Лице в лице, виртуален разговор с Кристалина Георгиева и Иън Голдин от Оксфордското училище Мартин по повод публикуването на доклада на МВФ „Постпандемична оценка на целите за устойчиво развитие.“
Пандемията спъна напредъка към постигането на целите за развитие. Развиващите се страни с ниски доходи трябва да балансират своите неотложни разходи за защита на живота и поминъка и по-дългосрочните инвестиции в здраве, образование, физическа инфраструктура и други основни нужди. В свое ново изследване МВФ предлага рамка за оценка на политиките, които могат да повишат растежа в дългосрочен план, да повишат приходите, да привлекат чужди инвестиции и да подпомогнат постигането на Целите за устойчиво развитие. Дори с амбициозни реформи, повечето развиващи се страни с ниски доходи се ще се нуждаят от огромна по своя мащаб подкрепа от международната общност.
Пълен текст на разговора: https://www.youtube.com/watch?v=MuqdXIFzRg4
Ново проучване на МВФ: https://www.imf.org/en/Publications/Staff-Discussion-Notes/Issues/2021/04/27/A-Post-Pandemic-Assessment-of-the-Sustainable-Development-Goals-460076
Иън Голдин: Какво съдържа новото изследване на МВФ?
Кристалина Георгиева:
- Отрезвяващо е да видим огромното разминаване в икономическото благосъстояние между развитите икономики и развиващия се свят. В изследването разглеждаме случващото се по пътя на страните към постигането на Целите за устойчиво развитие в контекста на кризата.
- Държавите изостават в изпълнението на своите планове. Анализът на тези страни ни казва, че кризата, породена от COVID-19, ще повиши значително търсенето на ресурси със средно 2.5 процента от БВП. Така че ресурсът, който беше скъп поначало, предстои да стане още по-скъп.
- Държавите трябва да използват COVID-19 като възможност за ускоряване на действията, които вече бяха привели в действие. Ключови сред тях са приоритизирането на фискалните приходи и намаляването на избягването на данъци, намаляване на разхищенията в разходването на публичните средства и създаването на благодатна среда за частни и чуждестранни инвестиции.
- Необходими са изключителни по своя мащаб усилия от страна на международната общност. Ако светът не повиши усилията си да обърне тенденцията на това изключително опасно разминаване, страните ще се отклонят от пътя към постигането на Целите за устойчиво развитие.
- На първия етап от тази криза МВФ предостави животоспасяващо финансиране на 86 държави (52 от тях с ниски доходи), както и облекчения в изплащането на дълговете на уязвимите страни. За една година в Африка направихме повече отколкото за целия десетгодишен период преди това.
Иън Голдин: Може ли предложението за нови Специални права на тираж (СПТ) да допринесе за преодоляването на тези предизвикателства?
Кристалина Георгиева:
- Специалните права на тираж са инструмент, създаден за справянето именно с такива кризи. Те представляват специален актив, който МВФ може да създаде със съгласието на всички свои 190 държави—членки. Разпределенията на СПТ могат да предоставят повече фискално пространство за действие. Страните с високи резерви, вземат заеми при по-ниски лихви. За страните с ниски доходи, средствата възлизат на 21 милиарда, което е 3 пъти повече от размера на средствата, предоставени по линия на инициативата за дългови облекчения. В относително изражение този принос е значителен. Изпитвам изключително облекчение, че получихме съгласието на членовете ни за този ход.
Иън Голдин: Защо не станахме свидетели на по-голям интерес към кредитни линии от МВФ? Считате ли, че се нуждаем от нов етап на предоставянето на кредитни облекчения в още по-голям размер?
Кристалина Георгиева:
- Настоящата криза е много различна от останалите както по отношение на причините, които я породиха, така и по действията на правителствата за преодоляване на последствията от нея. При тази криза гъвкавите парични политики на страните с развити икономики означаваха огромна ликвидност при изключително ниски лихви. Страните с достъп до финансовите пазари съвсем разбираемо се възползваха от възможността да вземат заеми. Но кризата не е приключила и се чувствам много по-сигурна в ситуация, в която МВФ разполага с достатъчно „стрелкова мощ“ в момента, в който поемаме по пътя на възстановяването.
- Дълбоко убедена съм, че приетата от страните от Г-20 обща рамка е огромна крачка напред. Тя обединява кредиторите от публичния и частния сектор за действия, съобразени с обстоятелствата във всеки конкретен случай и целящи поддържането на дълговете на устойчиви нива.
Иън Голдин: считате ли, че страните не се обръщат към Фонда за подкрепа, поради тревога, че това може да доведе до понижаване на кредитния им рейтинг?
Кристалина Георгиева:
- Уважаваме независимостта на агенциите за кредитен рейтинг. Необходимо е обаче всички да анализират внимателно това, по което тази криза се отличава от всички останали. Трябва да разглеждаме политическите действия именно през призмата на тези съществени разлики.
- Ниският кредитен рейтинг за по-продължителен период от време не означава нисък кредитен рейтинг за вечни времена. Нашият приоритет е да преминем през кризата и да се справим с нея — да ваксинираме всички хора, навсякъде по света, като същевременно подкрепяме домакинствата и фирмите, докато излизането от кризата стане необратимо. Трябва обаче да започнем да мислим и за това, което трябва да направим в средносрочен план, а именно как ще понижим дълговите нива и дефицита.
Иън Голдин: Какво означава това за данъчното облагане? Призив за въвеждането на данък солидарност ли е това?
Кристалина Георгиева:
- Идеята за този данък не е нова. Подобни действия са били предприемани в изключителни обстоятелства, например в контекста на обединението на Германия. Става дума за данък върху по-високите доходи и печалби, постъпленията от който се разходват в подкрепа на хората в най-затруднено положение. Някои сектори от икономиката се справят изключително добре, докато други потъват. Това е политически избор, който всяка държава трябва да направи за себе си. Но възможността да го направи трябва съществува. Знаем, че след всяка голяма криза недоволството в обществото може да създаде благоприятна среда за използването на таланта на останалите без работа за непродуктивни цели, както и за надигането на вълни от насилие и популизъм — неща, от които икономиките страдат.
Иън Голдин: Зелен растеж
Кристалина Георгиева:
- Можем ли да съчетаем подкрепата, която се предоставя за преодоляване на настоящата икономическа криза вследствие на пандемията, с прехода към зелен растеж? Да, и предложението ни в тази насока се крепи на три стълба: (i) необходимо е определяне на цените на въглерода, за да създадем стимули за икономики с ниска въглеродна интензивност; (ii) необходим е тласък за изграждането на зелена инфраструктура; и (iii) използване на публичните средства в подкрепа на хората, общностите и фирмите за адаптиране към прехода.
Иън Голдин: избягването на данъци
Кристалина Георгиева:
- Данъчното облагане е старо колкото света, както и опитите за избягването му. Ние подкрепяме използването на цифрови технологии за осветляване на това, което в момента остава скрито — какъв е истинският Ви доход и какъв е размерът на данъците, които дължите, но едновременно с това се застъпваме за прозрачност и опростяване. Една от основните причини за избягването на данъци са сложните данъчни кодекси. Нерядко именно пътят, осеян с добри намерения, поражда проблемите, които срещаме. В дискусиите в сферата на данъчното облагане винаги трябва да мислим за закона на непреднамерените последствия.
Иън Голдин: ролята на МВФ
Кристалина Георгиева:
- МВФ има уникална функция по надзор, който гарантира, че икономиките на отделните страни и на света като цяло са в добро състояние. Второ, ние предоставяме подкрепа на страните, които изпитват затруднения, в разработването на добри пакети от политически мерки. В момента много по-ясно разбираме, че инвестициите в човешки капитал са незаобиколимо условие за висока производителност и създаване на работни места. Трето, работим в областта на развитието на капацитет съвместно с правителствата, споделяйки опит и добри практики.
Иън Голдин: концепцията за устойчивост.
Кристалина Георгиева:
- Необходимо е да променим начина си на мислене, за да успеем да интегрираме комплексно концепцията за устойчивост в нейната цялост. След световната финансова криза от 2009 г. светът съсредоточи усилията си върху изграждането на устойчив банков сектор и беше свършена отлична и огромна по обем работа. Тази пандемия в момента ни казва, че трябва да разширим концепцията за устойчивост и да мислим за устойчиви индивиди — хора, които са отлично образовани, в добро здраве и тясно вплетени в социалната тъкан на общностите, в които живеят. Необходима ни е устойчива планета. Не можем да продължим да живеем така сякаш природните ресурси са неизчерпаеми. Необходимо е да изградим икономики, които са устойчиви в по-широк план. Трябва да мислим за буфери, за да бъдем по-добре подготвени за сътресенията, но също така трябва да мислим за справедливостта на нашите икономики.
