Михаил Делягин и Юрий Тавровский: Китай се мобилизира

В едно от последните си изказвания Си Дзинпин, лидерът на Китай, призова „отново да се готвим за далечен път“.

Това стана в провинция Дзянси, сакрално  място в съвременната китайска история: именно там през 1934 година армията на Мао Дзедун започва  своя Велик поход, който завършва през 1949 г. с разгрома на буржоазния Гоминдан, подкрепян от САЩ.

Конфликтът ще започне в океана

И това обстоятелство придава особен смисъл и значение на изказването на Председателя на Китайската народна република, което свидетелства за нов етап в отношенията между Съединените щати и Поднебесната. В каква посока ще се развие сегашната криза в икономическата сфера между Пекин и Вашингтон? И каква трябва да бъде прагматичната позиция на Русия в тази ситуация? По този въпрос разсъждават известният икономист Михаил Делягин и проф. Юрий Тавровский, един от водещите руски синолози.

Юрий Тавровски смята, че символичното изявление на Си Дзинпин в Дзянси е доказателство, че политиката на мобилизиране на китайското общество, обявена на пленума на ЦК на ККП през 2016 г., ще бъде засилена и затегната.

Тогава са приети документи, изискващи в новите условия дисциплината да се повиши до безпрекословно изпълнение на заповедите отгоре, да се установи още по-строг контрол върху деловата  активност на партийните организации и членовете на ККП. В документите на пленума е  формулиран изводът, че без вътрешнопартийна мобилизация не е възможно да се гарантира устойчиво развитие на Китай в новата ситуация на световните пазари и в новата международна обстановка, която по подразбиране се дължи на промените във  върховната власт на САЩ.

Оттогава противоречията между Китай и Съединените щати са се влошили още повече, придобивайки  хроничен и продължителен характер. И според Тавровски днес можем да констатираме, че търговската война преминава в ново качество, придобивайки всички признаци на студена война. Опасността се заключава в това, че за разлика от икономическите конфликти, тя не може да бъде спряна за една нощ, мощната инерционна идеологическа машина е разчетена за многогодишно влияние, както се вижда от опита на Съветския съюз. А в пропагандния китайски пейзаж промените са твърде забележими: централната телевизия, например, показа многосериен филм за войната в Корея през 1950-1953 г., където по същество китайски доброволчески войски се сражават срещу американската армия. Медиите припомниха в поредица от публикации и за двайсетгодишнината от датата, когато китайското посолство в Белград бе разрушено от „високоточна“ бомба и бяха убити китайски журналисти. Отговорен за насочването на американските ВВС е бил Уилям Бенет, полковник от ЦРУ.

Решаващият довод, който  според  експерта е предопределил нарастването на антиамериканските настроения и е довел до срив на търговските преговори между САЩ и настроените за компромис представители на КНР, е изискването на американската страна към Пекин да се откаже от държавната политика за стимулиране и подкрепа на високотехнологичните отрасли.

„Подобен ултиматум предполага всъщност Китай да промени своя обществен строй, – подчертава Тавровски, – разбира се, това предложение е било отхвърлено и преговорите  прекратени.“

Но как ще свърши конфронтацията? Михаил Делягин смята, че изходът  е предрешен. И той няма да бъде в полза на САЩ, които са загубили от Китай в почти всички сфери – от икономиката до културата. Засега нестабилното ръководство на Вашингтон се крепи единствено на военното превъзходство, което КНР бързо съкращава. Изчезне ли това превъзходство, САЩ ще рухнат.

Американските анализатори разбират това и вероятно ще се опитат да реализират военното си предимство чрез въоръжени провокации срещу Китай в Южнокитайско море в следващите две-три години. Според икономиста, тези инциденти няма да променят световната тенденция, САЩ ще загубят статута си на световен  лидер-монополист, но единната глобална търговска система ще бъде разделена на регионални пазари, като Китай ще доминира в Африка и Евразия, включително чрез механизмите  „Един пояс, един път“.

Загуби няма да има, придобивките са реални

Но каква позиция трябва да заеме Русия? Юрий Тавровски смята, че сегашното ниво на сътрудничество с Китай е в полза на стратегическите цели на страната ни, особено след като и Москва, и Пекин са изправени пред почти идентични предизвикателства от страна на Вашингтон. В тази ситуация е възможно юридически де факто да се установят много близки отношения между Китай и Русия, като започнат, например, преговори за подписване на пълноправен съюзен договор, предвиждащ взаимна помощ в случай на военна агресия от трета страна. Разработки по подобни теми, според информация на  учения, се подготвят в държавно-аналитичните центрове и могат да се изискат в близко бъдеще.

Има много добри перспективи за засилване на икономическото сътрудничество. Част от китайския експорт, която се освобождава поради тарифни бариери, може да бъде пренасочена към Русия, с подходяща ценова оптимизация. В Русия високотехнологичните китайски стоки са особено необходими, по-специално продуктите на Huawei – корпорацията, която се превърна в една от основните мишени на американските икономическо-пропагандни атаки. А вероятният отказ на Китай от природен газ от Аляска и ограничаването на вноса на селскостопанска продукция  могат да създадат – и вече създават – отлични условия в Русия да се развиват съответните сфери на реалното производство.

Михаил Делягин е уверен, че за нашата страна не са критични никакви санкции, както и загубите, прогнозирани от отделни специалисти, ако ръстът на китайската икономика се забави в резултат на натиска на САЩ. Експертът смята, че руската икономика е самодостатъчна и разполага с цялостна минерално-суровинна база. Нейният потенциал е огромен, но само в случай, че е освободен от твърдата привързаност  към необходимостта да служи на интересите на световния спекулативно-валутен капитал, концентриран главно в Съединените щати.

Изборский клуб https://izborsk-club.ru/16945

Pin It on Pinterest