Накити от мъниста или как се пазят традициите
Гостите на Етнографския музей ”Етър”, които на 2 април т.г. се разходиха из експозицията, имаха възможност да усетят магията на един от традиционните за българката занаят – плетенето с мъниста.
Този път вплетените мъниста се превръщаха в чудни накити – колиета и гривни. Как само с конец, игла и една кука за плетене малките разноцветни зрънца се превръщат в красиви накити, които всяка жена би носила с удоволствие, показа старозагорската майсторка Таня Иванова. Колиетата от мъниста се ценят много, защото имат висока художествена стойност.
Безплатното обучение в „Етър“ бе част от Европейските дни на художествените занаяти, а Таня Иванова е позната на публиката в музея от участието си във изложението „Вплетени традиции“ през септември 2021 година. Този път тя бе довела и своя „асистентка“ – Нели Филипова. Двете са дългогодишни журналистки, но приятелството им не е свързано само с професията, а и с усета към красотата. Таня се гордее, че успя да спечели своята приятелка и тя за кратко време от чирак вече е калфа в изработването на бижутата.
„Нашето ателие събра неочаквано много хора, извън работещите в музея. На снимките се вижда с какво внимание и интерес следяха и разказите, и показите. Разбира се, за толкова кратко време не може да се научи много, не може и да се завърши продукт. Но може да се събуди интерес, да се провокира умение, да се запали мерак за нещо повече. Сигурна съм, че в различна степен и по различен начин тези момичета ще продължат да се интересуват от този занаят. Едни ще продължат да плетат, други ще останат само ценители, но на всички ще им остане хубав спомен от това преживяване“, споделя Таня.
Тя най-много се радва, че интерес към това изкуство проявиха децата, които заедно с родителите си гостуваха в този ден на музея. Нейното искрено желание е именно младите хора да научат повече за българските традиции, да заживеят с тях и да ги заобичат, а това е част от политиката на РЕМО „Етър“. От малкото зърно може да покълне здраво растение, смятат Таня и Нели и приемат като мисия работата с най-малките. И вярват, че колкото е вярно твърдението, че занаят се краде, толкова е вярно и друго – занаят не бива да се крие, а да се разпространява. Затова са готови да покажат уменията си на всеки, които поиска.
