Людмила Гурченко: най-култовата актриса в СССР

01.02.2023 Редактор

Тя е една от най-известните актриси в целия Съветски съюз, а звездната ѝ слава идва с водещата роля в новогодишната комедия „Карнавална нощ“ (1956).

Следват още много не по-малко емблематични роли.

Още от ранна възраст става ясно, че Людмила (или Люся, както я наричат приятелите ѝ) ще стане актриса. Баща ѝ е акордеонист и свири в провинциалното читалище. Тя често ходи с него да чете стихотворения, да танцува и да пее. А с огромния си талант и любов към живота тя забавлява публиката и е на сцената до 70-те си години. Но най-голяма слава ѝ носят неподвластните на времето ѝ роли в киното.

Трудно детство под нацистка окупация

Гурченко се ражда през 1935 г. в гр. Харков (Украинска ССР). Ученическите ѝ години са белязани от нацистката окупация на града. Семейството ѝ и всички обитатели на къщата са изселени, защото в нея е поместена германска част.

„Ако някоя бомба удареше хранителен магазин, хората, въоръжени с торби и кофи, се събираха там, започваха да се блъскат и тръгваха да плячкосват. Много не се завръщаха. Нацистите убиваха всеки, поколебал се да избяга“, спомня си Гурченко.

В продължение на няколко години семейството живее в непрекъснат страх от немските войници и Людмила изкарва пари за цялото семейство, като се изявява на сцената (включително за германците). След като завършва училище, заминава за Москва с мечтата да стане актриса в мюзикъли. През 1953 г. се записва в Института по кинематография.

Първа слава и последвала забрава

Кадър от игралния филм „Карнавална нощ“, 1956 г. В ролята на Леночка Крилова – Людмила Гурченко, в ролята на Гриша Колцов – Юрий Белов. Режисьор Елдар Рязанов. Филмово студио „Мосфилм“Sputnik

Целият Съветски съюз разбира за Людмила Гурченко през 1956 г., когато тя изиграва една от първите си роли. Новогодишната комедия „Карнавална нощ“ е невероятно успешна в съветския бокс офис. Съветската публика се влюбва в младата актриса, а новогодишната песен „Пет минути“ в нейно изпълнение става култова.

Гурченко почти си печели славата на еднотипна актриса, която може да играе само хубави момичета и да пее в леки комедии. След успеха на филма тя участва в мюзикъла „Момиче с китара“ (1958), написан специално за нея. Въпреки че лентата е доста популярна, успехът ѝ не е толкова голям, колкото на „Карнавална нощ“.

Кадър от филма „Момиче с китара“. Люси – Людмила ГурченкоSputnik

След това и до 1970-те (!) Гурченко играе само в няколко сравнително неизвестни независими филма и този период се смята за нейната „забрава“ в киното.

Причините за това, обаче, не са свързани с актьорските ѝ умения. Говори се, че от КГБ молят Гурченко да работи като техен информатор на Световния фестивал на младежта и студентите през 1957 година. Тя отказва, което я превръща в персона нон грата в съветското кино.

Най-големи и най-емблематични роли

Гурченко може да последва съдбата на много други красиви актриси – да играе едни и същи героини в любовни истории отново и отново. Талантът ѝ, обаче, е далеч по-голям и тя успява да покаже уменията си и да накара режисьорите да ѝ повярват. Освен това не се смята за голяма красавица и може да се шегува със себе си. И работи здраво над своя професионализъм, харизма и стил.

След периода на „забрава“, тя се завръща на големия екран триумфално и оттогава списъкът с ролите ѝ и тяхното разнообразие е впечатляващ.

Първата ѝ голяма роля след „Карнавал в Москва“ е съветско-румънско-френската копродукция „Ма ма“ (или „Рокендрол вълк“), в което играе ролята на коза-майка.

Людмила Гурченко като Козата (лелята на Маша). Кадър от музикалния филм-приказка „Мама“. Режисьор Елизабет Бостан. Филмови компании: „Мосфилм“, „Букурещ“, „Ралюкс-филм“В. Уваров/Sputnik

След това играе невероятно наситена емоционално роля в любовната драма за войната „20 дни без война“ (1976). Дори си подстригрва косата, за да може образът ѝ на жена, която се евакуира, да бъде по-реалистичен.

Народният артист на СССР Юрий Никулин (вляво) като Лопатин и заслужената артистка на РСФСР Людмила Гурченко (вдясно) като Ника във филма „Двадесет дни без война“ на режисьора А. ГерманSputnik

Кара зрителите да повярват в нейната сибирска селянка, която чака любимия си да се върне от войната в „Сибириада“ (1979), който след това печели Гран при на Филмовия фестивал в Кан през същата година.

Актрисата Людмила Гурченко като Тайка във филма „Сибириада“ 1989ТАСС

Гурченко изумява зрителите с играта си в станалия култов филм „Гара за двама“ (1983), който участва във Филмовия фестивал в Кан. Ролята ѝ на провинциална сервитьорка, която работи на жп гара, може на пръв поглед да изглежда ведра и лекомислена, но тя всъщност има тежка съдба и е преживяла много.

„Станция за двама“ от Елдар Рязанов, 1982″Мосфилм“

Нейната не много голяма, но невероятно запомняща се роля в друга култова комедия – „Любов и гълъби“ (1984) кара целия СССР да се смее с глас.

„Любов и гълъби“ от Владимир Меншов, 1984″Мосфилм“

Героинята ѝ е стилна гражданка, влюбена в селски глупак.

Страхотни дуети

Гурченко играе с най-известните актьори и всепризнати секс символи в съветското кино, което предизвиква завистта на нейните колежки.

Партнира на Александър Абдулов в „Рецепта на нейната младост“ (1983).

Актьорите Людмила Гурченко и Александър Абдулов като Емилия Марти и Албер Грегор във филма „Рецепта на нейната младост“ по пиесата на Карел Чапек. Режисьор Евгений ГинзбургНиколай Малишев/ТАСС

Замесва се в брилянтен любовен триъгълниг с Олег Басилашвили и Никита Михалков в „Гара за двама“.

Олег Басилашвили, Людмила Гурченко и Никита Михалков във филма на Елдар Рязанов „Гара за двама“Sputnik

Играе бивша любовница на героя на Олег Янковски в „Полети в мечти и реалност“ (1983).

„Полети в мечти и реалност“ (реж. Роман Балаян). Людмила Гурченко, която играе ролята на Лариса, и Олег Янковски, който играе ролята на Сергей, на снимачната площадкаЮзеф Мосенжник/ТАСС

И прави страхотен дует с Олег Табаков в полу-биографичния филм „Аплодисменти, аплодисменти…“ (1984).

Людмила Гурченко и Олег Табаков в сцена от филма „Аплодисменти, аплодисменти“Sputnik

Личният ѝ живот е не по-малко вълнуващ. Има общо шестима съпрузи (!), сред които има велики филмови режисьори, актьори и музиканти, включително Йосиф Кобзон – известен съветски и руски певец. Шестият ѝ съпруг, който днес се грижи за наследството ѝ, е с 26 г. по-млад от нея.

И, разбира се, толкова бурен личен живот не може да мине без слухове и скандали. Гурченко има само една дъщеря и таблоидите тръбят, че те са в конфликт и не общуват много.

Модна икона и певица

Global Look

Участва в над 80 филма (в главни и поддържащи роли). След големия успех на „Гара за двама“ през 1983 г. Гурченко е призната за народен артист на СССР и печели няколко държавни награди. Така става една от най-известните съветски актриси на всички времена.

Global Look

В същото време се смята и за една от най-стилните актриси. Някои от тоалетите ѝ са ексентрични и изпреварили времето си, а много от тях са шити специално за нея, което говори, че дефицитът на модерни рокли събужда вдъхновението и въображението. Има огромна колекция от рокли и епични тоалети, които след смъртта ѝ през 2011 г. са излагани многократно пред публиката.

Global Look

Известна е и с една от най-тънките талии в целия Съветски съюз – 43 см е рекордът. Остава в невероятно добра форма до 70-те си години! Съветските жени пробват „диетите на Гурченко“, но без успех. Тя не спазва строга диета, опитва се да не преяжда, но често си хапва посред нощ. В интервютата си признава, че годините на войната и глада вероятно имат заслуга за формата ѝ.

Global Look

„Имам нужда всеки ден някой да ми казва: „Обичаме те! Имаме нужда от теб!“. Това ме кара да вдигна брадичка и да изпъна рамене“, разкрива основната си тайна Гурченко. Работи в киното и през 2000-те. В същото време играе още повече на сцената с песни.

Людмила Гурченко изпълнява на празничното шоу на Модна къща „Валентин Юдашкин“ 1999 г.Дмитрий Коробейников/Sputnik

И макар че в късните ѝ години хората се подиграват на външния ѝ вид и залитането ѝ по пластичната хирургия, тя не спира да пее, да играе и да се присмива на себе си, както винаги. „Стилът ми беше заразно ведър и оптимистичен. Бях символ на самоиронията!“.