Не чети тези 5 руски постапокалиптични книги!
Ако си чувствителен човек, моля не чети тази статия.
Ако обаче искаш да усетиш прилив на адреналин, ето някои от най-добрите книги на съвременни руски автори за тоталната разруха на обществото.
- Братя Стругатски – „Пикник край пътя“
През 1970-те години на Земята се появяват няколко странни зони. Законите на физиката там не важат и най-вероятно тези зони са създадени от напреднала цивилизация от друга планета.
Хората нямат право да влизат в тези зони, но така наречените „сталкери“ – хора, които пренебрегват закона, влизат в Зоната и събират артефакти с извънземни характеристики, а след това печелят пари, продавайки същите тези предмети на черния пазар. Те могат да бъдат опасни за човечеството, ако се окажат в грешните ръце. Сталкерите рискуват живота си всеки ден, но също така осъзнават, че не могат да живеят без Зоната.
Това вероятно е най-известното произведениe, написано от братята научни фантасти. То вдъхновява и Андрей Тарковски да заснеме филма „Сталкер“. И още нещо – поредицата от видеоигри С.Т.А.Л.К.Е.Р. също са базирани на романа.
- Дмитрий Глуховски – „Метро 2033“
Повечето големите градове по света са напълно унищожени по време на размяна на ядрени удари през Третата световна война. Малцина оцеляват и се скриват в московската подземна железница, която е най-голямото атомно убежище в света. Малкото останали живи се опитват да засадят зеленчуци в тунелите на метрото. Някои смели „сталкери“ се качват в опасния свят на повърхността и носят лекарства и оръжия.
Този роман носи феноменална популярност на младия си автор през 2002 г., когато той го качва онлайн. Не е изненадващо, че той пише няколко продължения и е създадена видеоигра, базирана на този сюжет. Нещо повече, Глуховски издава „Вселената на метрото“ – поредица от фанфик романи, които имитират или продължават оригиналните му сюжети.
Нещо повече, неотдавна Глуховски написа и направи аудио запис на творбата си, ПОСТ, в която се разказва за Русия след мащабна война и епидемия… всички региони на страната са заразени и охранителен пост на река Волга се опитва да не допусне заразени хора в Москва… Страшно! (Между другото то може да се намери на руски на платформата Storytel, която сега предлага 30 дни безплатно ползване!)
- Татяна Толстая – „Слинкс“
В постапокалиптичния свят всичко се е променило драстично. Абсолютно всичко, което хората са изградили и създали, е унищожено, включително и техният език. Хората вече не съществуват и вместо това има странни същества, които говорят причудлив език.
Кысь е тъмна сила, която никой не е виждал, но плаши всички със своя вой. Може също така внезапно да убие или да отнеме нечии мозък. Това гнусно и отвратително същество прави живота в постапокалиптичния град още по-труден.
Толстая е потомък на Лев Толстой и пише този роман 14 години. Тя играе много с езика, създавайки куп неологизми и използва карикатурен жаргон и нецензурни думи.
- Сергей Лукяненко – „Нощен патрул“
Освен нашия обикновен човешки свят, съществува и светът на Другите: магьосници, вещици и вампири. Те приличат на хора и живеят в Москва сред нас, но се бият помежду си, тъй като светът на Другите е разделен на „тъмните“ и „светлите“ части.
След голяма война те се помиряват, но продължават да се наблюдават едни други. „Нощен патрул“ е първата част от поредица романи, в които другите Светли се охраняват през нощта, за да се уверят, че Тъмните са под контрол и не изпълняват своите гнусни планове, с които вредят на обикновените хора. Разбира се, не всеки следва правилата и има инциденти.
Лукяненко вече е легенда в жанровете фентъзи и научна фантастика в Русия, както и в чужбина, след като през 1980-те години започва да публикува своите истории и печели десетина награди в своята област. Написал е поредица от книги за Патрула: „Дневен патрул“, „Нощен патрул“ и други. Истинската му слава идва през 2004 г., след като Тимур Бекмамбетов екранизира „Нощен патрул“ (а след това и други части от поредицата – „Дневен патрул“). Между другото, Лукяненко твърди, че неговият „Нощен патрул“ няма нищо общо с песента на Джордж Р. Р. Мартин „Песен за леда и огъня“.
- Яна Вагнер – „Вонгозеро“
Тайнствена и смъртоносна епидемия от грип се разпространява из Москва и целият град е затворен под карантина. Главният герой Сергей търси начин да оцелее . Той грабва цялото си семейство и се опитва да избяга в Република Карелия в северната част на Русия. Установява се на необитаван остров на езерото Вонгозеро.
Натъпкано в затворено пространство в изолация, семейството трябва не само да се крие и да оцелява, но и да реши личните си проблеми. За някой, който е затворен под карантина у дома, книгата вероятно ще бъде доста актуална.
Романът е написан и се появява в интернет по време на първата голяма пандемия – на свинския грип от 2011 година и е литературният дебют на Вагнер. Яна създава няколко романа от жанра дистопия, а „Вонгозеро“ е екранизирано и показано по телевизията като „Епидемия“. На руски може да се открие на видеоплатформата Premier, която обяви свободен достъп за времето на самоизолация заради коронавируса.
автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
