На 22 ноември 1941 година първите камиони с храна преминават през леда на Ладожкото езеро към блокадния Ленинград
30-километровият маршрут се нарича „Пътят на живота“ и се превръща в единствената транспортна магистрала, свързваща северната столица с „континента“.
По време на обкръжението на Ленинград от германо-фашистките нашественици на 8 септември 1941 година в града все още има повече от 2,5 милиона жители, включително 400 хиляди деца. Когато „Пътят на живота“ започва да функционира, хиляди хора умират от глад. Ленинградчани получават само 125 грама хляб на ден.
60 камиона ГАЗ-АА тръгват на първия спасителен маршрут, доставяйки 70 тона брашно на ленинградчани. Въпреки тежките метеорологични условия и невероятната опасност поради постоянните обстрели и бомбардировки от страна на хитлеристите, участниците в операцията осигуряват непрекъснатото функциониране на транспортната магистрала, извършвайки до три маршрута на ден и доставяйки така необходимата храна на жителите и защитниците на Ленинград.
Повече от 300 хиляди души са ангажирани в поддръжката и експлоатацията на ледения път. Не е известно точно колко хора са дали живота си на леда на Ладожкото езеро.
Шофьор на 804-та автобаза на „Пътя на живота” Л.Баркович:
„Всеки от нас искаше да бъде подминат от вражески снаряд, но всеки от нас знаеше, че само смъртта ще му попречи да изпълни своя дълг и бойна заповед.“
Общо до края на работата на „Пътя на живота“ през пролетта на 1943 година повече от 1,6 милиона тона товари са доставени в обсадения град и са изведени 1 милион 376 хиляди души. В обратната посока се транспортира и военна продукция от ленинградските заводи, включително критичните за фронта танкове КВ, които по това време се произвеждат само в Ленинград.
Благодарение на невероятните усилия на шофьори, товарачи, инженери и автомонтьори десетки хиляди ленинградчани са спасени от глад и благодарение на помощта, която получиха, успяват да оцелеят в най-тежките дни на блокадната зима.