Невероятната история за спасяването на стенописите на наводнен манастир в СССР

01.12.2023 Редактор

Уникалните фрески от XVII в. е можело да бъдат загубени завинаги, ако не е била групата ентусиазирани реставратори, които геройски ги отстраняват от стените на катедралата при минусови температури.

Те успяват да ги запазят за поколенията.

Една от ярките и необичайни забележителности на 200 км от Москва е наводнената камбанария в град Калязин в Тверска област. Но понякога туристите, които я снимат, дори не осъзнават, че под водата се крият руините на някога проспериращ манастир.

Наводненият манастир

Троицкият Макариевски манастир е основан през 1434 г., а основните му каменни сгради се появяват през XVI век. Някога той е бил паметник на предпетровската църковна архитектура и проспериращ манастир. Около него основно се разраства град Калязин.

Манастирът с мощните си стени е бил свидетел на важни исторически събития, като дори по време на Смутното време устоява на войските на самозванеца Лъжедмитрий II. Много царе, от Иван Грозни до Петър Велики и Александър II, са идвали да се поклонят на мощите на основателя на манастира, свети Макарий Калязински. А цар Алексей Михайлович дарява на манастира много пари.

Съветските власти закриват Макариевския манастир през 1920 година. Както в много регионални църкви и манастири, в него е организиран краеведски музей, а след това сиропиталище за бездомни деца и почивен дом за работници.

През 1940 г. по-голямата част от манастира е разрушена, а след това наводнена. Днес за него напомнят само камбанарията и няколко „манастирски острова“. Същата съдба сполетява и част от град Калязин и много други околни села. А причината за това е строителството на Угличката водноелектрическа централа на Волга и Угличкия язовир, които наводняват още около 30 древни църкви и манастири.

За щастие в Макариевския манастир са спасени уникалните древни фрески.

Стенописи, свалени от стените

В средата на XVII в. най-добрите царски иконописци изписват Троицкия събор на Макариевския манастир. Майсторите изписват старозаветни сюжети по стените на катедралата върху сурова мазилка, включително „Изгонването от рая“ и „Построяването на Вавилонската кула“.

На тях са изобразени и много редки неканонични истории (апокрифи) за Божията майка (например как родителите ѝ Йоаким и Анна напускат храма). Върху стенописите има и сцени от живота на Христос, различни светци и дори благодетеля на манастира цар Алексей Михайлович.

Майсторите са изобразили и сюжета на Апокалипсиса, което е доста рядко срещано за руската църковна живопис. Така например фреската „Бледият кон и гарванът“ е абсолютно уникална. Площта на всички стенописи заема около хиляда квадратни метра, а те са с висока художествена стойност.

Историята за спасяването на фреските е също толкова уникална, колкото и самите фрески. През декември 1939 г. служителите на Музея на архитектурата към Академията на архитектурата на СССР са изпратени в Калязинския манастир, който вече е подготвен за разрушаване.

При – 30-градусов студ в неотопляемия и тъмен храм през цялата зима до февруари 1940 г. тези хора геройски свалят стенописите от стените. Правят го по следния начин: изрязват бразда с ширина 6-8 см по периметъра на изображенията, след което бавно отделят мазилката с изображенията от зидарията с чукове. От външната страна поставят щитове с марля, а отстранените фрески внимателно поставят на пода.

По-нататък брезентовите фрагменти са пренесени с лодка на другия бряг на Волга – в непотопената част на Калязин. Там, в топлата Богоявленска църква, изображенията са монтирани върху нова основа, а разрушените части са залепени.

Специалистите, ръководени от реставратора Павел Юкин, спасяват 150 квадратни метра живопис. По-голямата част от тях попадат в колекцията на Музея на архитектурата, а няколко фрагмента са изпратени в други музеи и хранилища.

Десетилетия на реставрации

Заради войната стенописите никога не са излагани – те остават в хранилищата, закрепени върху дървени решетки. Реставрацията им започва едва повече от 20 години по-късно. Нов реставрационен екип през 1967-74 г. отстранява мръсотията и плесента от стенописите. Оказва се също, че Юкин и екипът му са изрисували изгубени фрагменти от стенописите, за да им придадат по-добър изложбен вид. Новите реставратори премахват всички тези намеси.

По-късно е установено, че през 1940-те години за консервацията на стенописите е използвано лепило на основата на брашно – причина за биозамърсяването на повърхността. Появяват се и деламинации и нарушения. През 1980-те започва нов многогодишен етап на щателна реставрация под ръководството на Владимир Бурой.

През 2020 г. спасените фрески за първи път са изложени в голям обем за публиката. И „Калязин. Стенописи от наводнения манастир“ вече е част от постоянната експозиция на Архитектурния музей „А.В. Шчусев“ в Москва.