Най-красивите руски джамии отвътре

07.06.2022 Редактор

Ислямът е втората по разпространение религия в Русия.

На територията на страната са построени множество джамии (само в Чечения те са над 1200). Избрахме най-впечатляващите – не само отвън, но и отвътре.

Московската съборна джамия

Към днешна дата това е най-високата джамия в Източна Европа. Височината на минаретата ѝ е 78 м. Джамията се намира в Москва, в района на проспект „Мир“.Legion Media

В годините на Сталин религиозните съоръжения активно се затварят и се преформатират в складови и други стопански помещения или просто се унищожават. Но не и съборната джамия. Тя е основана през 1904 г. със средства на търговеца Салих Ерзин, който се занимава с платове и кожи, и никога не е закривана. Съветският съюз, който се стреми да подобри отношенията си с мюсюлманския свят, често води в нея ръководителите на различни държави от Близкия изток.А. Савин, WikiCommons

Днешната джамия не е реконструкция на старата, а е нова сграда, построена на мястото на старата през 2015 година. В основата ѝ има 131 подпорни колони, тъй като под сградата минава подземната река Напрудная, а край нея върви и линия на метрото. А. Савин, WikiCommons

За молитвите са отредени три от общо шестте етажа. В джамията има голяма и малка зала за молитви (малката зала повтаря пространството на старото здание на Съборната джамия, съществувало тук до 2011 година).Рамил Ситдиков/Sputnik

По периметъра на залите са разположени балкони, които побират много хора. Общо в джамията могат да се поберат до 10 000 души. Мраморът за декорацията е внесен от Канада (този вид е най-подходящ за студен климат), а основният кристален полилей с тегло 1,5 тона и парадните резбовани врати са подарък от правителството на Турция.

„Гордостта на мюсюлманите“

Саид Царнаев/Sputnik

Джамията оправдава името си. Белият мрамор, изобилието от злато и ръчният рисунък превръщат „Гордостта на мюсюлманите“ в една от най-красивите Джамии в Русия.Сергей Корнеев (CC BY-SA 4.0)

Джамията е построена през 2019 г. в гр. Шали, който се намира на 30 км от Грозни, столицата на Чечения. Кръстена е на пророка „Мохамед“ (пълното название на джамията е „Гордостта на мюсюлманите“ пророк Мохамед). В момента това е най-голямата джамия в Европа, която побира над 30 000 души вътре и още 70 000 на прилежащата ѝ територия.Сергей Корнеев (CC BY-SA 4.0)

Архитектурата на джамията съчетава персийски, средноазиатски и византийски стил. Вътре е облицована със снежнобял мрамор от остров Тасос, който е известен със светлоотразителните си свойства и с това, че позволява температурата в горещо време да се стабилизира. Вътре има множество ръчно изработени декоративни елементи. Например, рисунка със злато под купола и композиция от цветен мрамор.Саид Царнаев/Sputnik

Централното украшение в джамията е полилей с тегло почти 3 тона, направен по специална поръчка в Турция, както и 395 лампи, украсени със злато и камъни Swarovski.

Санкт-Петербургската съборна джамия

Пьотр Ковальов/ТАСС

Някога това е главната джамия в Руската империя и най-голямата в Европа. Днес Санкт-Петербургската съборна джамия е известна най-вече като единствената джамия, построена на речен остров, както и като джамията, тясно свързана с гробницата на Тамерлан в Самарканд.Purpleabyss (CC BY-SA 4.0), А. Савин, WikiCommons

Куполът на джамията практически напълно повтаря купола н асамаркандската гробница. Детайлите също се коренят именно там: художникът Л. Максимов специално посещава Самарканд, за да направи копия на орнаментите на джамиите Шах-Зинде и Гур-Емир.Canes (CC BY-SA 3.0), Маргарита Закарян (CC BY-SA 3.0)

Джамията е основана през 1910 година. Наричат я още синята джамия: порталът ѝ, куполът ѝ и минаретата са покрити със синя керамика.Сергей Конков/ТАСС

На трите си етажа тя може да побере до 5000 души. На последния етаж, под самия купол, има широка мраморна стълба. В петък и на празници това е още едно място, където могат се молят, освен на първия етаж.

„Кул Шариф“

Егор Алеев/ТАСС

Тази джамия е построена на мястото на друга джамия, разрушена през 1552 г. от войските на цар Иван Грозни по време на щурма на Казан, столицата на Казанското ханство. И древната, и съвременната джамия носят името „Кул Шариф“ – последният имам и един от най-уважаваните от татарите хора (той е Сеид – почетна титла за потомците на пророка Мохамед). Тогава, по времето на щурма, всички загиват, включително Кул Шариф, а градът е изгорен.Максим Туманов/ТАСС

Не е известно как е изглеждала първата джамия „Кул Шариф“. Съвременната ѝ версия е самостоятелен проект. Издигната е през 2005 г. в чест на 1000-годишнината на Казан. Днес това е главната съборна джамия на република Татарстан.Василевс (CC BY-SA 4.0)

Вътрешното пространство е предвидено за 5000 души. Основният купол на зданието с диаметър 17 метра е дкориран по подобие на знаменитата „Казанска шапка“ – една от царските регалии на руските царе.Василевс (CC BY-SA 4.0)

Джамията е облицована с гранит и мрамор от Урал, в нея има кристален полилей от Чехия с тегло почти 2 тона, а килимите в нея са подарък от Иран.

В вътрешната част има и много ръчно изработени елементи. Например, мазилки и мозайки, изработени по технологии от XVI век.

„Сърцето на Чечения“

Тази джамия в центъра на Грозни е направена по подобие на Синята джамия в Истанбул. Открита е през есента на 2008 г. и е кръстена на първия президент на Чечения Ахмат-Хаджи Кадиров.Сара Саитова (CC BY-SA 4.0)

Отвътре „Сърцето на Чечения“ е облицована с бял мрамор от руския остров Мармара Адасъ и е украсена с традиционни чеченски шарки – т.нар. „бустами“ (майсторите, изрисували джамията, също са от Турция). Има и текстове от корана, изписани с най-висока проба злато.Салман (CC BY-SA 3.0)

В джамията има 36 полилея с кристали Swarovski и чеченски орнаменти, повтарящи мюсюлманските светини: 27 от тях повтарят формата на джамията Кубат-ас Сахра в Йерусалим, 8 – джамията Ровзат-Небеви в Медина, а най-големият полилей повтаря по форма Кааба в Мека.Вячеслав Аргенберг (CC BY-SA 4.0)

Общо за създаването на колекцията от полилеи са изразходени няколко тона бронз, 2,5 кг злато и над 1 милион детайла!Legioner2016 (CC BY-SA 4.0), Marie Čcheidzeová (CC BY-SA 4.0)