Не само Нова година: какви празници отбелязват руснаците през януари?
Януари е може би „най-празничният“ месец в Русия: един празник плавно преминава в друг и така няколко пъти!
Януари е един от най-любимите месеци за руснаците, защото има осем неработни дни. Но през януари има още няколко празнични повода.
7 януари – Рождество Христово
Православните руснаци започват да празнуват Бъдни вечер на 6 януари – Рождественски сочелник. Това е последният и най-строгият ден от 40-дневните рождественски пости: църквата предписва въздържание от храна, разрешен е само сок – житни зърна, сварени с мед или сушени плодове (оттук и думата „сочельник“ – на руски). На 6 януари започва поредица от коледни богослужения.
Преди революцията от 1917 г. Рождество в Русия се празнува на 25 декември според юлианския календар. От 1918 г. страната преминава към григорианския календар, а за гражданите празникът се „премества“ с 13 дни напред.
Междувременно Руската православна църква (РПЦ) продължава да „живее“ според стария стил, тоест според юлианския календар. На уебсайта на РПЦ винаги се посочват и двете дати на текущия ден – според новия стил, съответстващ на григорианския календар, и според стария стил, съответстващ на юлианския календар. Така „григорианският“ 7 януари е „юлианският“ 25 декември.
В Съветския съюз 7 януари е неработен ден до 1929 година. Традицията да се почива на този ден е възобновена едва през 1991 година.
От 6 януари до 18 януари – Коледа
Владимир Астапкович/Sputnik
Коледа е дванадесетте дни между Рождество и Богоявление. Тя започва на Бъдни вечер и завършва на Богоявление.
Този празничен период има езически корени. В предхристиянските времена славяните, веднага след дните на зимното слънцестоене на 20-22 декември, празнуват празника Коляда, което означава смяната на сезоните и настъпването на зимата. Християнството се стреми да измести езическите традиции с нови религиозни празници и Рождество е „определено“ на дата, много близка до слънцестоенето – 25 декември. Коледните празници са „замислени“ да бъдат християнски празник, но не загубили своите обреди.
Коледа се смята за граничен период от годината: в езичеството – времето между зимата и пролетта, в християнството – между два важни религиозни празника. В народното съзнание такова „междувремие“ позволява да се коледува – да се ходи на гости, да се изпълняват ритуални песни колядки и дори да се гадае. Днес на тези дати се провеждат народни празненства.
14 януари – Стара Нова година
Александър Рюмин/ТАСС
Неофициално този празник бележи края на новогодишните празненства: коледните елхи и украсата се прибират в много къщи, а в градовете се демонтират празничните светлини.
Самата дата 14 януари има интересна история.
През 1699 г. цар Петър реформира системата на летоброенето в Русия. Започвайки от 1700-а, той заменя обратното броене от годината на Сътворението (от 5508) с годината на Рождество Христово, а освен това разпорежда празнуването на Нова година на 1 януари вместо на 1 септември, което по онова време съответства на византийската традиция. От 1918 г. страната преминава от юлианския към григорианския календар и летоброенето се мести с 13 дни напред. Оказва се, че „григорианската“ Нова година на 1 януари е „юлианската“ на 14 декември. Съответно „юлианският“ 1 януари е „григорианският“ 14 януари. Така че Старата Нова година е Новата година според юлианския календар или стар стил.
Александър Демянчук/ТАСС
Руската православна църква празнува началото на църковната година, или църковната Нова година, според византийската традиция – на 1 септември по юлианския календар (или 14 септември – по григорианския календар).
19 януари – Богоявление, или Кръщение Господне
Александър Кряжев/Sputnik
Този християнски празник е посветен на кръщението на Исус в река Йордан: в този момент той за пръв път се представя на света като Спасител, а и Света Троица се явява пред света.
На този ден в цялата страна в леда на водоеми или реки се издълбават дупки, а православните свещеници правят водосвет. Богоявленската вода се смята за светиня, която изцелява душата и тялото. Прието е човек да се потапя в нея три пъти – в името на Света Троица. Преди всяко гмуркане хората се прекръстват.
Важна част от празника е навечерието му, Богоявленски сочелник или Богоявление. На този ден църковните хора спазват пост: могат да пият само сокове. На Вечери се извършват богослужения и се прави първият водосвет в църквата.
25 януари – Татянин ден
Егор Алеев/ТАСС
На този ден през 1755 г. императрица Елисавета Петровна подписва указ за създаване на Московския университет. Според тогавашния – юлиански – календар това се случва на 12 януари, в деня, в който се почита паметта на преподобна Татяна Римска.
През 1791 г. в едно от крилата на сградата на университета се появява храм на мъченица Татяна. Тя започва да се смята за покровителка на учебното заведение, а след това и на всички студенти.
На 25 януари 2005 г. президентът на Русия подписва указ, с който 25 януари се определя като Ден на руските студенти.
автор: ЮЛИЯ ХАКИМОВА
източник: bg.rbth.com
