МВнР на Русия за митовете, разпространявани от ръководството на ЕС
Във връзка с публикуването и разпространението от Европейската служба за външна дейност на сборника «Годината, в която войната се завърна в Европа» с публикации от блога на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, бихме считали за целесъобразно да изясним въпросите, свързани с неблагоприятната ситуация в света в сферата на продоволствената сигурност.
В частност, да напомним, че:
Кризата с продоволствената сигурност беше провокирана много преди началото на украинската криза от некоректна финансово-икономическа политика на Запада и утежнена от санкциите, наложени от ЕС срещу Русия и Беларус.
Под въздействието на рестриктивните мерки на ЕС бяха засегнати трансграничните плащания и товарните превози, без които по дефиниция е невъзможно нормалното провеждане на търговски операции с трети страни. Обяснявайки, че ограниченията са задължителни само за икономическите оператори от ЕС, Брюксел премълчава дела на европейското участие в международните морски товарни превози и застраховане (4 от 5-те най-големи компании в тази област са европейски). Сред руските структури, попаднали под санкциите на ЕС, са ключовите звена в международната търговия със селскостопански продукти и торове от Русия.
Насърчаваните по предложение на Брюксел проекти за износ на селскостопански стоки от Украйна, включително «коридорите на солидарността» на ЕС, са псевдохуманитарни по своята същност. Основният продукт в тези схеми не беше пшеницата, а фуражната царевица, от чийто внос ЕС е критично зависим, като естествено се превърна в негов основен реципиент.
Русия в тази ситуация се показва като отговорен международен партньор. Според руските производители на торове, въпреки безпрецедентния санкционен натиск, ситуацията с достъпа на нашите продукти до световните пазари се подобрява. Но не благодарение, а въпреки действията и реалните цели на Брюксел.
За ЕС продоволствената сигурност е «производна» на геополитиката. Най-бедните страни всъщност се превърнаха в заложници на политическите амбиции на Европейския съюз, за който проблемите в областта на продоволствената сигурност са страничен ефект от антируската политика и опитите на Запада да защити изгодния за него «ред, основан на правила».
