Новите руски робинзоновци: как хората използват безплатния „далекоизточен хектар“

Да прекарате един уикенд в къща с пчели или да се повозите на снегоходи през планински проход в тайгата?

Разказваме ви какво правят участниците в програмата „Далечноизточен хектар“ със своите земи.

От 2016 г. насам можете да вземете безплатно няколко хектара земя в Далечния изток на Русия. Програмата „Далекоизточен хектар“ е разработена, за да даде възможност да се усвоят труднодостъпни места в самия край на Русия, като същевременно земите се използват както за лични, така и за търговски цели. Поговорихме си със собствениците на най-необичайните „хектари“.

Пчелен къмпинг

Александър Луркин

Прекарвате уикенда в пчелина и дори нощувате в къща с пчели – този необичаен формат на отдих се появява в Приморието благодарение на Александър Юркин. В село Тигровое семейството му първо има дача, а през 2016 г. той взема 10 хектара земя, където построява фермата.Александър Луркин

„Засега водим на почивка тук приятели и техните приятели, които научават за нас от уста на уста“, казва Александър. Гостите остават както в къщата на собственика, така и на палатки, а освен това могат да нощуват и в „Апитория“, къщата с пчели. „На първия етаж има голямо кедрово легло, в което живеят 4 пчелни семейства, а на втория етаж има стая за гости с панорамен изглед към останалите кошери“, казва пчеларят.

„Това е място за тези, които искат да лежат на шезлонг с пчели, да укрепнат и да натрупат сила, да послушат жуженето им, да бъдат на една и съща енергийна вълна с тях, да присъстват в биополето им, да помиришат смолата на манджурския кедър и, разбира се, самия мед. Можете да пренощувате или просто да дойдете за няколко часа.“Александър Луркин

Александър знае всичко за пчелите: от дете баща му го води в тайгата на пчелина и все още има полувековни кошери, наследени от дядото на жена му. Когато създава своето семейство, той започва да мисли за прехраната и връзката с околната среда.

Във фермата той, съпругата му, трите им деца и майка му живеят от април до ноември, а за зимата заминават за Владивосток – децата влизат „в обществото“, както казва, а самият той се занимава с ремонт на кошери, строителство, а също така продава мед чрез Instagram, няколко дни в седмицата ходи до града при семейството си.

Въпреки факта, че градът е само на 160 км, трудно се стига до него поради планинския терен, особено след тайфуни, които не са толкова редки. По съветско време има база за скиори и туристически влак „Снежинка“, а в самото село живеят над хиляда души. Сега тук има само пет къщи, включително тази на Александър.

„Около нас имаше земи без документи и когато се появи програмата „Далекоизточен хектар“, решихме да ги оформим. Взехме място до реката, където преди 100 години е имало жилищни сгради. Планираме да разчистим всички гъсталаци там и да издигнем ваканционни домове.“

Александър казва, че тази програма позволява на хората, които се страхуват от бюрократичните трудности с оформянето на собствеността върху земята, да правят всичко просто и безплатно. „Тук не виждам масов приток на хора от други региони, въпреки че има и сериозни предприемачи, които вземат по 50 хектара и се опитват да развиват туризма и селското стопанство. Трудностите в усвояването на хектарите се дължат не само на пътищата, но и на електричеството. На гости идват и жителите на тайгата – тигри, благородни елени, диви свине, мечки.

Миналата година 33 нощи една мечка ходи при кошерите, не исках да я застрелям, така или иначе те се връщат всяка година. В крайна сметка реших да ѝ оставя стъклен буркан с мед. Тя го облиза, дори не го счупи, оказа се много културна и никога повече не се върна.“

Александър обаче се надява, че всичко това са временни трудности и градските жители отново ще дойдат в Тигровое, за да почувстват единението с природата.

„Искам простор“, казва той. „Искам хората да се чувстват свободни тук, дори без електричество и интернет. И пчелите да жужат.“

Приказно планинско имение

@yagababa.info

Съпрузите Виктор Атаманюк и Евгения Юриева с трите си деца се местят от Хабаровск в отдалечената тайга още през 2003 година. Те бягат от града по свое желание: искат да останат насаме с природата, да избягат от ежедневието в офиса и да започнат „бизнес от нулата“. Тук, на планинския хребет Мяо Чан, на 8 км от най-близкото село, по почти непроходими пътища, те създават истинска база за отдих без интернет. Но има четири къщи за гости с печки, истинска руска сауна на дърва и осем северни кучета от породите аляски маламут и сибирско хъски за теглене на шейна през снежната тайга. Далекоизточна Аляска – така Евгения нарича своите владения.@yagababa.info

„Първоначално, в продължение на 13 години, просто наемахме тези земи и когато се появи програмата ‘Далекоизточен хектар’, ние ги оформихме според програмата“, казва Евгения.

На сезон при тях идват около хиляда души и вече има малко места за желаещи. Тук се провеждат семейни екскурзии, весели момински партита и бизнес семинари.

„Бихме искали да построим къща за гости, която да може да приема повече гости едновременно и да бъде по-лесна за обслужване от тези, които се отопляват на печки“, казва домакинята. „Искахме да вземем кредит за този проект, но банките ни отказаха, считайки доходите ни за недостатъчни.“@yagababa.info

Засега цялата печалба отива за поддържането на мястото, а това е много трудно в северните условия на дивата тайга без инфраструктура. „Направихме кладенец за своя сметка, имаме автономен бензинов генератор и се движим по обрасъл път, останал от съветските геолози. През зимата е възможно да стигнете до нас от селото само със снегоходи, ски… или пеша“, казва Евгения.

До 2020 г. се финансират „далечноизточните хектари“, които реализират селскостопански проекти, но за следващата година се обещават помощи и за туристическия отрасъл, а Евгения се надява, че скоро красотата на Мяо Чан ще може да зарадва повече гости.

Гъби шийтаке и виетнамски прасета

@9gektar

Доскоро Андрей Попов живее във Владивосток и се занимава с видеореклама, а след това напуска града и се преселва в тайгата, в село Тимофеевка, на 45 км от града, за да сбъдне стара своя мечта. „Винаги съм искал своя къща, градина, но нямах възможност. И когато се появи програмата „Далекоизточен хектар“, реших, че е време да действам“, казва Андрей. „Взех 9 хектара и организирах малка ферма тук.“@9gektar

Отначало всичко беше както обикновено: пилета, кози, пъдпъдъци. „Селското стопанство тук няма да се получи, цялата земя е в огромни камъни“, казва той. „Исках да засадя няколко хектара с картофи и дори си купих трактор. Но когато снегът се стопи, видях поле, покрито с камъни, и заплаках.“ Тогава Андрей решава да си вземе виетнамско черно прасе. След това усвоява и отглеждането на японски горски гъби шийтаке, които се ценят не само в кухнята, но и в медицината. „Ако шийтакето върви добре, ще им отделя повечко място“, казва фермерът.@9gektar

Може да се каже, че му провървява с инфраструктурата: има клетъчна комуникация, пътища и дори електричество. Научава тънкостите на онлайн земеделието и общува с по-опитни фермери. За построяването на сградата и грижите за имота му помага синът му, който идва от града през почивните дни.https://www.youtube.com/embed/nDv00NLfGPQ

Но той не забравя и опита си в рекламата – Андрей поддържа популярен блог в YouTube и в Instagram, където говори за превъплъщението си от офис служител в работник с брадва и лопата, а също така споделя съвети как правилно да оформите документите си и да отворите своя ферма. „Важно е да направите правилен избор и да регистрирате земята, на която можете да се занимавате със селско стопанство, особено ако човекът преди това не го е направил“, казва той.

автор: АННА СОРОКИНА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest