Наръчникът на КГБ за разкриване на чуждестранни шпиони

В СССР КГБ създава наръчник, в който подробно е описано как трябва да изглежда един чуждестранен шпионин. Някои от характеристиките са направо ласкателни.

В разгара на Студената война службите за сигурност от двете страни на Желязната завеса трябва да бъдат бдителни и да се оглеждат за шпиони, внедрени от врага. Съветският КГБ е известен с безмилостната си борба срещу шпионите на ЦРУ, действащи под прикритие в Съветския съюз.

За да помогне на своите агенти да открият шпионин сред чуждестранните граждани, които законно са пристигнали в СССР, съветската тайна полиция изготвя документ, озаглавен „Как да открием чуждестранен шпионин“.

В наръчника, който може да бъде намерен онлайн, са изброени редица черти, които според КГБ са присъщи на шпионите, действащи в СССР. Някои от точките са оправдани, но други звучат така, сякаш са взети назаем от книга за Джеймс Бонд.

„Водка Мартини. Разклатена, не разбъркана“

Legion Media

Наръчникът на КГБ е разделен на глави, всяка от които е посветена на различни аспекти от живота в СССР. Някои части описват подробно работата на шпионина с документи, докато други съветват съветските контраразузнавачи да търсят слепи петна в биографията на потенциален шпионин.

И все пак най-интересните части от наръчника на КГБ описват външния вид на шпионина и неговите вкусове към алкохола и жените.

„Външен вид: винаги чист, спретнат, показва качествата на културен, необичайно учтив, уважителен човек, черти, които не винаги са присъщи на средния ни работник. Той е услужлив, особено към жените (става, ако в стаята влезе жена, сваля шапката си при поздрав и рядко подава ръка)“, се казва в наръчника.

Според КГБ чуждестранният шпионин винаги е джентълмен с елегантен вкус и жажда за лукс.

Типичният шпионин от Студената война цени редките ястия като стриди и миноги. Смята се, че за разлика от типичния съветски работник, той се въздържа от ядене на хляб и знае как правилно да приготвя коктейл.

Агентът на чуждото разузнаване „смесва алкохолни напитки с лед, вода и ги пие на малки дози, сякаш ги вкусва“, се казва в наръчника.

„Образцов работник“

Архивна снимка

Като се има предвид предположението, че шпионинът разполага с неограничени ресурси, КГБ заключава, че един таен агент няма да се интересува твърде много от размера на съветската си заплата.

„Той търси работа с опростена регистрация и гъвкав график. Демонстрира безразличие към бъдещата си заплата“, се казва в наръчника.

В същото време КГБ предполага, че шпионинът ще бъде склонен да угоди на шефовете си, като работи по-усилено от средния съветски работник. В подкрепа на този аргумент е предоставено доста иронично обяснение.

Шпионинът е „развил навик да работи само добре в производството, [защото] чуждестранните работодатели не толерират лошата работа в чужбина“, се посочва в ръководството.

Малки пропуски

Legion Media

Разбира се, никой не е съвършен… дори и чуждестранният шпионин. И в КГБ го знаят. В наръчника са включени и черти, които в СССР се смятат за груби, но се счита, че са типични за хората, израснали на Запад.

„По навик той може да постави краката си на повдигната платформа, да дъвче дъвка или да пуши в автобуса, в киното или в магазина, както е прието в много чужди страни“, се казва в наръчника.

Чуждестранният шпионин би имал и „неприятния“ навик да „подслушва разговорите на други хора“.

Освен донякъде забавните съвети в стил „Джеймс Бонд“, наръчникът чертае вероятен портрет на човек, който цени личното пространство, търси секретна информация и се издава, като спазва навици, присъщи на жителите на западните страни.

автор: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest