Мистерията на Алтайската принцеса
Смята се, че една мумия на татуирана скитско-сибирска благородничка има свръхестествени сили, но тя се пази в музей заради научната ѝ стойност.
През 1993 г. руският археолог Наталия Полосмак и екипът ѝ откриват древна гробница в платото Укок, разположено в Алтай, близо до границата с Китай.
Платото УкокKobsev (CC BY-SA 3.0)
Съдържанието на гробницата е сковано в лед. След като археолозите внимателно разтапят леда, виждат погребение на много важен човек – шест коня с пълно снаряжение са жертвани и погребани близо до дървен ковчег, направен от цяло парче лиственица. В ковчега лежи тялото на млада жена, което е невероятно добре запазено – ясно се виждат дори татуировките по кожата ѝ.
Юрий Заритовский/Sputnik
Археолозите транспортират тялото в Новосибирск и правят необходимите изследвания. Но това предизвиква гнева на алтайския народ, който още смята, че „Принцесата от платото Укок“ или, както я нарича английската преса „Сибирската ледена девица“, е мистичната покровителка на Алтай и пазителка срещу злите сили. Местните твърдят, че „Принцесата“ е родоначалник на алтайския народ и трябва да бъде върната на мястото, където е погребана.
Наистина ли е била принцеса?
Национален музей на Алтай в Горно Алтайск
Тялото на жената, балсамирано старателно с торф и дървесна кора, е положено настрани, все едно е заспала. Тя е млада, а косата ѝ е обръсната, но носи перука и висока шапка. Висока е 167 см. По бледата ѝ кожа се виждат анималистични татуировки: създания с рога, преливащи се във флорални форми. Ковчегът ѝ е достатъчно голям, за да побере филцовата ѝ перука с височина 90 см. Облечена е в дълга вълнена пола на червени и бели ивици и носи бели филцови чорапи.
„Девицата“ е представител на пазаръкската култура. Пазаръкският народ, който обединява скитски номадски племена, живее в Алтай от VI до III в. пр.н.е. Но как така тялото на принцесата се е запазило толкова добре?
Институт по археология и етнография на СО към РАН
По някаква причина много пазъръкски гробове в района са наводнени, може би от подпочвени води, а след това са замръзнали – така че органичните останки са почти незасегнати от процесите на разлагане. През 20-те години, които „Девицата“ прекарва в Новосибирск, учените проучват трупа ѝ доста добре и публикуват заключенията си.
Балсамираното тяло е погребано най-малко три месеца след смъртта. През целия този период мистериозната жена продължава да играе специална роля в живота на племето ѝ – например, слагана е на столове, което личи от белезите по тялото ѝ. В същото време сложната и времеемка церемония по балсамирането е признак на изключително висок статут на покойника. Учените, обаче, отхвърлят предположенията, че тя е била „принцеса“.
Институт по археология и етнография на СО към РАН
„Не е точно да се нарича „принцеса“. Не е била принцеса, била е от средната прослойка в пазърлъкското общество“, казва пред списание „Експерт Сибир“ през 2012 г. археологът Вячеслав Молодин, който е академик от Руската академия на науките и съпруг на Наталия Полосмак. „Оживлението около откритието ни се засилва, когато в Алтай се случва нещо важно: избори, земетресения или дефицит в местния бюджет. Незабавно тази „дама“ излиза на преден план: някои хора твърдят, че всички беди се случват, защото тя е в Новосибирск, а не в Алтай“, заключава Молодин.
Жената-шаман
Гробницата на „Ледената девица“ не е толкова голяма и богато декорирана, колкото гробниците на пазъръкските благородници, открити в същия район. Нещо повече, тя е на разстояние от „благородническите“ гробове.
В древните култури на разстояние се погребват жени, чиято професия предполага обет за безбрачие. Според учените тя вероятно е била лечителка или шаман. Периодично е вдишвала пари от мед или меркурий (това е установено с химичен анализ), което най-вероятно е било свръзано с някои ритуали. Парите със сигурност са навредили на здравето на жената. Но те не могат да бъдат фатални. От какво всъщност е умряла Алтайската девица?
Александър Кряжев/Sputnik
Мистерията е разплетена едва в края на 2010-те години с помощта на компютърна томография. Тя показва, че девицата е страдала от рак на гърдата, която я е убил за около три години. Починала е на 25 години. ДНК изследванията на останките ѝ разкриват, че „Девицата“ има тясна генетична връзка със съвременните селкупски и кетски народи – коренни сибирски племена, които все още живеят в Русия.
През 2012 г. мумията е върната в Алтай, но не в гробницатра си. „Докато шаманите изпълняваха ритуали на мястото, където бе открит гробът ѝ, коренните водачи и старейшини я придружаваха до реновирания Национален музей на Алтайската република в Горно Алтайск, модерен исторически музей“, пише Гертян плец за „Постсъветски дела“ през 2019 година.
Александър Кряжев/Sputnik
И наистина, Вячеслав Молодин е прав, че „Девицата“ често се използва за вдигане на шум. „Понякога е трудно да се говори открито за политика, затова я използваме като метафора, за да обсъждаме трудното положение на алтайците в Русия. Заявявайки я, ние заявяваме земята си“, казва пред Пец местна журналистка и съпруга на починал неотдавна коренен лидер и политик.
Въпреки това, „Ледената девица“ е обратно в Алтай. В музея ѝ е отделена специална стая според вярванията на коренните алтайски народи. Положена е в копие на ковчега, в който е намерена. Посетителите могат да видят „Девицата“ само в определени дни от годината, защото непрекъснатото ѝ излагане може да навреди на тленните ѝ останки. В останалите дни посетителите могат да видят точното копие на мястото, където е погребана, което показва как може би е изглеждала „Девицта“, когато е напуснала този свят.
автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
