Общество

Нереализираните проекти в московското метро

Подземни дворци, величествени преходи – станциите на столичната подземна железница са проектирани като истински архитектурни шедьоври.

Все пак много от тях можеше да изглеждат по различен начин, а някои си остават само на проект върху хартия.

Подземието на Червения площад

Архивна снимка

За построяването на метрополитена още в началото на века си мечтаят инженерите Петър Балински и Евгени Кноре. Те се обръщат към генерал-губернатора на Москва Великият княз Сергей Александрович с предложението да се създадат градски железни пътища за голяма скорост с извън улично движение.

Дължината на метрото трябва да достигне 105 км, планирани са подземни и надземни станции. Най-голямата точка за прехвърляне от линия в линия е предложено да бъде Червеният площад. Трябва да се намира на Василевския спуск, близо до храм Василий Блажений, а подземната станция под Театралния площад. За построяването на метрото инженерите предлагат да се съборят „пречките“, а именно множеството църкви. Прогресивната идея не събира поддръжници, а Императорското Московско археологическо общество определя идеята като „дръзко посегателство на това, което е скъпо на всички руски хора“.

Архивна снимка

Впрочем началото е положено. Когато през 1920 г. Московските градски железници започват да проектират метрото, те взаимстват идеята на Кноре и Балински за станция в самия център на столицата. Тя е трябвало да се намира точно под Червения площад. Проектът е разработен от архитекта Владимиров и инженера Болдирев, те избират актуалния стил на конструктивизма, представяйки бъдещата станция като триетажна, с подземни преходи и възможност за прекачвания. Но, уви, не успяват да реализират идеята.

„Театрална“ или „Свердлова“

Архивна снимка

Станциите, проектирани от Болдирев и Владимиров, са напълно различни от тези, които виждаме днес. По-скоро тяхното московско метро копира парижкото. Лаконичност, простота, максимално утилитарен стил – нищо подобно на мраморните дворци в днешните станции. Например станция „Театральная“ (тогава – „Свердлова“) в проекта им прилича на една от многото спирки на метрото в някой европейски град. Облицована с плочки, с перони отстрани на тунела, а в средата железопътните релси. В резултат на това е избран проектът на архитекта Иван Фомин, в който всичко е подчинено на тържествената театрална тема.

Три „Павелецки“

Архивна снимка

Изключителни архитекти от онова време работят върху външния вид на станциите. Сред тях са и братя Веснини. За бъдещата станция „Донбас“ (тогава така трябва да се нарече „Павелецкая“) архитектите конструктивисти създават три проекта наведнъж.

Архивна снимка

Те трябва да разказват за усвояването на земните недра и индустриалното развитие на региона. Братя Веснини предлагат като декорация да се използват цветни мозайки за тавана, а самата станция да не е много претоварена с детайли.

Архивна снимка

В един от проектите лампите, разположени в центъра на залата, трябва да придават особен ритъм. Но заради войната нито една от скиците не е реализирана, въпреки че проектите им печелят конкурса.

Архивна снимка

А готовите мозайки, създадени по скица на Александър Дейнека, са използвани в декора на друга станция – Новокузнецкая.

„Библиотека имени Ленина“

Архивна снимка

В началото на XX век, в новата форма на транспорт – метрото, на жителите на града трябва да им е максимално комфортно. Те не трябва да си помислят, че пътуват във вагони, които се движат под тежестта на земята. При проектирането на първите метростанции на този въпрос е отделено голямо внимание.

Например Константин Джус-Даниленко предлага да направи тавана на станцията „Библиотека имени Ленина“ черен. Така трябва да се създаде впечатление на пътниците, че чакат влака на улицата под нощното небе. Ефектът следва да бъде подсилен от пейки и фенери на пероните. Правителството не е ентусиазирано от проекта. В избрания вариант единственото нещо, което може да подскаже идеята за станция на повърхността на земята, е асфалтовата настилка на перона. Едва по-късно е заменена с гранитна.

Древноруската „Октябрьская“

Архивна снимка

Една от най-сдържаните и в същото време тържествени станции на московското метро е истински химн на военния подвиг по времето на Втората световна война. Проектът на архитекта Леонид Поляков припомня в ума на хората гледките на древни храмове.

Светъл мрамор, тематични барелефи, лампи във формата на факли и накрая ниша, скрита в края на перона, наподобяваща олтар. Дори входът напомня на победоносната Триумфална арка. Съвсем различно впечатление прави проектът на Петър Ревякин. Той си представя станцията в древноруски стил. В неговите скици подземната „Октябрьская“ прилича повече на боярските палати, боядисани с ярки цветове и плавни линии на сводовете, напомнящи за Кремъл.

Многоетажната „Киевская“

Архивна снимка

Много идеи, както архитектурни, така и технически, са въплътени в градското метро. Големи транспортни възли, обменни станции, необичайни стилистични решения. Но има и идеи, които изпреварват времето си.

Архитект Иван Таранов работи дълго време по проектирането на двуетажна станция. По негова идея четири коловозни тунела на такава възлова станция трябва да влизат в обща зала. А пътниците ще стигат до правилната платформа с помощта на къси ескалатори – вертикалните трансфери ще позволят избягването на струпването на хора. Идеята е вдъхновяваща, решено е да се използва при изграждането на „Киевская“. През 1947 г. иновативната станция е планирана като своеобразен подарък за 70-ия рожден ден на Сталин. Но след като си представят възможните последици, ако строителството се провали, в Метрострой решават да не поемат проекта.

автор: АННА ПОПОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest