Необикновени героини от руската литература, вдъхновили милиони читатели

Лиза от „Бедната Лиза“

„Бедната Лиза“ от Орест КипренскиSputnik

„Бедната Лиза“ прави революция в класическата руска литература, когато излиза на бял свят в началото на 1790 -те. Николай Карамзин открива нови хоризонти, защото издигна пътешествието на младо момиче по „моралния разпад“ до сърцераздирателна любовна история. Писателят разкрива мощно оръжие в своя арсенал – трагедията – и „подправя“ своята „Бедната Лиза“ с опустошително тъжен край. Главната героиня на Карамзин се превръща в синоним на несподелена любов, дълбоката скръб и социалната несправедливост.

Заможен дворянин се влюбва в 17-годишната селска девойка и я съблазнява. Това бележи началото на края на техния обречен неблагополучен съюз. Нежна и плаха, Лиза сляпо се доверява на Ераст, но младият сърцеразбивач скоро я предава. Той проиграва своето имение и се жени за стара богата вдовица, за да излезе от положението. А Лиза, която не може да преживее загубата на своя възлюбен, влиза езерото и се удавя. „… Спомни си своята бедна Лиза, която те обича повече от себе си!“

Татяна Ларина от „Евгений Онегин“

Елена Самокич-Соудковская

Татяна Ларина на Александър Пушкин определено е един от най-завладяващите женски образи в руската литература.  

Татяна е провинциално младо момиче с открито сърце, изпълнено с големи очаквания и готово да се жертва. Тя се влюбва в егоцентричния Онегин. Както често се случва, това е еднопосочна улица.

Писмо ви пиша… по неволя.
Какво ли друго бих могла?
Сега е, знам, във ваша воля
да понеса насмешка зла.

Онегин отхвърля любовта ѝ под предлог, че той не иска да създава семейство. Животът продължава и Татяна се омъжва за друг. Тогава Евгений се влюбва в нея, но вече късно. Татяна не е влюбена сляпо в него и предпочита да остане вярна на съпруга си и моралните принципи. В края на романа тя се превръща от наивна провинциална мечтателка в истинска дама, въплъщение на грация, интелигентност и аристократично достойнство.

Любов Раневская от „Вишнева градина“

Рената Литвинова в ролята на Раневская

Рената Литвинова в ролята на РаневскаяСергей Пятаков/Sputnik

Раневская от „Вишнева градина“ е глава на фамилия от висшето общество, изправена пред фалит. Банкрутирала, Любов Андреевна е разорена от разточителството си. Тя е напът да изгуби имението и най-главното, любимата вишнева градина. Позицията на Раневская да си заравя главата в пясъка на фона на безнадеждната ситуация, влошава още повече нещата. Тя продължава да харчи над възможностите, макар че не може да си го позволи. „О, грехове мои… Аз винаги съм харчела парите като вода… “ Госпожа Раневская е готова да сподели и последната копейка с нуждаещите се. Истината е, че тя е разточителница с огромно сърце. Тя е въплъщение на протакането, лекомислието и наивността. Тази (типична руска жена) живее в своето далечно розово минало и се надява, нещата да се решат от само себе си. И макар Чехов да определя „Вишнева градина“ като комедия, уви в този случай не е така.

Матрьона от „Матрьонината къща“

Елена Михайлова в ролята на Матрьона

Елена Михайлова в ролята на МатрьонаАлександър Куров/ТАСС

Матрьона и нейната трагична съдба говорят много за бруталността на съветския живот. Тя е обикновена възрастна селска жена, чиято сърцераздирателна история, написана от Александър Солженицин, си заслужава да бъде чута. Матрьона и съпругът ѝ някога са имали шест деца и всичките са починали в ранна възраст. Съпругът ѝ я изоставя. Матрьона е в лошо здраве, без пукната пара и е самоотвержена. Работа, работа, работа през цялото време. Но тя не е съкрушена. Независимо от постоянното страдание, Матрьона е запазила своята вечна вяра. Това е една истински руска, достоевска идея за оцеляла човешка душа. „Всички живеехме в съседство с нея и не разбрахме, че тя е този много праведен човек, без когото, според една поговорка, селото не съществува. Нито градът. Нито цялата ни земя…“

Мария Болконска от „Война и мир“

Антонина Шуранова като Мария Болконска

Антонина Шуранова като Мария БолконскаСергей Бондарчук/Мосфильм, 1965

Княгиня Мария Болконска от „Война и мир“ се откроява от тълпата. Мария е „кротко и плахо“ момиче, но веднага като че ли става „стар приятел“ с всички. Мария страда от недоволството на строгия си баща княз Николай Болконски, с когото е трудно „да се мели брашно“. И все пак княгиня Мария обича и уважава намусения си възрастен баща: „… Всички изблици на неговия неразумен гняв се стовариха предимно върху княгиня Мария. Изглежда той старателно търси всичките ѝ най-болезнени места, за да я измъчва морално възможно най-жестоко“.

Въпреки че Мария не е красива, тя намира път към сърцата на другите хора. Нейната емоционална искреност и истинска способност да бъде жалостива е силна комбинация. Скромна и честна, тя не съди за книгата по корицата. „Красивото сърце е качеството, което най-много ценя в хората“, казва княгиня Мария Болконска.

Лара от „Доктор Живаго“

Чулпан Хаматова като Лара

Чулпан Хаматова като ЛараАлександр Прошкин/Central Partnership, 2006

Лара Антипова от „Доктор Живаго“ на Борис Пастернак е толкова очарователна, женствена и грижовна, че нейната харизма проличава силно още от първата страница.

„… Това крехко, слабо момиче е заредено, като електричество, до краен предел, с цялата възможна женственост в света. Ако се доближите до нея или я докоснете с един пръст, искра ще озари стаята и или ще ви убие на място, или ще ви наелектризира за цял живот с нейната магнитно индуктивна склонност към униние и тъга.

Жена със силен характер и истински оцеляваща личност, Лара не би позволила на драматични ситуации да я съкрушат. Доброжелателна и красива, тя не иска да бъде харесвана, но мъжете я намират за неустоима. Доктор Юрий Живаго, който става любовта на живота ѝ, не прави изключение.

„Тя не иска да бъде харесвана, да бъде красива и завладяваща. Тя презира тази страна на женската същност и по някакъв начин се наказва за това, в което е толкова добра. И тази горда враждебност към самата нея си увеличава десетократно нейната неустоимост. Колко добре прави всичко“. Способността на Лара да обича няма граници. Въпреки трагичните обрати в живота си, тя не играе ролята на жертва и запазва достойно до край със своя „несравним сребрист смях“.

Анна Каренина от „Анна Каренина“ 

Татяна Друбич като Анна Каренина

Татяна Друбич като Анна КаренинаСергей Соловьов/Solivs, 2008

Жената, която се хвърля под влак, завладява читатели по целия свят вече близо 150 години. Каренина на Лев Толстой е перла в руската литература от IX век.

Анна е на 25-26 години и е любимка на всички. „Освен интелигентност, грация, красота, тя беше и истинска“. Нейната простота и искреност са заразяващи. След като е живяла със съпруга си осем години, Анна се влюбва до уши в плейбоя и женкар граф Алексей Вронски. Двамата влюбени се срещат тайно, но целият (висшето общество) свят скоро ще разбере за тяхната афера. Анна, която сега е „падналата жена“, ненавижда факта, че изневерява на съпруга си, който е с 20 години по-възрастен от нея, но просто не може да се сдържи! Страстта разрушава живота ѝ и Каренина изпада все по-дълбоко в отчаяние и се хвърля под приближаващ влак. Наречете я сантиментална, глупава или безотговорна и няма да сгрешите. Както обаче да я наричате, Анна Каренина е обречена да остане неговата собствена съпруга години напред.

Маргарита от „Майстора и Маргарита“

Анна Ковалчук като Маргарита

Анна Ковалчук като МаргаритаВладимир Бортко/Госкино, 2005

Третата съпруга на Михаил Булгаков, Елена, е вдъхновението за главната героиня Маргарита.

„… Тя беше красива и умна“. Жена, чиито очи излъчват „някаква непонятна светлина…“ И този смел, флиртуващ отблясък е напълно уместен. Булгаков написва роман за свръхестествената сила, за дявола, посетил Москва през 1930 години.

Главният герой (Майстора), който пише роман за Пилат Понтийски, се влюбва в жена, която се превръща във… вещица. Една от най-впечатляващите сцени в „Майстора и Маргарита“ е Сатанинският бал, организиран от Маргарита в петък в полунощ. „Жената е като пакетче чай – не можеш да кажеш колко е силна, докато не я сложиш в гореща вода“, каза веднъж Елинор Рузвелт. Мощна и секси, Маргарита на Булгаков е най-доброто доказателство, че всъщност можеш да преминеш през ада и дълбоки води и да останеш човек, дори с чувство за хумор.

Настася Филиповна от „Идиот“

Юлия Борисова като Настася Филиповна

Юлия Борисова като Настася ФилиповнаИван Пириев/Мосфильм, 1958

Опасна, дръзка и смущаващо красива, Настася Филиповна е фатална жена с главна буква „Ф“. Тя е затворена книга, която действа като магнит за всякакъв тип мъже, от приличащия на дете княз Мишкин до смелчака Парфьон Рогожин.

„Настася Филиповна от „Идиот“ е пъзел от битки, които е изгубила. Тя е толкова силна, колкото и уязвима. Преживяла е много горчиви моменти и това си личи“.

„… Когато се вгледаш например в тези очи: сякаш усещаш в тях някаква дълбока и мистериозна тъмнина. Този поглед сякаш предлага загадка…“

Васа Железнова от „Васа Железнова“

Инна Чурикова като Васа Железнова

Инна Чурикова като Васа ЖелезноваСеров/Sputnik

Репутацията ѝ я изпреварва: Васа е желязната дама, руското въплъщение на сила, издръжливост и успех. На пръв поглед бизнес дамата има всичко, за което човек може само да мечтае: семейство, богатство и уважение. Само че нещата не са съвсем такива, каквито изглеждат. В действителност съпругът на Васа е разпътник, брат ѝ е грешник, който пропилява богатството на сестра си, а децата ѝ не проявяват интерес да поемат семейния бизнес. Никакви пари не могат да купят на 42-годишната хладнокръвна милионерка истинско човешко щастие. „Не е ракетна наука да водиш някакъв прост живот. Но лесният живот скоро те прави глупав“, казва Васа.

автор: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest