Най-ужасяващите съветски проекти за бойни кораби

Тези морски чудовища са предназначени да станат най-мощните сили, с които всички да се съобразяват, но никога не стигат до производствен етап – по различни причини.

Как всъщност щяха да изглеждат, ако наистина бяха създадени?

Бойните кораби на Сталин

Германска разузнавателна снимка на Съветския съюз, направена през юни 1942 г.
Германска разузнавателна снимка на Съветския съюз, направена през юни 1942 г.Public Domain

Още през 1930 г. съветското ръководство иска да създаде мощен океански флот, който да балансира водещите световни сили. Така че основният акцент е върху създаването на няколко бойни кораба по проект 23 „Съветски съюз“.

Те биха се превърнали в най-големите и мощни бойни кораби от средата на 1930-те години с водоизместимост 65 000 т, достигайки 270 м дължина и 38 м широчина. Двигателят на всеки кораб трябва да има 200 000 конски сили и да може да накара тези морски чудовища да се движат със скорост 29 възела (около 53 км/час) с около 1300 моряци и офицери на борда.

Основните им оръжия трябва да бъдат три 406-мм артилерийски оръдия, които изстрелват 1105-килограмови снаряди на разстояние до 46 км.

В същото време тези бойни кораби трябва да имат дебела броня, която достига повече от 4 м широчина на конкретни места, за да издържа на експлозия равна на 750 кг тротил.

Корабостроителница „Орджоникидзе“ в Ленинград, където са направени бойните кораби
Корабостроителница „Орджоникидзе“ в Ленинград, където са направени бойните кораби „Съветския съюз“ и „Чкалов“. Заснето на 26 юни 1941 г. от немски разузнавателен самолет.Public Domain

И все пак Втората световна война променя плановете на съветското ръководство за изграждането на тези чудовища, тъй като армията се нуждае от други, по-важни оръжия на бойното поле. Нито един кораб не е напълно завършен, а корпусите им са разглобени и използвани за изграждане на ленинградски отбранителни съоръжения.

След като войната приключва, съветската икономика няма пари да си позволи толкова амбициозен проект. След години той остарява и страната решава да се съсредоточи върху създаването на проекти от новата ера, като самолетоносачи.

Десантна подводница

Съветска ядрена подводница
Съветска ядрена подводница „Акула“Public Domain

Ядрените подводници по проект 717 са замислени като първите в света съветски десантни подводни „чудовища“, които да прехвърлят морските пехотинци заедно с тежки и леки бронирани превозни средства до вражеските брегове, без да бъдат видени.

Проектът стартира през 1971 година. Всяка подводница може да вземе на борда си 20 танка и лека бронирана техника.

В допълнение към това всяка от тях трябва да бъде въоръжена с 252 военноморски мини, 6 торпедни тръби и две 30-мм артилерийски оръдия.

„И все пак тези подводници никога не са създадени, тъй като в средата на 1970-те Москва трябва да започне спешно да работи по създаването на ядрени подводници с междуконтинентални балистични ракети на борда, за да достигне военен паритет със САЩ – нейният основен противник по време на Студената война. Ето защо правителството изоставя проекта за тези десантни подводници и започва работа по нови видове подводници“, каза пред Russia Beyond професорът от Академията за военни науки Вадим Козулин.

Най-големият съветски самолетоносач

Самолетоносач по проект 1143
Самолетоносач по проект 1143Public Domain

Самолетоносачите по проект 1143.7 е замислен като съперник на най-големите американски самолетоносачи с възможност за съхраняване на борда на 70 самолета, бомбардировача и хеликоптера – пълна плаваща авиобаза.

Руски хеликоптер Ка-27ПС
Руски хеликоптер Ка-27ПСPublic Domain

Всеки кораб по проект 1143.7 има водоизместимост 80 000 т (за сравнение американският USS Nimitz има водоизместимост от 90 000 т). Всеки от руските самолетоносачи трябва да достига близо 325 м дължина и почти 70 м широчина.

Такива кораби биха могли да прекарат четири месеца в открито море, без да посещават пристанища и да вземат на борда най-новите самолети на своето време – Су-33, вертолети Ка-27 и шпионски самолети Як-44. Междувременно конструкторите също планират да инсталират на борда комплекси „Гранит“, за да защитят плаващата авиобаза от врагове в открито море.

Тежкият крайцер и самолетоносач
Тежкият крайцер и самолетоносач „Киев“, 1985г.Public Domain

И все пак Съветският съюз се разпада през 1991 г. и Москва има други въпроси, върху които да се съсредоточи в новата ера на своята история. Така новите проекти за самолетоносачи са изоставени и вече изградените корабни корпуси са разглобени през 1992 година.

автор: ИГОР РОЗИН

източник: www.bg.rbth.com

Pin It on Pinterest