Най-страшната трагедия на съветския флот

През лятото на 1941 г. Балтийският флот започва преход от почти превзетия от германците Талин, към Ленинград. Поради късогледството на съветското командване моряците преминават през същински ад.

В края на лятото на 1941 г. съветският флот преживява едни от най-черните дни в своята история. На 28 август, практически пред очите на втурващите се към Талин германски войски, Краснознаменният Балтийски флот напуска пристанището на столицата на съветска Естония и тръгва към Ленинград. Така нареченият Талински преход завършва със загубата на над 50 кораба и коства живота на повече от 10 000 съветски войници, моряци и цивилни.

Капан

Талин става главна база на съветския Балтийски флот малко след присъединяването на балтийските държави към СССР през 1940 година. Градът е добре подготвен за отразяване на нападения по море и въздух. Укрепленията на сушата обаче си остават слабото място в отбраната – никой дори не си помисля, че врагът ще успее да премине през Литва и Латвия, за да стигне до столицата на Естония.

Обаче точно това се случва. В началото на юли група армии „Север“ навлиза на естонска територия и на 7 август достига крайбрежието на Финския залив, като по този начин откъсва града по суша от основните сили на Червената армия. Но дори и при тази ситуация съветското командване не дава заповед за евакуиране на Талин, като планира да го защитава до последно. Същевременно силите за отбрана не са големи: части от 10-ти стрелкови корпус, моряци, подразделения на НКВД и отряди за местна самоотбрана.

На 25 август ситуацията става критична – съветските войски са изтласкани обратно към главната отбранителна линия в околностите на Талин, а немската артилерия получава възможност да открите обстрел по целия град и пристанището. Помага само факта, че корабите на Балтийския флот вече могат да стрелят по врага. Тази огнева поддръжка е много полезна за войските, прикриващи дългоочакваната евакуация на Балтийския флот, обявена на 27 август от нейния командващ вицеадмирал Владимир Трибуц.

Евакуация

През целия следващ ден и цялата нощ Съветите се качват на корабите – в обстановка на пълен хаос и отсъствие на каквато и да е система. Към всичко това трябва да се добави и паниката – битките вече са по улиците на града.

Корабите са претоварени, няма достатъчно място за всички войници и моряци. За техника изобщо не може и да става дума – тя е хвърлена в морето или унищожена. На борда не се качват и много от сражаващите се с врага в този момент части на Червената армия. Когато немците окупират Талин, те пленяват около 11 000 съветски войници.

На 28 август 225 кораба от Балтийския флот в състава на четири конвоя напускат Талин и се отправят към военноморската база в Кронщат на остров Котлин близо до Ленинград. На борда им, според различни източници, има от 20 до 41 хил. души, сред които военнослужещи от 10-ти корпус, цивилни и ръководството на съветска Естония.

Катастрофа

Командването на Балтийския флот е добре осведомено, че още от юли германците и финландците силно минират Финския залив, но не прави нищо за разрешаването на проблема. В резултат на това минните полета, през които трябва да преминат съветските кораби, се превръщат в основната причина за трагедията.

Конвоите се движат изключително бавно след миночистачите, чиято задача е да откриват и унищожават мини. Често съветските кораби, попаднали под обстрела на вражеската брегова артилерия или атакувани от фински торпедни катери (германските кораби не участват в боя), излизат от тесния разчистен път, натъкват се на мини и потъват буквално за няколко минути.

Бавно движещата се маса от кораби става отлична мишена за самолетите на Луфтвафе, които я обстрелват, сякаш са на учение. И дори ако немските летци не успяват сами да потопят корабите, то те ги повреждат, а корабите често излизат от курса си и биват унищожени от мините.

Съветската авиация не е в небето. Закъснялата евакуация се провежда, когато всички писти около Талин отдавна са загубени. Изтребителите могат да обезпечат поддръжката на конвоите само на последния етап от маршрута. Докато моряците горчиво се шегуват: „Отидохме от Талин до Кронщат под прикритието на немските бомбардировачи.“

Командването на флота губи контрол над операцията почти веднага след излизането от Талин. Корабите действат на свой риск и продължават да масово да потъват от мини. Дори и малкото миночистачи са взривени и потопени, защото правят прехода през нощта. Почти напълно унищожен е целият ариергард (пет от шест кораба), който от самото начало няма миночистачи.

Загубите са огромни. И така, от 1280 души на борда на потъналия транспортен кораб „Алев“ оцеляват само шестима. Заместник-началникът на Специалния отдел на 10-и стрелкови корпус – лейтенант от Държавна сигурност Доронин докладва, че чува многобройни изстрели с револвери по време на потъването на кораба „Верония“ – хората не искат да потънат живи.

Под постоянните атаки на немските самолети моряците все пак успяват да спасят от водата близо 9000 души. Едва когато приближават Кронщат, в небето се появява съветската авиация и Балтийският флот започва да се чувства в безопасност.

През огън и вода

За три дни, в течение на които преминава Талинският преход, Балтийският флот губи от 50 до 62 кораба, сред които ескадрени миноносци, есминци, подводници, миночистачи, стражеви, погранични и торпедни катери. Голяма част от загубите (над 40) са транспортни и спомагателни съдове. Немците пък губят 10 самолета.

Загиват между 10 и 15 хил. души. Освен загиналите цивилни, Червената армия и Военноморският флот на СССР губят и множество войници от 10-ти стрелкови корпус и моряци, притежаващи безценен боен опит от Естония.

Въпреки големите загуби, Балтийският флот си остава боеспособна единица. След като преживява това изпитание, той обаче не получа много време за отдих. Още следващата седмица започват тежките битки за Ленинград, в които му предстои да изиграе значителна роля.

Pin It on Pinterest