Общество

Не, Владимир Шухов НЕ е проектирал емблематичния търговски център на Москва

Въпреки че прозрачният таван на търговския център ГУМ напомня характерния стил на Шухов, великият инженер не е участвал в изработването му. Откъде идва това погрешно схващане?

При все това всеки път, когато хвърлиш поглед към прозрачния покрив на най-стария и най-популярен търговски център в Москва, в ума ти не остава никакво съмнение: той е създаден от гений. Освен това силно напомня на хиперболоидната кула, построена от Шухов в московския квартал Шаболовка. И все пак ще сгрешите, ако си помислите, че същият ум стои зад дизайна на емблематичния покрив на ГУМ. И няма да сте първият, който е направил погрешна връзка – със сигурност не са помогнали и многобройните статии както в масови, така и в специализирани публикации, потвърждаващи този погрешен факт.

Свободни източници

Легендата за участието на Владимир Шухов в създаването на емблематичния покрив на това, което по-късно ще стане Държавен универсален магазин (Государственый универсальный магазин – ГУМ – на руски) е разпространена и разработена първо от неговия ученик и колега Григорий Ковелман, а след това и от правнучка на инженера, Елена Шухова.

Кой всъщност стои зад дизайна на покрива на ГУМ?

Aleksandra057 (CC BY-SA 4.0)

Според историка по изкуство и архитектура Иля Печонкин първото „официално“ споменаване, че покривът е дело на Шухов, е книгата на Шухова – „Владимир Григориевич Шухов. Първият инженер на Русия“. В книгата се споменава негова брошура – ​​“Архитектурна структура: изследване на рационалните типове праволинейни крепежни греди и теория на арковите греди“ (1897), която според изследователя съдържа изчисленията, положили основата за създаването на покрива на ГУМ.

Разбира се информацията, публикувана не само от изследователя, но и от пряк потомък на инженера, е приета от научната общност за валидна по подразбиране. Някои неточности обаче излизат наяве в изследването на Шухова.

Moscowjob.net (CC BY-SA 4.0)

Въпросът за проектиране на прозрачен покрив е повдигнат за първи път през 1890-а, според Печонкин. Тогава архитект Александър Померанцев, човекът, който наистина стои зад конструкцията на сградата, представя своята идея за покрива пред членовете на гилдията на търговците и управителния съвет. Покривът е трябвало да бъде изграден по „системата Полонсо“, т.е. да бъде двускатен.

Управителният съвет обявява отделен търг за изграждането на покрива, като разпраща чертежите на Померанцев до всички големи строителни фирми от онова време. От шест компании участнички, които отговарят на поканата, е избран проектът, чийто автор е металургичният завод в Санкт Петербург. Според самия архитект идеята им за покрива, „с цялата му лекота, успя да защити доста важни неща по отношение на соларизацията“. Проектът обаче се е основавал не на таваните в стил Полонсо, а на други архитектурни системи. Всъщност такъв покрив не е бил нищо ново: бил е вече факт в спа оранжерията на Тавричния дворец, създадена през 1888-1889 година, а по-късно преместена в Ботаническата градина в Санкт Петербург. Човек лесно може да забележи тавана в стил арка, които виждаме в московския ГУМ днес.

Архивна снимка

Градският металургичен завод получава поръчка за покрива и, ако се съди по разписките, видени от Печонкин, успешно изпълнява задачата до 1893 година.

Откъде обаче се е взела легендата?

Архивна снимка

От предисловието към брошурата на Шухов за скелетата, написано от друг велик инженер от онова време, Пьотр Худяков, научаваме, че „окачената матрица на Шухов… за първи път е била разработена и широко внедрена в редица изложбени здания от фирма, принадлежаща на инженера Бари“.

Междувременно архивираният „списък на метални греди и сгради, построени през 1885-1920 г. по проект на В.Г. на Шухов от A.В. Бари“, не се споменава покрива на ГУМ.

Е.М.Симонов

Е, тогава, откъде е дошла легендата? Печонкин смята, че източникът е книгата на Григорий Ковелман – „Трудовете на почетния инженер и академик Владимир Григориевич Шухов“. Ковлеман е бил ученик на Шухов. „Тази система се свърза с Шухов, въпреки че заслугата за нея се отдава на металургичния завод на Санкт Петербург, тъй като В.Г. Шухов е първият, който предлага подробен анализ на покривите с кръстосани свързващи елементи и първият, който започва широкото им използване“, пише Ковелман и добавя: „Конструкциите и чертежите за покрива са проектирани от петербургското металургично предприятие в консултация със създателя на системата, както и с AF Loleyta, доколкото знаем“.

Свободни източници

Само че Артур Лолейт е участвал в проектирането на покрива в напълно друго – като експерт по използването на железобетона; стъклените покриви са изисквали строителството на мостове, които да съединят горните галерии. Лолейт не е имел абсолютно никакво отношение към дизайна на подсиления прозрачен купол на ГУМ. А това, че Ковелман го наричат „съавтор“, показва, по думите на Печонкин, „неразбирането на Ковелман на процеса на строителство на покрива, в който той не е участвал“. С други думи Ковелман просто не е обосновал своите факти и просто е искал още веднъж да подчертае значението на професионалния принос на Шухов.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest