Най-странните магазини в Съветския съюз
Плановата икономика като че ли не предоставя на съветските граждани избор – всички ходят еднакво облечени и в много домове мебелите са едни и същи.
И все пак в СССР има голямо разнообразие от магазини, а понякога те са и твърде необикновени.
Радиостоки
Леонид Гайдай/“Мосфилм“, 1973
В съветската кинокомедия „Иван Василиевич сменя професията си“ цар Иван Грозни попада в съветско време, но не може да се върне – машината на времето на злополучния учен Шурик се счупва. Половината филм ученият обикаля съветските магазини „Радиодетайли“(„Радиодетали“ на руски) и „Радиостоки“ („Радиотовари“ на руски) и се опитва да купи необходимия му детайл, за да поправи изобретението си.
Истината е, че магазини за „радиостоки“ е имало в много градове и сръчните съветски граждани понякога сами са си сглобявали радио, поправяли са телевизори и вероятно са могли да си построят у дома и ракета.
Радиоактивни стоки
А. Сергеев-Василиев/ТАСС
„Изотопи“ – така се нарича специализираният магазин в Москва, където се продават радиоактивни вещества! В СССР искат да внедрят мирния атом във всекидневието на гражданите. С помощта на изотопи хората могат да съхраняват картофите, да се избавят от канализационни течове и дори да преброят рибата.
А. Лобов/Sputnik
Разбира се не всеки може да купи изотоп и специалният контейнер, който спасява от радиация, трябва да бъде върнат в магазина. Чети по-подробно за продажбата на изотопи тук.
Синтетика
Леонид Гайдай/“Мосфилм“, 1968
Героят на още един съветски филм „Диамантената ръка“ обикаля по магазините, в които се продават абсолютно еднакви домашни халати, и пита: „Нямате ли същия, само че със седефени копчета?“ Тази фраза е станала истински мем.
Муса Селимханов/Sputnik
В СССР облеклото като цяло е от натурални материали – памучни и басмени рокли, вълнени костюми… Всички жени обаче мечтаят за „кримпленови“ тоалети от чужбина. Първо, те са в най-различни ярки цветове, а второ, много лесно се перат и почти не се мачкат.
Фред Гринберг/Sputnik
В края на 1950-те – 1960-те профилните магазини „Синтетика“ се появяват в центъра на Москва и други големи градове. Там се продава и връхно облекло, и дамски тоалети. Само че те не са евтини (и силно се наелектризират, но красотата изисква жертви!)
Гъби
Гъбите са били (и си остават) истинска страст на съветския човек. Мнозина ходят да събират гъби в горите и отлично познават видовете гъби, а освен това знаят къде да ги намерят. Не всички обаче имат възможност да отидат рано сутринта в гората и точно за тях има специализиран магазин „Гъби“ („Грибы“).
На рафтовете на този магазина има сушени гъби, а в големи каци се съхраняват осолени гъби, които човек може да си купи на килограм. Особено популярни са гъбите пачи крак и рижики. По-късно магазинът се нарича „Гъби-горски плодове“ („Грибы-ягоды“) и в него вече се продават и други горски дарове.
Химикали
Архив ЦИГИ
Недалече от Кремъл в съветско време има магазин „Химически реактиви и особено чисти вещества“. В СССР се шегуват, че това е „магазинът на младия терорист“, защото тук често идват ученици и си купуват реактиви за различни опити по химия.
Стоки от автомат
„Строительство и архитектура Москвы“ №1, 1969
В центъра на Москва има истински магазин на бъдещето „Прогрес“ („Прогресс“ на руски). В него за първи път в страната е въведена търговията от автомати. Асортиментът не е голям – бутилирани млечни продукти – мляко, кефир, ряженка, а също и сметана в буркани. Човек може да си купи също сандвичи и наливно олио. И непременно всеки, който влиза в магазина, на излизане си взема изключително вкусните глазирани сирники.
1000 дреболии
Сергей Соловьов/Sputnik
Показателно явление за онази епоха са популярните магазини „1000 дреболии“, подобни на разпространените в България „магазини за 1 лев“, някои от които работят и до ден днешен. В тях човек може да си купи огромен брой домашни стоки – катинари, звънци, гвоздеи, копчета, лъжици, моливи, пазарски мрежички и още много други неща.
Неща втора употреба
Николай Акимов/TАСС
Много популярни в СССР са „Комисионните магазини“ или по-просто наричани „комисионки“. Съветската власт организира цяла верига такива магазини, за да се бори с черния пазар на прекупвачите. По същество тези магазини са посредници между хората, които продават (и дават процент като комисиона на магазина), и хората, които купуват. В тези магазини има никому ненужни вехтории и посуда, но може и да се намерят вносни обувки и дрехи, носени или поправени, но в прилично състояние, които се продават на безценица. Тук човек може да намери и добра, макар и стара, фото- и видеотехника.
източник: RUSSIA BEYOND
