Може ли жестът на Тръмп към Газпромбанк наистина да промени отношенията между САЩ и Русия?

Решението за облекчаване на някои санкции е краткосрочна операция, а не знак за по-широкообхватна нормализация

Унгарският външен министър Петер Сиярто обяви, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е отменил финансовите санкции срещу Русия, които блокираха „Росатом“ да продължи изграждането на АЕЦ „Пакш“ 2 в Унгария. Въпреки че санкциите на администрацията на Байдън в края на миналата година бяха официално насочени към Москва, Будапеща вероятно пострада най-много, тъй като двата нови реактора в „Пакш“ се разглеждаха като жизненоважни за дългосрочната енергийна независимост на Унгария. (Първите четири блока бяха построени по време на съветския период.)

Преди една година Унгария успя да извади проекта „Пакш-2“ от списъка със санкции на Европейския съюз, но това ѝ струваше значителна политическа цена. Въпреки това администрацията на Демократическата партия във Вашингтон остана непреклонна – което Будапеща възприе като политическа вендета заради откритата си подкрепа за Тръмп. На този фон сегашното решение на САЩ да облекчат санкциите срещу Газпромбанк изглежда много повече като услуга за унгарския министър-председател Виктор Орбан, отколкото за руския президент Владимир Путин. То също така косвено облагодетелства френските фирми, участващи в проекта „Пакш-2“.

Този ход съживи слабата надежда, че руско-американските отношения могат да се размразят. Въпреки това като цяло положителните новини от Вашингтон са твърде малко. Държавният департамент наскоро отложи насрочена среща за отстраняване на „дразнителите“ в двустранните връзки. Тръмп не прояви ентусиазъм към предложението на Москва да посредничи между Иран и Израел. А американски официални лица продължават да критикуват „твърдата “ позиция на Русия по отношение на украинското споразумение.

Може ли решението на Газпромбанк да е сигнал за нов етап на подобряване на руско-американските отношения? Възможно ли е то да предвещава подобно облекчаване и за други руски финансови институции? Възможно ли е дори да се възроди двустранното сътрудничество в областта на високите технологии? Бихме искали да отговорим на тези въпроси с оптимизъм, но доказателствата просто не са налице. Москва и Вашингтон продължават да имат коренно различни подходи към възстановяването на нормалните отношения и това се отразява на целия характер на техния диалог.

Позицията на Русия може да се определи като системна. Според Москва отношенията между великите сили трябва да се разглеждат цялостно, като напредъкът в политическата, военната, икономическата, дипломатическата и хуманитарната област се развива паралелно. Кремъл вярва, че ако не се постигне движение по всички тези направления заедно, истинската нормализация ще остане недостижима, дори ако такъв подход изисква време и търпение.

За 47-ия президент на Съединените щати външната политика изглежда по-скоро транзакционна: Поредица от краткосрочни сделки с всички – от членовете на НАТО до Мексико, Канада, Иран или Китай. Всеки партньор получава свой собствен контролен списък – от Иран се иска да се откаже от ядрените си амбиции, от Китай – да приеме търговските мита, от европейците от НАТО – да увеличат разходите за отбрана. Тръмп не е човек, който да чака. Той не иска да афишира голяма сделка след години или дори до следващите междинни избори. Той иска резултати днес или най-късно утре.

В случая с Русия Вашингтон се стреми към една-единствена важна сделка: Споразумение за прекратяване на въоръжената конфронтация с Украйна. Изглежда Тръмп няма особена представа за това какво би включвало едно трайно политическо уреждане, да не говорим за това как би могла да изглежда бъдещата европейска система за сигурност. Неговият първостепенен приоритет е да осигури временно прекратяване на огъня на всяка цена, за да може да обяви победа там, където предшественикът му Джо Байдън не успя.

В очите на Тръмп тази историческа сделка за Украйна ще засенчи всички дългосрочни и мъчителни усилия за възстановяване на подходящ руско-американски диалог. В същото време в други области Москва просто не е готова да участва в едностранното даване и приемане, което Вашингтон очаква. Това беше подчертано от европейските партньори на Америка в НАТО, които почти единодушно се съгласиха да увеличат разходите си за отбрана до безпрецедентните 5% от БВП до 2035 г. По същия начин Киев показа готовност да отговори на очакванията на САЩ, като предложи природните си ресурси на едро на американските корпорации.

В същото време не трябва да се забравя, че Тръмп е почти единствен в желанието си да възстанови функционалния диалог с Москва. По-голямата част от неговата собствена администрация гледа на Русия с безразличие или враждебност, като я държи на последно място в списъка с приоритети. Нещо повече, дълбоко вкорененият антируски консенсус, който доминира във Вашингтон от десетилетия, остава твърдо на място. Днес в САЩ няма мощно политическо или бизнес лоби, което да настоява за ново възстановяване на отношенията с Русия.

Тръмп ще продължи да се сблъсква с натиск отдясно. Дори когато стана ясно решението за санкциите срещу Газпромбанк, републиканският сенатор Линдзи Греъм заяви пред ABC News, че Тръмп вече е дал зелена светлина на Капитолийския хълм да стартира нов пакет от антируски мерки – нещо, за което Греъм настоява от месеци. Независимо дали сенаторът говори от фактите или от желанията си, за Москва е твърде рано да се отпусне.

Накратко, отношенията между Русия и САЩ продължават да бъдат като на влакче в увеселителен парк. Случайните окуражителни сигнали – като облекчаването на санкциите срещу една банка – не бива да се тълкуват погрешно като коренна промяна. Можем да се надяваме на по-широка нормализация, но засега перспективите са несигурни. Системният и стабилен подход на Москва все още се сблъсква с инстинктите на Вашингтон, които са насочени към транзакции и заглавия.

Докато двете страни не намерят начин да преодолеят тези философии, надеждата за наистина стабилно руско-американско партньорство ще остане в най-добрия случай крехка.

Тази статия е публикувана за първи път във вестник „Известия “ и е преведена и редактирана от екипа на RT.

От Андрей Кортунов, доктор по история, генерален директор на Руския съвет по международни въпроси, член на RIAC

източник: www.rt.com