На 13 януари 1911г. в София умира руският Посланик Сементовски-Курило

„Историческата наука все още не е оценила истински приноса на Д. К. Сементовски-Курило за развитието на българо-руските отношения“ – Петър Куцаров, политически съветник в Посолството на Република България в Русия. 1998 година.

Дмитрий Константинович Сементовски-Курило  е роден на 16 септември 1859 г. в Петербург и умира едва на петдесет години, в разцвета на силите си. Той започва дипломатическата си кариера в Министерството на външните работи през 1880 г., веднага след завършването на Александрийския лицей.

На 24 март 1907 г. Дмитрий Константинович. е назначен за дипломатически агент в България и получава званието извънреден и пълномощен Посланик.

Дипломация по българския въпрос

  • Д. К. Сементовски-Курило предложил промяна на политиката на Русия спрямо България, като се подкрепи борбата й за провъзгласяване на независимо царство и по този начин « да се завърши великото дело за освобождаване на еднокръвната и едноверна страна, за което вече са дадени толкова много жертви и усилия».
  • В доклада си до министъра на външните работи А. П. Изволски от 20 февруари 1907 г. по случай 30-годишнината от Санстефанския договор Д. К. Сементовски-Курило пише: «Не е нужно да се вглеждате твърде дълбоко в душата на народа, за да се убедите веднга по най-неумолим начин, че първият сред най-скъпите национални идеали е възстановяване на Отечеството в границите, начертани на 19 февруари 1878 г.»
  • През 1907 г. в доклад до министър А. П. Изволски Сементовски-Курило Д. К. предлага програма за развитие на отношенията между двете страни. Той предложил да се използва «създаденият в страната култ към Царя-освободител», тъй като спомените, свързани с войната 1877—1878г. за «безкористния подвиг на Русия представляват тази жива връзка между освободители и освободени, която не са могли да разрушат нито машинациите на враговете, нито заблудите на българските власти, нито сквернословията на политиците». …
  • През 1907 г. Д. К. Сементовски-Курило пише: «От тази гледна точка България несъмнено заслужава специално внимание, която със своя успех почти надмина всички очаквания и която по силата на вътрешния си импулс, разбира се, стои над съседите си. Това е общото впечатление и особено ярко то се оказа сред ветераните от освободителната война, пристигнали за честванията в България и за които картината, появила се пред очите им, стана за тях откровение».
    Императорът е одобрил предложената от него програма за развитие на българо-руското сътрудничество.
  • През 1908-1909 г. Д. К. Сементовски-Курило се стреми да убеди правителството на независима България « да погледне на делото по-широко и да осъзнае необходимостта балканските държави да се обединят, за да се преборят с опасността, която идва от север».

НЕКРОЛОГ

Сементовский-Курилло Дмитрий Константинович.

В Софии скончался русский посланник при болгарском правительстве Дмитрий Константинович Сементовский-Курило. Покойный дипломат родился 16-го сентября 1859 года и умер, едва перейдя пятидесятилетний возраст, в самом расцвете своей деятельности. Покойный посланник вступил в министерство иностранных дел в 1880 году, сейчас же по окончании курса Александровского Лицея.

В течение десяти лет он занимал различные должности в Первом департаменте министерства, достигнув в 1900 году поста вице-директора этого департамента, а высочайшим указом 24-го марта 1907 года Д.К. был назначен дипломатическим агентом в Болгарию, причем ему было дано лично звание чрезвычайного посланника и полномочного министра. По провозглашении полной независимости Болгарии от оттоманского сюзеренитета Д.К. стал русским посланником в Болгарии уже не по личному только званию, а по значению своего поста. Большую часть своей служебной деятельности покойный провел в центральном учреждении министерства иностранных дел. Однако, назначенный сразу на ответственный пост на Балканский полуостров, он проявил, несомненно, выдающиеся дипломатические дарования. Подлинные интересы болгарского народа, домогательства болгарских политических деятелей и воззрения болгарского монарха далеко не всегда совпадали. Представителю России приходилось поэтому держать ровный курс между этими различными течениями болгарской политической жизни. Покойный исполнил свою задачу безупречно. Он был представителем России при братской Болгарии, а не политиком при дворе и правительстве.

За свое короткое пребывание в Софии покойному пришлось пережить несколько решительных моментов. Турецкая революция, объявление полной независимости Болгарии, провозглашение Болгарии царством, принятие князем Фердинандом царского титула, поездка князя-царя болгарского в Россию, объединение болгарской железнодорожной сети, выкуп присоединенной  части при помощи России – во всем этом покойный принимал прямое участие. Он потратил не мало усилий для поддержания мирных отношений между Болгарией и Турцией. Его заслуги в этой области будут оценены впоследствии. Теперь же и русские и болгары единодушны в скорби о потере столь много обещавшего деятеля. Король Фердинанд и королева Элеонора относились за все время тяжелой болезни представителя России к нему и семье его с живейшим участием.

( Некролог. Сементовский-Курило Д.К. “Исторический вестник” 1911 год, № 3, стр. 1172, некролог заимствован из журнала “Новое время” 1911 год № 12515 )

Източник:

https://asdfghhhjjk.blogspot.com/2012/03/16-1859-13-1911.html

Pin It on Pinterest