Общество

Музей на смъртта в Сибир: какво показват там?

Това странно място се намира до крематориума в милионния сибирски град Новосибирск.

Тук са събрани артефакти от погребалната култура на различни времена и народи по света, които трябва да разкажат на човек за неговия живот.

Ние не обичаме да си припомняме, че не сме вечни на този свят. А идеята да се превърнат траурни предмети в музейни експонати изглежда напълно шокираща. Още по-изненадващо е, че единственият Музей на световната погребална култура в Русия, разположен в покрайнините на Новосибирск, се намира във всеки пътеводител, разказващ за този сибирски град.

Той е оранжев!

Музей на смъртта в Новосибирск

Музеят на смъртта се намира до крематориума на около час път от центъра. Първото нещо, което ще забележите, е, че и двете сгради са ярко оранжеви и се виждат отдалеч. Този жизнерадостен цвят е избран от основателя на двете институции, новосибирския предприемач Сергей Якушин.

Интересът му към обредната сфера възниква по лични причини – през 1990-те години той е диагностициран с рак и за да преодолее страховете си, започва да събира различни атрибути, свързани с културата на траура и погребенията при различните народи. През 1992 г. организира международна изложба на погребалнето дело, през 2003 г. открива първия крематориум в града, а през 2012 г. – музей на смъртта.

Нощ на музейте в музея

Нощ на музейте в музеяКирил Кухмар / ТАСС

„Първоначално аз самата не вярвах, че музеят ще бъде интересен за някого“, казва директорът на музея и съпруга на сина му Татяна Якушина. „Когато отворихме, седях тук сама, да посрещнем трима души на ден си беше голям късмет“.

Днес това е един от най-популярните музеи в града. „Разбира се, темата за смъртта е табу, никой не иска да мисли за страшното, но всъщност това е единственото гарантирано събитие в живота на човека. Всичко останало може да не ни се случи“, споделя Татяна. „Човек може да дойде при нас със своите страхове, въпроси, истории, дори и само да си поговорим“.

Музей на смъртта в Новосибирск

Още през 2013 г. Сергей Якушин прави доживотен договор за погребението си със собствения си крематориум. „Всичко беше описано – от маршрута на шествието и вида на ковчега, изработен в неговата работилница, до точните песни. А едно от основните му желания е кортежът да премине през централните улици на Новосибирск, неговия роден и любим град“, допълва Татяна.

Болестта преборва Якушин през 2022 г., но той оставя голямо наследство – около 30 000 експоната, свързани с погребалните традиции. Те са разположени в три отделни павилиона, чието разглеждане ще отнеме няколко часа на посетителите.

Погребенията като последното тържество в живота

„Ние запознаваме хората с историята на погребалната култура, така че да могат да видят опита от миналото“, споделя художественият директор и екскурзовод Инна Исаева, докато вървим към експозицията „Тъжната стая“, където има манекен на жена в траур от края на XIX век. „Ние не плашим чрез смъртта, нашият музей е за живота“.

Музей на смъртта в Новосибирск

И така, първата и най-голяма зала е посветена на културата на възпоменанието от епохата на Викторианска Англия, когато в светското общество се появява протокол, който регулира поведението след погребението и времето на траура. „Тогава се е смятало, че погребението е последният празник в живота на човек и богатите хора не пестят пари за организацията на това събитие“, разказва Исаева.

Тук са показани старинни гравюри, многобройни траурни рокли, стилни декорации и медальони с къдрици от коси на починали хора, различни видове погребални урни.

Втората зала разказва за погребенията в различни култури и религии: юдаизъм, ислям, будизъм, католицизъм, православие. И, разбира се, за съветското погребение. Реплика на балсамирания Ленин, както в мавзолея в Москва, съветски ковчези, тапицирани с кадифе, символизиращи „огъня“ на революцията, защото съветският човек трябва не само да живее, но и да умре по нов начин, обяснява Инна.

Музей на смъртта в Новосибирск

В третата зала има изложба, посветена на 10-годишнината на музея. В нея се виждат първите експонати и тематична изложба за аварията в Чернобил.

Докато преминавате през всичко, постепенно свиквате със скелетите (за щастие, те не са истински), саркофазите, траурните одежди и дори страховитите снимки.

Музей на смъртта в Новосибирск

Освен колекцията на Якушин, има експонати, които са дарени от други хора и музеи (най-често това са документи). Тук има реплика на ковчег за многократна употреба с отварящо се дъно от Музея на погребалните принадлежности във Виена.

Екскурзоводите там „не сънуват кошмари“

„Често ни питат: Не ви ли е страх тук?“, определено, не ни е страх, – смее се екскурзоводът Евгения Юдина. – Може би е страшно някъде в мегаполис късно вечерта да стоиш на автобусна спирка. А тук в музея за култура и наука няма от какво да ни е страх.

Музей на смъртта в Новосибирск

Евгения е филолог по образование, преподавала е в училище. „Семейството ми беше сред първите жители на Новосибирск, които прибягнаха до кремация през 2003 г.“, казва тя. „И така се случи, че неведнъж бях клиент на този крематориум. По-късно се запознах с Татяна, станахме приятелки и тя ми предложи работа в музея“, допълва Евгения. Вече втора година тя води турове тук и смята, че това е съдба.

Музей на смъртта в Новосибирск

А Инна идва в музея на смъртта от драматичния театър. Тя по-рано никога не е ходила в музея, а основателя му вижда едва когато взема участие в последния му път. Инна е очарована от художествения вкус на колекцията му.

„Подхождам към тази тема от гледна точка на изследовател“, казва тя. „Не сънувам кошмари, спазвам голяма дистанция между тази тема и себе си, разбирам, че това рано или късно ще се случи на всеки и тази дистанция ми помага първо да се съхраня и второ да видя много нови неща, но не и да се потапям в това с ума си“.

Музей на смъртта в Новосибирск

Както обяснява персоналът, трябва да разберете, че смъртта е част от нашия живот и трябва да се отнасяте към нея с уважение, но да се заигравате с нея не бива.

Музей на смъртта в Новосибирск

„Не мога да кажа, че изобщо не мисля за смъртта, понякога възникват такива мисли“, споделя Ина. „Но се опитвам да се съсредоточа върху живота си, който е в моя власт и предназначение. Работейки тук, виждаш крехкостта на живота. Всички ще си отидем, въпросът е само какво ще оставим след себе си и с какво ще ни запомнят“, завършва разказа си жителката на Новосибирск.

https://vk.com/video_ext.php?oid=-24059963&id=456239337&hash=9d459edec2e7aa5b&hd=2

автор: АННА СОРОКИНА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest