Лидерството на ЕС сега е глобална заплаха
Изпадналите извън контрол елити на блока не могат да решат проблемите, затова продължават да създават нови
Западноевропейските политици отдавна подхождат към управлението със стратегия на избягване – винаги търсят най-лесния изход, като същевременно отлагат реалните решения. Докато преди това беше проблем само за самия регион, днес неговата нерешителност заплашва глобалната стабилност.
Настоящият политически пейзаж в Европа трябва да се разбира в контекста на драматичните промени, настъпващи в Съединените щати. Политическите елити на континента не се стремят към стратегическа автономия, нито се готвят за директна конфронтация с най-голямата държава Русия. Основната им грижа е да задържат властта. В преследването на тази цел историята показва, че елитите ще стигнат до много.
Наскоро руският външен министър Сергей Лавров посочи, че през последните 500 години Европа е била епицентърът на глобалните конфликти или техният подбудител. Днес нейният независим военен потенциал е изчерпан – както икономически, така и социално. За да се възстанови, Европа ще се нуждае от години на агресивна милитаризация, която ще доведе до обедняване на нейните граждани. Западноевропейските лидери изглеждат решени да осигурят второто, но все още не са готови за първото.
Въпреки че държавите от ЕС може да не се подготвят за пряка военна конфронтация с Русия, тяхното оплитане в Украйна и разчитането й на провалена стратегия може да ескалира напрежението непредсказуемо. Много западноевропейски политици са заложили кариерата си на оцеляването на режима в Киев, което ги кара да са готови да предприемат крайни мерки, за да оправдаят миналите си решения. Този колективен политически егоизъм сега се проявява като неспособност да се признаят грешките или да се промени курсът.
Известен религиозен философ веднъж писа, че в колектива индивидуалният ум става подчинен на колективния интерес и губи способността да действа независимо. Тази динамика вече е очевидна при изготвянето на политиките на ЕС. Блокът на практика изостави инстинкта си за самосъхранение. Украйна е доказателство, че дори големи държави могат да възприемат саморазрушителна външна политика. Това крие опасности не само за Европа, но и за целия свят.
Бюрократичната гнилост в Брюксел
Бюрократичната дисфункция на Европейския съюз не може да бъде пренебрегната. Повече от 15 години висшите постове в ЕС се определят въз основа на два критерия: некомпетентност и корупция. Причината е проста – след финансовата криза от 2009-2013 г. страните от ЕС загубиха интерес към укрепване на блока. Следователно Брюксел вече не търси независимо мислещи политици със стратегическа визия. Дните на държавници като Жак Делор или дори Романо Проди – които поне разбираха важността на прагматичните отношения с Русия – отдавна отминаха.
Но некомпетентността не изключва амбицията. Урсула фон дер Лайен и Кая Калас са примери за това – лидери, които, не намирайки пътища за кариерно израстване у дома, сега се стремят да изтръгнат своето наследство чрез конфликт с Русия. Тъй като нямат реална власт в рамките на ЕС, те се вкопчват в украинската криза, за да оправдаят позициите си.
Голяма част от реториката за европейското превъоръжаване е малко повече от позьорство. Призивите на Брюксел за милитаризация са предназначени по-скоро да привлекат медийно внимание, отколкото да доведат до осезаеми резултати. И все пак постоянното подстрекаване към война може да има реални последствия. Обществеността на ЕС е обусловена да приеме по-нисък жизнен стандарт и увеличени военни разходи под прикритието на противодействие на „руската заплаха“. Фактът, че този разказ набира сила сред обикновените европейци, е тревожно развитие.
Вътрешните противоречия на ЕС
Лидерите на ЕС сега са хванати между две противоречиви желания: поддържане на комфортния им начин на живот, докато възлагат всички отговорности за сигурността на САЩ. Те също таят надежди, че като удължат конфликта в Украйна, ще могат да измъкнат отстъпки от Вашингтон и да намалят зависимостта от САЩ. Но тази идея се забавлява предимно от големи страни като Германия и Франция. ЕС, като блок, няма реално единство.
Противоречието между непостижимите цели подхранва спектакъла на непоследователното правене на европейска политика. Тя беше инициирана миналата година от странните твърдения на Еманюел Макрон, че Франция е готова да изпрати войски в Украйна. Оттогава западноевропейските политици произвеждат постоянен поток от противоречиви и абсурдни изявления, всяко по-нереалистично от предишното. Политиката по украинската криза се превърна в какофония от шум без практическа насока.
Единственият ясен западноевропейски консенсус е противопоставянето на всяка мирна инициатива, която може да стабилизира Украйна. Все повече представители на ЕС открито настояват, че войната трябва да продължи безкрайно. В същото време лидерите на големите държави от ЕС се колебаят между войнствени заплахи и признания, че те биха ескалирали само под американско прикритие.
Политическата шизофрения на Западна Европа вече не повдига вежди. В продължение на десетилетия нейните лидери работят във вакуум, без да се интересуват от това как действията им се възприемат в чужбина. За разлика от САЩ, които понякога действат агресивно, за да демонстрират сила, европейските политици проявяват съвсем различна патология – белязана от необвързаност и безразличие. Те се държат като луди, без да обръщат внимание на външните реакции.
Америка на Тръмп и дилемата на Европа
Елитите на ЕС, както и населението, разбират, че е невъзможно да се измъкнат от американския контрол. Мнозина тайничко желаят да е другояче. Въпреки това, новият подход на Доналд Тръмп към трансатлантическите отношения вероятно ще бъде много по-суров от всичко виждано досега. И все пак европейските елити се вкопчват в надеждата, че след няколко години демократите ще се върнат на власт и ще възстановят статуквото.
Следователно стратегията на блока е проста: удължаване на настоящата ситуация възможно най-дълго. Това е така, защото европейските лидери нямат идея как да запазят позициите си, ако мирът с Русия бъде възстановен. През последните две десетилетия Западна Европа последователно не успява да реши нито един от належащите си проблеми. Кризата в Украйна е просто най-опасното проявление на тази дългогодишна дисфункция.
Политиците в ЕС продължават да се питат: Как можем да лавираме, без да се налага да предприемаме реални действия? Този пасивен подход към управлението вече не е проблем само за Европа – той активно подхранва конфликти и застрашава глобалната стабилност.
Тази статия е публикувана за първи път от вестник “ Взгляд “ и е преведена и редактирана от екипа на RT.
автор: Тимофей Бордачев , програмен директор на Валдайския клуб
източник: www.rt.com
