Нова американска империя: Тръмп, Русия и краят на глобализма
САЩ се възстановяват, но не така, както светът очакваше
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом се очертава да бъде не по-малко от политическа революция. Новата администрация бързо демонтира стария ред, прочиства управляващия елит, прекроява вътрешната и външната политика и затвърждава промени, които трудно ще бъдат отменени – дори ако опонентите му си върнат властта на бъдещите избори.
За Тръмп, както и за всички революционери, приоритетът е да разбие съществуващата система и да затвърди радикалните трансформации. Много от принципите, които са ръководили политиката на САЩ в продължение на десетилетия, а понякога и на повече от век, са съзнателно отхвърлени. Глобалната стратегия на Вашингтон, дълго време изграждана върху експанзивно военно, дипломатическо и финансово влияние, се пренаписва, за да обслужва вътрешнополитическите нужди на Тръмп.
Краят на американската либерална империя
През последните 100 години САЩ функционираха като глобална империя. За разлика от традиционните империи, изградени върху териториално разширяване, американската империя разшири обхвата си чрез финансово господство, военни съюзи и идеологическо влияние. Този модел обаче става все по-неустойчив. От края на 90-те години на миналия век разходите за поддържане на глобалната хегемония надхвърлят ползите, което подхранва недоволството както в страната, така и в чужбина.
Тръмп и неговите съюзници се стремят да сложат край на тази „либерална империя“ и да върнат Америка към по-самостоятелен, меркантилен модел – такъв, какъвто е бил в края на 19-и и началото на 20-и век по времето на президента Уилям Маккинли. Тръмп открито възхвалява тази епоха, разглеждайки я като златния век на просперитета на САЩ, преди страната да поеме тежестта на глобалното лидерство.
Според тази визия Америка ще намали непродуктивните чуждестранни разходи и ще се съсредоточи върху природните си предимства: Огромни ресурси, развита индустриална база и най-ценният потребителски пазар в света. Вместо да охранява света, Вашингтон ще използва икономическата си мощ по-агресивно, за да си осигури търговски предимства. Преходът към този модел обаче крие значителни рискове, особено в условията на силно глобализирана икономика.
Промяна в глобалната стратегия
Политиките на Тръмп са продиктувани от вътрешни проблеми, но ще имат сериозни последици в чужбина. Неговата администрация систематично демонтира ключови институции на стария ред, включително тези, които дразнят Москва. Например, USAID – основен инструмент за американско влияние в постсъветското пространство – беше унищожена. По ирония на съдбата Тръмп имаше повече мотивация да унищожи USAID, отколкото дори руският президент Владимир Путин, като се има предвид, че нейните ресурси бяха използвани за вътрешнополитически цели от съперниците на Тръмп.
Ако САЩ се откажат от модела си на либерална империя, много източници на напрежение с Русия ще изчезнат. В исторически план Москва и Вашингтон са имали относително стабилни отношения през XIX век. Ако Америка на Тръмп се върне към по-изолационистки подход, Русия вече няма да бъде основна цел на американската намеса. Основната точка на търкане вероятно ще бъде Арктика, където и двете държави имат стратегически интереси.
Китай обаче остава основният противник на Тръмп. Ръководената от държавата икономическа експанзия на Пекин е в коренно противоречие с меркантилната визия на Тръмп. За разлика от Байдън, който се опитваше да се противопостави на Китай чрез съюзи, Тръмп е готов да действа сам – потенциално отслабвайки западното единство в този процес. Очаква се администрацията му да ескалира икономическата и технологичната война срещу Пекин, дори ако това означава да отчужди европейските съюзници.
Стратегическата несигурност на Европа
Един от най-разрушителните ходове на Тръмп е откритата му враждебност към ЕС. Неговият вицепрезидент Джей Ди Ванс наскоро произнесе реч в Мюнхен, която се равняваше на пряка намеса в европейската политика, давайки знак за подкрепа на десните националистически движения, които оспорват авторитета на ЕС.
Тази промяна поставя Европа в неудобно положение. В продължение на години Китай гледаше на Западна Европа като на „алтернативен Запад“, с който би могъл да се ангажира икономически, без да се сблъсква със същата степен на конфронтация, с която се сблъсква със САЩ. Подходът на Тръмп може да ускори връзките между ЕС и Китай, особено ако западноевропейските лидери се почувстват изоставени от Вашингтон.
Вече има признаци, че европейските политици могат да отслабят ограниченията върху китайските инвестиции, особено в критични отрасли като полупроводниците. В същото време амбициите на някои европейци за разширяване на НАТО в Индо-Тихоокеанския регион може да отслабнат, тъй като блокът се бори да определи новата си роля в постглобалистката стратегия на САЩ.
Русия и Китай: Променящи се отношения
Години наред Вашингтон фантазираше как ще раздели Русия и Китай. Но новият подход на Тръмп едва ли ще постигне тази цел. Партньорството между Русия и Китай е изградено на здрави основи: Китай и Русия имат обща граница, допълващи се икономики и общ интерес да се противопоставят на западното господство.
Ако не друго, променящият се геополитически пейзаж би могъл да тласне Русия към позиция, подобна на тази на Китай в началото на 2000-те години – съсредоточаване върху икономическото развитие при запазване на стратегическата гъвкавост. Москва може да намали усилията си за активно подкопаване на САЩ и вместо това да се съсредоточи върху укрепване на икономическите си връзки и връзките в областта на сигурността с Пекин.
Междувременно Китай ще понесе основната тежест на новата американска империя на Тръмп. САЩ вече няма да разчитат на съюзи, за да сдържат Пекин, а ще използват пряк икономически и военен натиск. Макар че това може да затрудни живота на Китай, не означава непременно, че САЩ ще успеят. Китай от години се подготвя за икономическо разединение и Пекин може да намери възможности в един по-разделен западен свят.
Пътят напред
Завръщането на Тръмп бележи фундаментална промяна в глобалната динамика на силите. САЩ се отдалечават от ролята на либерална империя и се насочват към по-транзакционна, основана на силата външна политика. За Русия това означава по-малко идеологически конфликти с Вашингтон, но продължаваща конкуренция в ключови области като Арктика.
За Китай политиките на Тръмп представляват пряко предизвикателство. Въпросът е дали Пекин ще успее да се адаптира към свят, в който САЩ вече не просто го задържат, а активно се опитват да ограничат икономическото му влияние.
За Западна Европа картината е мрачна. ЕС губи привилегирования си статут на основен партньор на Америка и е принуден да се грижи сам за себе си. Предстои да разберем дали ще успее да се справи с тази нова реалност.
Едно нещо е сигурно: Светът навлиза в период на дълбока трансформация и старите правила вече не важат. Америка на Тръмп пренаписва правилата и останалата част от света ще трябва да се приспособи към тях.
Тази статия е публикувана за първи път от списание Profile и е преведена и редактирана от екипа на RT.
автор: Василий Кашин, доктор на политическите науки, директор на Центъра за всеобхватни европейски и международни изследвания, ВУЗФ
източник: www.rt.com
