Общество

Никита Карацупа: най-ефективният съветски граничар

Той се отличава с поразителни скорост, сила и издръжливост.

Без страх сам влиза в схватки с многобройните нарушители на държавната граница и неизменно излиза от тях като победител.

338 задържани нарушители на държавната граница, 129 унищожени шпиони и диверсанти – такива впечатляващи резултати постига за десет години служба най-ефективният съветски граничар Никита Фьодорович Карацупа. Как успява да стане номер едно?

Най-добър във всичко

Никита Карацупа

Никита КарацупаМузей на граничното управление на ФСБ на Русия по Приморския край

В граничните войски Карацупа попада през 1932 година. Роденият в Юггоизточна Украйна мъж е пратен да охранява държавната граница в Далечния изток. И подхожда към задълженията си толкова усърдно, че скоро способният военнослужещ е пратен в местно училище на младши офицери кинолози.

По време на обучението си Карацупа се стреми да е най-добрият във всичко. Целенасочено развива издръжливостта си и в резултат може лесно да покрива многокилометрови дистанции заедно с кучето си, като не изостава и на крачка от него.

Граничарят се научава да „чете“ човешките и животински следи (както и на хора, които имитират следи на животни) до съвършенство. По тях може да определи не само броя нарушители, но и какъв товар носят, с каква скорост се движат и горе-долу как изглеждат.

Архивна снимка

Освен това Карацупа използва всяка възможност да изследва и запомня миризми. Признава, че е запомни 250 различни аромата, което при неналичие на куче му помага да определи вида на контрабандата или дори да открие скрил се в гората нарушител.

„Разговарям с някого и душа“, спомня си Никита Фьодорович в мемоарите си „Записки на пазача“: „Мирише на катран от събеседника ми – значи е смазвал колелата на количка. Питам: „Как са колелата, не скърцат ли след смазката?“, а той ме гледа с изумени очи: откъде съм разбрал всичко това“.

Опасна работа

 На Карацупа му се налага да служи в трудно време и в далеч не най-спокойния регион. През 1932 г. Японската империя окупира граничещата със Съветския съюз североизточна част на Китай, където е образувана марионетната държава Манджоу-Го.

Японците постоянно проверяват сигурността на съветските граници, пускайки на територията на СССР шпиони и диверсанти. Значителна част от тях са бивши белогвардейци, които са били принудени да останат в Манджжурия след поражението в Гражданската война.

Гранична застава, 1966

Гранична застава, 1966Е. Грабилин/Sputnik

Тъй като такъв добре подготвен агент е трудно да бъде различен от местните жители, граничарите подхождат особено внимателно към всеки детайл. Така веднъж Никита Фьодорович открива група диверсанти, които планират да взривят мост и за целта се маскират като рибари. На Карацупа не му харесва как слагат червеите на кукичките.

„Кон, куче, пушка, „маузер“ – това, изглежда, е всичко, с което е разполагал през онези далечни години Карацупа“, пише за граничаря съветският журналист Евгений Рябчиков. „Нито вертолети, нито всъдеходи, нито широкообхватна връзка, нито радиосредства, нито прибoри за нощно виждане, нито локатори – тогава не е имало нищо от комплекса нови технически средства на граничарите“.

Верен помощник на Никита е кучето му Индус (когато славата на граничаря се разпростира из целия Съветски съюз, името на кучето е променено на Ингус, за да не помрачават отношенията с Индия). Четириногият приятел неведнъж е спасявал стопанина си.

Така Карацупа описва схватката, при която му се налага сам с Ингус да се изправи срещу трима нарушители: „Като видя, че стопанинът му е в беда, той се хвърли в мелето: хапеше, разкъсваше нахвърлилите се върху мен бандити, а те, разярени, ожесточени, сякаш не забелязваха болката. И ето, че в ръката на единия проблесна нож. „Това беше, край!“, помислих си. И в този момент ножът полетя настрани, защото Ингус беше успял да захване бандита за ръката, а след това, хвърляйки се на плещите на врага ми, го захапа за шията. Като се възползвах от момента, напипах в тревата своя маузер и застрелях от упор един от нарушителите. Другите двама се хвърлиха в храстите“.

Всъщност Никита Карацупа има пет кучета на име Ингус. И всички те загиват в стълкновения с нарушители на границите.

Легендарен граничар

Никита Карацупа, 1967 г.

Никита Карацупа, 1967 г.ТАСС

През 1944 г. Никита Фьодорович отначало е прехвърлен в Беларус да участва във възстановяването на държавната граница, а след това е пратен за щабна работа в Кавказ. През 1957-1961 е в работна командировка в Северен Виетнам, където споделя опита си с чуждестранните колеги.

По-късно, когато след уволнението си отива в запаса, Героят на Съветския съюз Карацупа работи в Централния музей на граничните войски (днес – Централен пограничен музей на ФСБ на Русия), пише трудове по кинология, мемоари и разкази за деца. Умира в Москва през 1994 г. на 84-годишна възраст.

В чест на славния граничар са именувани училища, библиотеки, речни кораби, както и погранични застави във Виетнам и Индия (а от 1995 г. и в Русия). Снимат филми и пишат книги за него, които вдъхновяват хиляди съветски деца да отидат да служат в граничните войски.

Иля Питалев/Sputnik

Според една от версиите Никита Карацупа е станал първообраз на установената през 1938 г. на метростанция „Площад на Революцията“ скулптура на граничар. Интересно е, че носът на седящото до него бронзово куче е силно изтрит и блести като от злато. Московчани вярват, че ако го потъркаш и си намислиш желание, то непременно ще се сбъдне.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest