Николай Вълканов: Да си отглеждаме и възнаграждаваме професионалисти, а не да плащаме на вносни

Председателят  на БМГК  и заместник-председател на КРИБ проф. д.т.н. Николай Вълканов, на старта на Кампанията на Радио К2 за дуално и професионално образование „Знам и мога, щастлив съм и богат!“, която се проведе в Минно-Геоложки Университет .

Ето какво разказа Вълканов:

 Николай Вълканов: За мен тази тема не е нова. Аз работя по нея от много време с моите колеги от Минно-геоложката камара, с моите колеги от КРИБ и мога да кажа, че имаме огромен резултат за тези 5-6 години, откакто се заговори за дуално обучение. И днес ние не говорим в бъдеще време, а говорим в сегашно време – какво сме направили и какво трябва да направим. А какво сме направили? Само от минния сектор, от минния бранш под егидата на минната камара имаме 391 ученика , които са от 8-ми до 12-ти клас, имаме и завършващи вече.

 Много е хубаво, че в тази зала сме се събрали точно хората, от които зависи това да се случи или да не се случи. Това е правителството с всички нормативни документи и средства, които отделя. Това са кметовете на населените места без които няма как да се осъществи това начинание. И тук са ректорите, защото пътят е свързан и като завършат техникумите или гимназиите те вече са професионално ориентирани и виждат, че могат да продължат и висшето си образование в правилните университети. Пак ще дам конкретен пример – 391 деца се учат, а само от Мадан, ето директорът е тук, имаме 35 задочни студенти в Минно-геоложкия университет. 35! От едно предприятие. Това е връзката на средното образование, постъпване на работа и задочно обучение. А защо казвам, че е нужно да ги обучаваме тези хора заедно? Защото, пак давам за пример минния бранш като развитие, там се извърши революция в истинския смисъл на думата.

Инвестираха се над 7 милиарда и днес под земята и над земята се работи с нови машини, всяка една от които струва 300 000 евро. И, ако тези хора не са обучени да работят на такива машини, а то е удоволствие да работиш на такива машини, те са с климатици, с музика, влизаш, пробиваш, товариш, тоест съвсем друг тип техника и машини имаме. И това не е само в нашия сектор. Дори, вземете селското стопанство, там също има нови машини, нова техника, там също трябва да бъдат обучавани и предимството на нашата гилдия пък и на всички е в това, че имаме най-добрите учители, които могат да подпомагат учебния процес като изнасят лекции, като ги водят на практика.

Тоест, да се получи едно действително много добро образование и тези хора, когато завършат техникума или гимназията, те вече са готови. Те знаят къде ще работят, знаят какво ще правят, знаят къде ще продължат образованието си. Но трябва да се грижим и за тези деца.

Какво означава да се грижим? Не е трудно да осигуриш един безплатен обяд. Не е трудно да дадеш някаква стипендия, не голяма – 50-60-30 лева. И тези деца, когато получават в един малък град, стипендия, когато си се погрижил за тях, те свикват да живеят с това предприятие, с бъдещето му. Тоест, трябва да си ги отглеждаме. Не трябва да чакаме да си ги внесем. Сигурно ще внасяме, ще продължим да внасяме специалисти, защото много от работодателите искат наготово да дойдат отнякъде. Но, те като дойдат не са подготвени за това, което ние искаме. И второ – те като дойдат искат високо заплащане. Ами, защо да не го даваме на нашите ученици, на нашите студенти това високо заплащане? Когато плащаш добре, когато осигуряваш добри условия за труд, когато си въвел най-съвременните методи, технологии и машини за работа съм убеден, че тогава няма да говорим за липса на специалисти. Всъщност в България безработица няма, знаете. Безработицата е сведена до такъв минимум, че не можем да говорим изобщо за безработица. Говорим за специалисти, говорим за липса на специалисти, които трябва да ги готвим заедно и търпеливо.

И тук стигаме до бизнеса. Значи казахме, държавата прави каквото трябва. Аз специално съм доволен от това, което прави държавата като закони, като уредби, като възможности, като финансиране. Кметовете правят абсолютно всичко – отдават сгради, помагат в целия процес. Тук вече е мястото на бизнеса. Бизнесът трябва да се отвори да дава пари. И то сериозни пари – за база, за образование, за стипендии, за всичко това, за което говорихме. И пак казвам, нашата практика, днес не говоря с цифри – „ще“, а казвам „направихме“. Близо 400 деца учат минни специалности, това съвсем не е малко. И от гледна точка на това, което беше преди 5 години, че нямаше нито един, а сега са 400 показва, че вървим по правилния път и това дуално обучение да не бъде призив, а да бъде ежедневие, да може действително да вървим напред в нашата действително силна икономика, за да бъде още по-силна трябва кадрите да си ги подготвим тук на място.

Пожелавам успех на всички, които са тук, особено на младите момчета и момичета, особено на техните учители, за да разберат, че действително има кой да се грижи за тях, попаднали са на правилното място и че успехите са неминуеми. Връзката средно училище – работно място – университет!

    Това, което искахме, всички заинтересовани институции в България да подадем ръка, да вървим напред. Срещите предстоят тепърва. Получава се, вече много ученици имат тази възможност. Разбира се всички да запомним нашата отговорност, която казахме, бизнесът да финансира, министерството, желанията днес, които се изразиха от професионалните училища. Така че да вървим напред, успех и ако има нещо да не чакме да се съберем още веднъж, а си имаме адресите, да комуникираме всеки ден. Това, което направихме днес, беше изключително добро, беше много правилно!

Pin It on Pinterest