На 7 февруари 1943 г. първият влак по Пътя на Победата пристига в блокадния Ленинград
Временната железопътна линия Поляни – Шлиселбург, дълга 33 км, изиграва важна роля в съдбата на обсадения град.
По нея преминават 75% от товарите, внасяни в Ленинград. За целия период по линията пътуват 5440 влака, които доставят над 4,5 милиона тона товари.
Държавният комитет по отбрана разпорежда за 20 дни да се построи 33-километров път с големи мостове през реките Нева, Назия и Чьорная, 20 малки моста и 3 станции.
Проектирането и строителството се извършва денонощно. Маршрутът е положен в условия на липса на пътища и минусови температури, през гори и блата, осеяни с неексплодирали снаряди и мини. Въпреки това пътят е изграден предсрочно – за 17 дни.
Линията е положена по левия бряг на Нева и южното крайбрежие на езерото Ладога, в някои райони на 3-4 км от германските артилерийски позиции, затова движението се извършва само през нощта.
Пътят е под постоянен обстрел, за което получава прякора „коридор на смъртта“. По време на неговата експлоатация загиват 110 души, а 175 са ранени.
Сред онези, които построяват Пътя на Победата и осигуряват функционирането му, има много жени. Много млади момичета играят ролята на „живи светофари“ – регулировчици застават на всеки 2-3 км и с помощта на ръчни керосинови фенери дават сигнал на шофьорите да спрат или да преминат.
Снимки: архив на Централния музей на железопътен транспорт на Руската Федерация и Октомврийската железница.
