Ние сме съвършени в несъвършенството си!

В животът ни има писани и не писани правила.

Свикнали сме да живеем на бързи обороти – да мислим бързо, да чувстваме бързо и да вършим всичко бързо. Ежедневно се надпреварваме с времето и все не ни достигат онези 5 минути за нещо важно. Съобразаваме се с писаните правила, които имат за цел да ни организират като общество. Но те стават все по-сложни и все по-недомислени…и ние се стремим да организираме съществуването си според тях.Също така има и едни неписани правила, които са приети като „закони“ в междуличностните отношения.

И точно тези неписани правила са всъщност нашето наказание. За обществено приемливо се приема, че човек трябва да бъде образован, възпитан, интелигентен, с добра работа, със скъпа кола, луксозен дом, стабилно семейство и т.н. Могат да се изброят стотици неща. Създадена е една рамка, която ако бъде постигната човекът ще бъде приет от хората и ще се чувства добре и щастлив. Така наречената обществената парадигма. Обществената парадигма, която слага на всеки един от нас „етикети“…

Стремим се постоянно да бъдем перфектни и съвършенни. Естествено, според изискванията. И тук идва въпроса Изискванията… от кого? Кой налага тези правила? Кой дава тези оценки? И отговора е…. НИКОЙ! Ние, просто слепешката сме приели, че така е редно. И, че щом другите го правят това, значи е правилно. Това се случва поколение, след поколение и само са единици тези, които поставят под съмнение обществената парадигма.

Завихрени в лудостта на вършенето, в лудостта да се опитваме да притворим обществената парадигма ние забравихме и загубихме себе си. Истинските себе си!

Забравихме, че имаме Душа, загубихме връзката с Нея! А това е нашето най-ценно притежания! Защото освен личности и човешки същества сме и Души и духовни същества.

Да чуем себе си…. да чуем Душите си това е най-великолепният подарък, който можем да направим на самите себе си. Да си зададем няколко простички въпроса – Кой всъщност съм аз? Какво мисля за живота? Как приемам живота? Какво мисля и как приемам хората около мен – моите близки, колеги, приятели? Какво отнешение имам към тях? Простички въпроси…, но в отговорите им се крият дълбоки истини за нас самите…Имаме ли куража да бъдем честни сами пред себе си, да докоснем онова съкровенно пространстранство… Душата… и да научим истината за себе си… НИЕ СМЕ СЪВЪРШЕННИ В НАШЕТО НЕСЪВЪРШЕНСТВО!

Съвършенството на нашите Души е изконно. Ние сме съвършенни по призумция. Ние сме Чиста Светлина! Можем ли да приемем това?

И за финал една мисъл от Ошо “ Забравете идеята да станете някой, защото вие вече сте шедьовър. Не можете да бъдете подобрени. Остава ви единствено да го приемете, да го разберете, да го осъзнаете“

Бъдете здрави!

автор: Кристина Тенева

снимка: Жаклин Златанова

Pin It on Pinterest