така на мода са и новогодишни топки с портрети на съветски лидери).

Магазин

Магазин „Детский мир“ в Москва, 1982 г.Виталий Савелиев/Sputnik

Малко преди Нова година цялото семейство отива на новогодишен панаир в Детский мир или ГУМ (Главен универсален магазин на Червения площад). И дори да няма какво да купят, те ходят там за „новогодишно настроение“, защото украсите на тези места са много богати.

Свободни източници

Подаръците са подготвени предварително, въпреки че съветските хора нямат голям избор (котират се дори консерва домашни краставици или парче салам). Понякога някой е поздравен просто с новогодишна картичка. Съветските пощенски картички, изобразяващи сладки животни в заснежена гора, са класика.

Дядо Мраз и Снегурочка в Москва

Дядо Мраз и Снегурочка в МоскваВладимир Иванов/Sputnik

И това, което наистина се чака от всички, е новогодишният маскарад с Дядо Мраз (руската версия на Дядо Коледа) и Снегурочка (неговата внучка Снежанка), който се провежда през цялата новогодишна седмица. Основната елха на града е в някой дом на културата или театър, където възрастните отчаяно се опитват да получат билети за децата си (най-най главната елха и маскарад се състоят в Кремълския дворец).

Новогодишен празник в детска градина в Москва, 1973 г.

Новогодишен празник в детска градина в Москва, 1973 г.Виктор Чернов/Sputnik

Тези, които не успяват да се вредят, отиват на по-скромните маскаради. Те се провеждат във всяка детска градина или училище.

ТАСС

Новогодишните костюми се ушиват самостоятелно. Момчетата обикновено са облечени като зайци и мечки, а момичетата като снежинки, лисици и катерици.

Борис Кавашкин/Sputnik

Цялата новогодишна сутрин и следобед жените са заети с подготовката на новогодишната трапеза. В СССР има няколко класически ястия за този празник и всеки се опитва да сготви нещо от него според възможностите си. Оливие (руска салата), салата от раци, сельодка под шуба, сандвичи с червен хайвер (в най-доброто време) – това е идеалното новогодишно меню.

„Ирония на съдбата“Елдар Рязанов/Мосфилм, 1975 г.

Докато се приготвя трапезата се пускат по телевизора новогодишните съветски комедии, които да създават настроение, въпреки че всички вече ги знаят наизуст, защото се прожектират всяка година. Най-важният от тях е „Ирония на съдбата“ (1975), където Евгений Лукашин, след бурно прекарано време в баня, се озовава на Нова година в Ленинград, а не в родната си Москва.

Дядо Мраз в снега след баня, Московска област, 1985 г.

Дядо Мраз в снега след баня, Московска област, 1985 г.Валери Зуфаров/ТАСС

Именно след този филм много съветски мъже създават традиция да ходят на баня с приятели на 31 декември, за да се изпъкят добре, преди да настъпването на новата година.

Борис Кавашкин/Sputnik

Вечерта цялото семейство се събира на новогодишната трапеза. Нова година в Съветския съюз, подобно на Коледа на Запад, е семеен празник. Традиционно се посещават и поздравяват роднини в същия ден.

Алберт Пушкарьов/ТАСС

От 1970 г. съветската телевизия показва обръщението на държавния глава към народа пет минути преди полунощ. То се гледа на празничната трапеза във всяко семейство. Първоначално е по-скоро като годишен доклад за свършеното през годината, но от времето на Михаил Горбачов вече приема формата на поздравление.

Обществото на любителите на зимното плуване, 1967 г.

Обществото на любителите на зимното плуване, 1967 г.ТАСС

След това по телевизията показват часовника на Спаската кула на Кремъл, който отброява 12 удара до Нова година. И докато камбаните бият всеки си пожелава нещо. Според традицията желанието трябва да се напише на лист хартия и да се изгори върху свещ, а пепелта да се хвърли в чаша шампанско, което да се изпие преди последния удар на часовника (честно казано, не всеки успява да направи този ритуал, но най-важно си остава това да се отвори бутилкта и да се налее шампанско за всички преди края на тези 12 удара).

Йосиф Кобзон,

Йосиф Кобзон, „Голубой огонек“, 1980 г.Валентин Мастюков/ТАСС

След „официалната част“ идва времето и за истинското забавление. Много семейства вечерят, разговарят помежду си и танцуват на „Голубой огонек“ – това е първото развлекателно шоу по съветската телевизия, където знаменитости и обикновени хора разказват истории, шегуват се „за нищо“ и се поздравяват за Нова година. Един от първите гости на това предаване е Юрий Гагарин, първият човек в космоса. Това шоу все още се показва и то само на Нова година като почит към съветската традиция.

източник:

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest