Любовта и войната на бръмбарите: как е сниман първият анимационен филм в царска Русия
Зрителите се тълпят, за да го гледат по кината в продължение на няколко поредни години, шокирани от случващото се.
Разказваме ви как една история за любовта на бръмбарите се превръща в блокбъстър още по време на Руската империя.
До неотдавна руската анимация си нямаше Рожден ден. Официалната отправна точка се появи наскоро, когато в страната бе обявен Денят на руската анимация. Сега всяка година той ще се отбелязва на 8 април – на този ден през 1912 г. излиза първият руски анимационен филм „Прекрасната Люканида или Войната на рогачите и сечковците“ на Владислав Старевич. 10-минутната лента за любовна история между бръмбари, в която главна роля играят истински насекоми, предизвиква доста шум преди повече от 100 години. Това е един от първите обемни анимационни филми в света, но още по-интересното е, че той просто хвърля публиката в ступор.
Истински блокбъстър
Царят на рогатите бръмбари Цервус организира пищен бал в замъка си. Негов почетен гост е граф Герос от племето на сечковците. След като вижда на трона редом до царя прекрасната Люканида, графът се влюбва. Той решава да ѝ признае чувствата си и се уединява с Люканида в градината. В този момент се появява Цервус и започва схватка, където царят на рогачите търпи поражение. Люканида от отчаяние се хвърля от една скала, но оцелява. Тя заминава за замъка при Герос, където влюбената двойка живее в мир, но не за дълго: Цервус решава да потърси реванш и тръгва на война срещу Герос. Този път силите са на негова страна. Но за да не даде Люканида на врага, Герос прави отчаян ход – взривява себе си, Люканида и цялата войска на Цервус.
Legion Media
В онзи момент този сравнително прост сюжет на анимационния филм се възприема от зрителите като пародия на популярния жанр „любовна трагедия от висшето общество“. И любовната история става блокбъстър.
„Това е бомба, сензация. Руските зрители се тълпят да гледат „Люканида“, разказва кино историкът Николай Изволов. Журналистите по онова време напълно сериозно пишат, че Стревич е постигнал блестящ успех с дресирането на насекоми.
Анимационната лента се превръща в сензация и отвъд границите на Русия. „Вестник на кинематографиста“ през 1912 г. пише: „Известно ни е от най-достоверни източници, че тиражът му зад граница вече е надхвърлил 100 екземпляра, което само по себе си говори за достойнствата на продукта…“.
Мъртви бръмбари
Свободни източници
В действителност всички „актьори“ са вече препарирани. Режисьорът Владислав Старевич от детството си се увлича по бръмбарите и ги колекционира в изсушен вид. Първият си филм той снима през 1910 година. Първоначално той е замислен като документален филм за живота на бръмбарите, но насекомите ставали пасивни заради светлината. Тогава той снима кадър по кадър филм с хербаризирани бръмбари, който се казва Lucanus Cervus –т.нар. еленов рогач (филмът е загубен).
Вторият му филм, изпълнен със същата техника и със същите „актьори“, е „Прекрасната Люканида“. Ето как описва той работата си над анимацията:
„Естествено, в началото насекомите трябва да се подготвят правилно. Не толкова трудно през крачетата да се прекарат тънки жички, като ги прикрепите към тялото с восък. Направих „бойното поле“ от пластилин, за да има основа, към която да се придържат крачетата на насекомите. С движенията на бръмбарите нямаше трудности. Докато измислях бъдещата схватка на рогачите, скицирах основните пози. При снимките правех всяко движение на фази. За всеки кадър настройвах светлината“.
„Прекрасная Люканида“, 1912; реж. Владислав СтаревичА. Ханжонков и Ко
Филмът е ням и няма надписи, а за да разбере зрителят какво се случва на екрана, е добавена подробна анотация. Тя се чете на глас от рецитатори в кинозалата по време на всеки сеанс. Лентата върви по кината чак до средата на 1920-те години.
След революцията „Прекрасната Люканида“ е прекръстен на „Куртизанка на трона“ – болшевиките явно осъждат поведението на невярната царица на бръмбарите…
източник: RUSSIA BEYOND
