Общество

Мавзолей и други: 5 знакови постройки на Алексей Шчусев

Архитектът Алексей Шчусев е известен преди всичко като автор на мавзолея на Ленин на Червения площад.

Но ученикът на Иля Репин е създател и на редица други впечатляващи проекти.

Марфо-Мариинската обител, 1908-1912

Покровският събор на Морфо-Мариинската обител

Покровският събор на Морфо-Мариинската обителLudvig14 (CC BY-SA 3.0)

Своята Кариера Шчусев започва с храмова архитектура. Една от първите му работи са шатровия параклис в Александро-Невската лавра и иконостасът в Успенския събор на Киево-Печорската лавра. През 1908 г. архитектът получава нова поръчка, но този път в Москва – да създаде проект за Покровския събор не неотдавна основаната от велика княгиня Елисавета Фьодоровна Марфо-Мариинска обител. Шчусев се обръща към традициите на псковската, московската и новгородската архитектура. В очертанията на едноглавия белокаменен Покровски храм с две камбанарии се разпознава една от старинните кремълски църкви „Спас на Бору“. Съборът „Покров Богородичен“ е използван за празнични служби и за духовни четения.

Казанската жп гара, 1911-1940

Казанската гара

Казанската гараA.Savin, WikiCommons

Асиметрични форми, мащабни детайли, мотиви от древноруската архитектура – живият и подвижен стил на Шчусев става забележително явление в руския модерн. През 1910 г. той решава да участва в конкурса за проект на новата сграда на Казанската жп гара. От участниците се иска да създадат „врата към Изтока“, постройка, в която се обединяват европейски и азиатски черти. Конкурент на Шчусев е знаменитият Фьодор Шехтел, но комисията все пак предпочита неговия проект.

Шчусев с проекта на Казанската гара

Шчусев с проекта на Казанската гараП. К. Остроумов/Свободни източници

Това е истински проект на века: в Москва сякаш изниква още един кремъл с множество корпуси с различна големина, малки кули, напомнящи на казанската кула „Сююмбике“ и островърхи покриви. Много от идеите в проекта на Шчусев се реализират едва в периода след разпадането на СССР. Например, след реконструкцията през 1987-1997 г. се появява Царската кула.

Мавзолей, 1924-1930

Legion Media

След революцията Алексей Шчусев е невероятно търсен: създава генералния план за развитие на Москва, работи като главен архитект в предшественика на ВДНХ – Общоруската селскостопанска и занаятчийско-промишлена изложба. През 1924 г. получава специална поръчка – за три денонощия да издигне на Червения площад временен дървен мавзолей за гроба на Ленин. Постройката трябва да се впише в съществуващия ансамбъл на Червения площад. На архитекта моментално му хрумва решение: мавзолеят ще е сравнително нисък, със стъпаловидна форма и лаконичен надпис на фасадата „Ленин“. През 1925 г. Шчусев започва да работи над проекта за каменна гробница – от червен гранит, порфир, сив и черен лабрадорит. Той го проектира така, че потокът от хора да се движи непрекъснато, без да се създават струпвания и блъсканици: посетителите влизат в мавзолея по стълба вдясно, като обикалят в кръг саркофага с тялото на Ленин и напускат мавзолея по стълба вляво. Самият архитект нарича този свой проект „най-забележителното творческо преживяване в целия ми живот“.

Хотел „Москва“, 1932-1935

Хотел Москва 1966 и днес

Хотел Москва 1966 и днесAdományozó/Donor: Nagy Gyula (CC BY-SA 3.0); Legion Media

Алексей Шчусев работи по проектите си на ръка, без да използва линия – той казва, че така в работите му се появява живост. Този подход буквално го спасява, когато трябва бързо да намери решение на сложни архитектурни проблеми. Така се случва с хотел „Москва“ край Червения площад. Първоначално проекта за хотела в стил конструктивизъм разработват служителите в ателието на Шчусев – Освалд Страпан и Леонид Савелиев. Но той не си пасва със стила на историческите квартали на града. Хотелът, който заема цял един квартал, не бива да има толкова суров облик. В крайна сметка за неговото „спасяване“ допринася самият Шчусев. Той оставя конструктивистката рамка непроменена, но я допълва с неокласически декор, голям портик с осем колони и балкони. И, разбира се, знаменитите несиметрични кули. Според легендата техните ризалити стават различни, защото Сталин, когато одобрява проекта, се подписва по средата на чертежа. Всъщност работата е далеч по-проста: в хотел „Москва“ е вписан старият „Гранд-хотел“, затова се налага стените на сградата да бъдат укрепени.

Метростанция „Комсомолская“, 1947-1952

Станция

Станция „Комсомолская“A.Savin, WikiCommons

Една от последните работи на архитекта е станцията „Комсомолская“ от околовръстната линия на московското метро. Разположена на кръстовището на три московски жп гари, замисълът е тя първа да поразява и удивява гостите на столицата. Огромната централна зала с два реда мраморни колони е изпълнена в разпознаваемия руски стил, към който Шчусев и по-рано често се обръща. Подходящо е решено и художественото оформление на станцията, посветено на борбата за свобода на руския народ и победата във Втората световна война. Тя е украсена с мозаечно пано с изобразени пълководци и политически деятели – от Александър Невски до Михаил Кутузов.

 *Изложбата „Алексей Шчусев. Архитект, художник, директор. По случай 150-годишнината“ се провежда в Държавната третяковска галерия в Москва до 14 май 2023 година.

автор: АННА ПОПОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest