Не е време за разединение, а за обединение!

В навечерието на 24 май гостуваме виртуално на едно учителско семейство – Мария Манушкина и Динко Цвятков от СУ „Иван Вазов“ – Стара Загора.

Тя преподава български език и литература, но практикува и втората си специалност – психология. От средата на 2018 година той е директор на училището, в което е от 2002 година, но продължава да преподава математика. И двамата са родени през 1974 година, запознали се като студенти в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Синът им Николай завършва ГПЧЕ „Ромен Ролан“, дъщерята Галя е в девети клас в СУ „Иван Вазов“.

Динко винаги е искал да стане учител, в името на това се е отказал от така мечтаната за много хора професия ръководител въздушно движение. Прекъснал преди години за два месеца заради по-висока заплата, но се върнал, защото му липсвала работата с децата. И двамата смятат, че заплатите не са най-притегателното нещо в професията, а когато искаш – намираш възможности и оставаш в професията. „Ние не сме само учители, понякога заместваме липсата на семейство, на приятел, трябва да четем между редовете. Чувстваме се като многодетно семейство, понякога казвам на учениците си, че в училище съм тяхната майка“, казва Мария. И двамата попадат в категорията на любимите учители, но не защото никога не правят забележки или пишат само отлични оценки, напротив. Просто умеят да поднасят всичко по нестандартен начин, да провокират и оценяват креативното мислене. „Математиката не е просто пресмятане, с нея децата могат да се забавляват, но е важно да оценят приложната й страна. Обичам една фраза от „Цар Лъв“ – да погледнеш отвъд това, което виждаш,“ обяснява гледната си точка Динко. А благодарение на него учениците му не смятат математиката за скучен и досаден предмет, напротив, успява да ги провокира така, че да часът да бъде забавен, да извлекат максимално важното. Училището е участник в партньорски проект по „Еразъм +“ „Да почувстваш математиката“, домакин е на заключителния етап, но заради пандемията той се измества във времето. И участието в този проект е част от отношението на учителя по математика към предмета, на желанието му децата наистина да „усетят“ математиката.

Когато става директор Динко Цвятков получава подкрепата на целия екип в училището. Една от причините е, че достатъчно дълго са работили заедно, но по-важното е общото желание да върнат училището сред търсените и желаните от децата в Стара Загора. “Целта ни е да покажем, че и ние можем. Като говорим за иновативни училища, дали ще проверявам контролните с червен или зелен химикал, не е иновация. Иновация са нещата, които правят нашите деца, посоката, в която се развиват. Иновация е да търсят, да мислят, да анализират…” казва той. Иновация е и откриването на учебната година на мемориала „Бранителите на Стара Загора“ на 15 септември 2018 година, два месеца след като поема поста. Първата учебна година минава в друга сграда заради основен ремонт на базата. На 15 септември 2019 година откриването е двора на изцяло обновената сграда, на която, за съжаление, не успяват да се нарадват – през февруари имаше грипна ваканция, после дойде извънредното положение. А с него – и новите изпитания и предизвикателства.

Натоварването за Динко е по-голямо – цялата организация на онлайн учебния процес в училището пада върху него. Но за една седмица влизат в ритъм, благодарение на всеотдайната работа на всички, преподавателите по информатика са денонощно на разположение, за да помагат на родителите, да създадат профилите на децата. Имали подкрепата на РУО и МОН, от Община Стара Загора дарили компютри, които предоставили на деца в неравностойно положение. С колегите се шегували, че българските учители са като армия, която много бързо прегрупира редиците си, веднага прие други тактики, друг позиции, за да се справят със ситуацията.

Питам ги за кого е по-голямо предизвикателство онлайн обучението – за учителите или за учениците и как съчетават ролите учител-родител в тази обстановка? „Един учител ако спре да учи нови неща, той не е пълноценен специалист, така че и ние си оставаме ученици. Предизвикателство е за всички – и за ученици, и за родители и за учители. За много кратко време прекроихме начина на работа, за да успеем да създадем у учениците и техните родители усещане за спокойствие. Без сътрудничеството ни с нашите възпитаници и техните семейства, ние нямаше да се справим с онлайн предизвикателството. И ние най-сърдечно им благодарим. В нашата професия най-труден е балансът между дълга към работата и родителския дълг. Понякога съчетаването е наистина трудно, но ние обичаме нашите деца – и биологичните, и тези в училище. Водени от обичта си, ние сме се научили да бъдем търпеливи и разбиращи“, отговаря Мария. 

Социалната изолация има помага да преоткрият очарованието на споделените мигове със семейството. Променят ежедневието си така, че всеки да поеме своята отговорност в организацията му и да разкрие в пълна степен заложбите си. Отделят повече време на семейните игри и  забавления. „Изолацията ни научи и да отсяваме информацията, която достига до нас. Щастливи сме от факта, че децата ни започнаха да се замислят върху огромния и противоречив информационен поток и в крайна сметка сами стигнаха до съществени анализи. Децата ни са добри и разумни. И на тях им се наложи да преподредят  приоритетите си. И двамата се мобилизираха, за да се справят успешно с онлайн обучението. Развиха неподозирани и за тях самите умения.

На всички ни липсват контактите с близки и приятели, но имаме отговорността да ги пазим. Чуваме се редовно по телефона и чертаем съвместни планове за срещи и почивки. Сякаш сега оценихме свободата, която сме имали, но това да мечтаеш и да мислиш позитивно, никой не може да ни отнеме“, продължава тя.

Динко ми обяснява, че абитуриентският бал ще липсва на децата, но са намерили начин при получаването дипломата всеки абитуриент да се снима със знамето на училището, облечен в тога, да хвърли шапката, но индивидуално. Надяват се обаче да успеят да направят около средата на юни едно изпращане в двора, при спазване на изискванията. 

Семейството няма да изпрати на абитуриентски бал Николай, който завършва с пълно отличие, но пък не смятат, че това е драма. „Животът е пред него и ще има много прекрасни поводи за празнуване. Аз съм оптимист и знам със сигурност, че някой ден ще празнуваме абсолвентските  балове на децата си. Който и път да изберат, ние ще ги подкрепяме винаги,“ казва Мария в ролята на майка.

Покрай абитуриентите, които излизат от училище, става дума и за тези, които ще дойдат наесен в гимназиалния етап. Директорът с гордост казва, че ще има паралелка „Софтуерни и хардуерни науки“, СТЕМ профил  (от английски stem – наука, технологии, инженерство и математика) и започва да обяснява, че идеята е в бъдеще с проекти, финансирани от МОН и Еразъм + да развиват СТЕМ среда, в която да имаме практическо приложение на науката и инженерството, връзката между отделните предмети, за да можем да ги обединят, променят стереотипите на преподаване. Защото биологията не се учи заради биологията, а в тясна връзка с физиката, химията и математиката.

А когато ги помолих за пожелание за празника, правото да го изкаже се падна на литератора Мария: „В навечерието на най-светлия ни празник – този на славянската писменост и култура не е време за разединение, а за обединение. Заедно сме по-силни, по-знаещи и по-можещи. Искаме да пожелаем на всички да са живи и здрави и винаги целеустремени. Двамата солунски братя Кирил и Методий са имали една цел – да опазят писмото ни, да защитят правото му да бъде редом до еврейското, латинското  и гръцкото. Днес – в 21. век, ние трябва да пазим заветите на миналото, да осмислим настоящето и да осигурим достойно бъдеще за поколенията след нас. Нека ценим знанието и светлината му озарява душите на всеки българин, независимо в кое кътче на света се намира.”

Таня ИВАНОВА

Pin It on Pinterest